FROM

Досега…

Какво й е?

Какво стана с теб? - Какво имаш предвид?

Откакто заспа и очите ти побеляха…

… не си същата.

Усещаш ли това?

Хайде да си ходим. - Значи го усещаш. Усещаш го.

Какво става, по дяволите? - Идеята беше моя, трябваше да дойде.

Мама е виждала това място като малка.

Може би част от теб отчаяно иска да намери някаква логика.

Не беше какъв да е кошмар, Джим. Месеци наред го сънувах.

Миранда е казвала, че е избрана.

Ако ти е било писано да дойдеш тук, то по един или друг начин

си щяла да се натъкнеш на дървото.

Той знае разни неща.

Чух го да разказва на Кристофър история за това място.

Ще го накараме пак да я разкаже.

Може ли да ползвам мазето ти? Искам той да ми каже една тайна.

Помогни ми, Елджин. Мога да спася всички ви.

Тук ли се случва наистина?

Каквото и да е това в мен, става все по-силно.

Странните ми желания стават по-силни!

Постоянно съм раздразнителна. - Спокойно.

Фатима, всичко ще бъде наред. - Махай се, казах!

Помощ!

Какво направих?

Върви.

Седни.

Седни и ми разкажи какво стана.

Бяхме в оранжерията. Аз…

Не исках вече да ям онези развалени неща.

Тили дойде и искаше да ми помогне…

Изведнъж ме обзе гняв, разярих се…

Сякаш това нещо в мен беше…

Уж бях там, но не бях.

Усетих как ръката ми посяга към ножицата…

Не можех да се спра.

Не исках да го правя, но бях безсилна.

Ето какво ще направим. Тази нощ ще спиш тук.

Утре сутринта с Елис ще решим кой е най-добрият начин да…

Ще решим как да действаме нататък.

Няма "нататък". - Хей… Погледни ме.

Ти си част от семейството ми.

Това, което е станало…

Ще намерим начин да се справим.

Фатима… Чу ли ме?

Да.

Добре.

Ако искаш да ядеш… - Не, не, моля те, махни това.

Каквото и да се случва с теб,

не искам да стане по-зле. Ако ти се яде, ще ядеш.

Ами Тили? Ние… просто я оставихме там.

Оставих я там. - Добре…

Боже господи! - Чуй ме.

Ще изчакаме някой да я намери.

Боже мой! - Недей. Знам. Погледни ме.

Трябва да бъдеш силна.

Искам да… Елис иска да си силна.

Моля те.

Точно така.

Добре… Скоро ще се стъмни.

Не отваряй вратата при никакви обстоятелства.

Добре.

Всичко ще бъде наред.

ОТВЪД Прагове

Слушайте…

Ще се видим пак по-късно.

Итън!

Ехо?

Добре… Ехо?

Привет. Извинявай.

Ти пък кой си? - Съжалявам. Хенри Кавъна.

Сигурно познаваш сина ми - Виктор.

А, ясно.

Приятно ми е. - На мен също.

Доста материали си събрал.

Имаш ли напредък? - Не, не бих казал.

Нали нямаш нищо против да си налея едно малко?

Заповядай. - Наздраве.

Трябва ни помощ. Помогнете!

Някой да извика Дона! - Какво има?

Тили.

По дяволите!

Аз си тръгвам. Виждал ли си Кристи или Мариел?

Не.

Предай им благодарности. - А за мен благодарности няма ли?

Благодаря ти, че ми позволи да нощувам на мястото, където са те подслонили.

Няма защо.

Трябва да отидем пак там.

На онова място, каквото и да е то. Трябва да го разгледаме.

Какво?

Като се натъкна на място, от което ме побиват тръпки,

гледам да стоя настрана.

Но и двамата усетихме нещо, нали?

Представи си, че ни помогне с това, което става.

Ами ако влоши нещата?

Виж…

Тук няма нищо, което иска да ни помага.

Нищо.

Стой настрана от това място.

Разбра ли?

Помни какво ти казах.

Ако някой пита, с Фатима сте били с мен снощи.

