FROM

Досега...

В гората цари мрак и невъобразими кошмари.

Сега моята кръв е твоя.

Всеки път, когато видя нещо странно, виждам този символ.

Виждала съм го. - Във видение ли?

Не, на стените в тунелите.

Майката на Виктор е искала да спаси децата в кулата.

Така всички ще си отидат вкъщи. Мислех, че опитват да ме изплашат,

но дали не ме молят за помощ? - Чувате ли?

Помощ!

Моля ви! Някой да помогне!

Говореше насън. - Какво е казала?

"Докосват, чупят, крадат. Свобода не ще намерят тук."

Вече има нещо друго. Никой не бива да заспива.

Всички вие ще умрете! - Изведи го оттук!

Спомних си съня си. Имаше едно момче, облечено в бяло.

Постоянно повтаряше...

"Идват те да вземат три. Но ти мелодията спри."

Това е стара детска песничка.

"Докосват, чупят, крадат. Свобода не ще намерят тук.

Идват те да вземат три. Но ти мелодията спри."

Джули! Спри!

Горе са.

Майка ти и Виктор отведоха Итън в закусвалнята.

Качи се горе. Може би им трябва помощ.

Това хлапе трябва да си избира рокля за бала, а не да лежи така.

Проблемът е, че не знам почти нищо.

Все едно да започнеш книга от средата.

Или да си представиш цял пъзел, когато имаш няколко парчета.

Които дори не са полезни, като краищата.

Всичко е адски неясно.

Трябва да намерим две парчета, които си пасват.

Тогава поне ще имаме откъде да започнем.

Къде тръгна? - Трябва да говорим със Сара.

Какъв е смисълът, ако вече не може да спим?

Всички трябва да вземем провизии и да тръгнем да търсим нещо.

Бой вече опита.

Може би Бойд не е отговорът на всичко.

Какво изобщо правим тук? Рандъл беше задник.

Ти също си, но не бих те оставила да гниеш.

Мамка му.

Най-после излязох от стаята и трябва да събирам трупове.

Иди да провериш там. Елджин, насам.

Благодаря ти, че дойде. - Хубаво е да си полезен.

Направи предостатъчно. Може би сънят ти е отговорът.

Колкото и шантаво да звучи. - Да, може би.

Елате да видите!

Май не е мъртъв. - Мамка му.

По дяволите.

Нали каза, че тук ще има умрели чудовища?

Дотук със сребърните куршуми.

Качете го във вана. - По дяволите.

Давайте! - Добре.

Пулсът й е силен и си поема дълбоко дъх.

Да видим.

Боже мой! Какво става? - Не знам!

Какво става? - Не знам.

Направи нещо!

Боже! - Какво става?

Мериел!

Мериел!

Погледни ме! Мериел, говори ми!

ОТ 10. Имало едно време...

Нявга бях мъничко момче.

Питах баща си "Какъв ще съм?"

"Хубав ще съм ли? Или богат?"

Той каза ми така...

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Бъдещето от нас не зависи.

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Имам деца сега и аз.

Питат ме вече "Какъв ще съм?"

"Хубав ще съм ли? Или богат?"

Аз нежно казвам им...

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Бъдещето от нас не зависи.

Ке сара сара.

Каквото е писано.

Ке сара сара.

Как това ще ни помогне? - Когато бяхме в гората,

каза, че едно момче в бяло ти е казало да влезем в дървото.

После попаднах в онази стая, откъдето започна всичко това.

Оказа се, че Елджин е сънувал момчето в бяло.

Казал му част от детската песничка, която Пола е повтаряла преди да умре.

"Докосват, чупят, крадат. Свобода не ще намерят тук.

Идват те да вземат три. Но ти мелодията спри."

Говори ли ти нещо?

Не.

Какво друго знаеш за момчето?

Опитваше да ни помогне.

Значи непознато дете търчи из вълшебна гора, за да помага?

Появява се в сънищата... - Мисля, че не беше истинско момче.