Защо не кажем истината и не обясним?

Елис… - Вината не е нейна.

Знам. Може и някои от тези хора да разберат.

Но това няма как да мине.

Ще я вкарат в сандъка. - Няма да го допусна. Погледни ме.

Няма да го допусна. Стегни се!

Влез вътре, иди в стаята ви и й събери малко багаж.

Не много, само колкото да изкара ден-два в колибата.

А ти какво ще правиш? - Ще…

Бойд! - Ще спечеля малко време.

Намерихме нещо.

Някой видял ли е нещо?

Доколкото знаем…

Доколкото знаем, не. - Кога е станало?

Може да е било сутринта или снощи.

Заради снега не са влизали много хора.

Тези същества, които излизат нощем,

едва ли използват градински ножици.

Не.

Трябва да разпитаме всички живущи тук.

Бойд?

Да, добра идея. Говорете с хората.

Ние с Елис ще обиколим наоколо. - Защо?

Може да са го направили и непознати.

Трябва да проверим дали вчера не са дошли нови хора,

за които не знаем. Ясно? - Да.

Така. Хей…

Знам, че не си ми заместник, но… - Да, няма проблем.

Ще започнем да разпитваме хората.

Шерифе? Приятели ли сме вече?

Хайде да разберем кой го е направил.

Добре ли си? - Ще трябва да говорим със Сара.

Не е била тя. - Не се знае.

И не съм единствената, която ще се усъмни в нея.

Ако не мислиш, че е тя - добре, но все пак трябва да я разпитаме.

Слушай… - Не, ти слушай.

Едно е всяка вечер да се крием от тези изчадия.

Но това… Хората ще искат да намерят виновника.

Ако не разберем кой е, Сара ще го отнесе, така или иначе.

Добре.

Оправи нещата тук и ела в шерифството.

Заедно ще говорим с нея.

"Здравей, Виктор. Искаш ли да играем? Ще ти кажа една тайна."

Не, не така. Казах ти, Сара, не звучи така!

Правя каквото мога, опитвам се.

Не знам какво искаш, Виктор!

Не! Той не…

Трябва да говори, а не го правиш както трябва!

Правя каквото мога. - Не е достатъчно добре!

Не, ти не ставаш.

Виктор… - Не си добра.

Недей така, спри. - Не ставаш.

Виж, знам, че искаш всичко това да означава нещо.

Това място те е убедило, че трябва да спасиш тези деца.

Кара те да се опитваш да оправиш нещо, което не може…

Знаеш ли защо е откачен телефонът?

Защото онзи ден иззвъня,

а гласът отсреща каза, че е Томас.

Какво?!

Нещо тук има информация за нас.

И знае къде ни е болното място.

Извинявайте. Знам, че не бива да идвам тук,

но Виктор е в мазето ми и е много разстроен.

Каза, че иска да говори само с теб.

Нямаше да дойда, ако не беше важно.

Изчакай да си взема якето.

Трябва да отида.

Ехо?

Здрасти.

Ако търсиш дрога, тук няма. - Не.

Търсех лепенки.

Порязах си стъпалото.

Гледай Кристи и Мариел да не те хванат да тарашиш.

Разбра ли за Тили?

Да.

Ужасно.

Слушай… Съжалявам, че се държах така с теб в автобуса.

Явно си бил прав.

Трябвало е да обърнем.

А ти извинявай, че ти оповръщах ризата.

Да.

Виктор?

А, ти дойде.

Здравей, Виктор. - Ела.

Седни тук.

Добре. - Ето, вземи това.

Добре… Виктор, какво правим?

Ти беше там, като си спомних Елоиз.

Ти можеш да го накараш да говори.

Прощавай, но не разбирам.

Трябва да го накараш да ми каже. - Какво да ти каже?

Тайните, които каза на Кристофър. Той може да ни помогне.

Но, миличък, това е кукла.

Не, ти трябва да го направиш!

Добре. - Ти трябва да го направиш.

Виктор! - Ти трябва да го направиш!

Трябва да го направиш! - Спри! Стига с това.