Хайде. Сара, чуй ме.

Това е моментът.

Казах ти, че все още може да помогнеш на хората тук.

Моментът настъпи. Разбираш ли?

Натам.

Ето го.

Това нещо беше...

Един човек беше окован за стената ето тук.

Тук имаше дупка около 10-15 метра.

И трябваше...

Какво има? - Чувам я.

Музиката. Тук е.

Кое? - Музикалната кутия. Тук е.

Къде? - Ето тук.

Тук е. - Тук няма нищо, Сара.

Тук е!

Казвам ти, чувам я...

Какво има?

Какво?

Чувам ги как крещят. - Какво?

Има нещо.

Има нещо. Тук е.

Наранява ги.

Бойд, какво става, по дяволите? - Сара, говори ми.

"Идват те да вземат три."

Нуждае се от тях! Иска да останат!

Да се махаме оттук. Хайде. Хайде, Кени!

Хайде, приятел. Вдигни я. Точно така.

Всичко е наред. Извинявай.

Не, спрете!

Присмива ти се. - Какво?

Задето си го донесъл в града и си го пуснал на свобода.

Иска да ни нарани.

Иска да страдаме.

Много се е развълнувало, когато е докоснало ръката ти.

Как да го спра, Сара?

Как да го спра? - Джули. Джули!

Джули!

Джули!

Джули.

Джули и другите... Умират.

Умират.

Когато умрат, ще е твърде късно.

Трябва да я спреш! - Кое?

Музиката! Трябва да спреш музиката!

Как да спра нещо, което не виждам? - Не знам!

Добре, добре.

Просто дишайте.

Точно така. Вдишайте.

Затворете очи. Да се помолим.

Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя,

няма да се уплаша от зло;

защото Ти си с мене;

Твоят жезъл и Твоята тояга - те ме утешават.

Матиас.

Заключи всички оръжия в бараката. Не ги искам в къщата.

Оцеляхме през нощта, сега трябва да мислим за днес.

Добре.

Джим.

Ела.

Трябва да направя нещо и искам да кажеш, че мога.

Майката на Виктор казала, че деца са заключени в кула.

Ако им помогнела, всички щели да се приберат вкъщи.

Не разбирам.

Все виждам деца и сънувам някаква кула.

Ами ако е била права?

Може би ще спася Джули, ако намеря кулата.

Знам, че е откачено.

Моята теория за това място за малко да ме убие.

Това е различно. - Как?

Просто е.

Джим, дъщеря ни изглежда сякаш е от някой кошмар.

Снощи ме повика и не можах да направя нищо.

Просто стоях...

Не спирах да мисля и да виждам как Томас лежи на пода.

Не мога, Джим.

Не може просто да очакваме нещо хубаво.

Майката на Виктор никога не се е върнала.

Каквото и да е отишла да направи, не се е върнала.

Виктор е трябвало да порасне тук сам.

Ами ако това се случи с теб? - Знам.

Затова трябва да ми кажеш, че мога да отида.

Трябва да опитам, Джим. Моля те.

Джули ще е гладна, когато се събуди. - Направим любимото й.

Донесохме храна. - Добре.

Виктор, може ли да поговорим?

Загазил ли е? - Не.

Помогни ми.

Майка ти е искала да спаси децата, заключени в кулата.

Знаеш ли къде е кулата?

Но знам пътя до дървото с бутилките.

Кое?

Така ще стигнеш до кулата.

Трябва да отидеш при дървото с бутилките.

Можеш ли да ме заведеш там? - Мисля, че да.

Ще ни оставиш ли за малко?

Джим, трябва да опитам.

Трябва поне да опитам.

Просто...

Знам, знам, скъпи.

Какво трябва да направим?

Връщаме се в града. - Чакай. Какво?

Тя каза, че музикалната кутия е тук. Трябва да я намерим.

Как по-точно? - Не знам.

Но няма да стане, ако се върнем в града!