Invasion

Той бди над теб.

Домът ти те чака.

Мамка му.

Сър! Сър!

Сержант, той не спира. - Хей!

Коул, Спецчасти, тюлен от флота на САЩ.

Трябва ми първият полет за Америка, за където и да е.

Става ли? - Няма самолет.

Това е въздушна база. Как така?

Базата защитава хората.

Никого и нищо няма да превозваме до САЩ.

Ще пътувам с търговски. С частен. - Май не разбирате. Никой не лети до САЩ.

Системата за въздушен трафик не работи. - Тъкмо пристигнахме.

Приземихме ви. Вие сте от малкото късметлии.

Толкова самолети загубихме над Атлантика, че спрях да ги броя.

Дайте ми пилот, самолет или наръчник.

Никой не напуска по въздух или по суша.

Нямаме самолети, нямаме транспорт.

Сержант, изведи го. - Не ме пипай!

САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ

Хей! Чуй ме, имам жена.

Тя ме чака.

Сър. - Моля те, обещах й.

Вече прекосих половината свят и няма да спра.

Дадох обещание.

Няма да позволя някакво британско копеле като теб или него да ми попречи.

Разбирате ли това, сър?

Кажи на артилеристите, че началник Коул може да напусне, както пожела.

Връщаме му пистолета

и му желаем попътен вятър при прекосяването на Атлантика.

Дано намери надежден кораб.

Хей, Люк.

Майката ти е много специална. - Той е много по-специален от мен.

Може ли да стана? Не искам да ям това. - Трябва да хапнеш нещо.

Може ли да стана?

Къде ще отидеш? - При татко.

Добре. Отивай право при него.

Мамо, ама той е ей там.

Право при него.

Добре.

Вземи си раницата и я носи със себе си.

Вземи си храната.

Ти си добра майка.

Не знам. Опитвам се.

Не знаех, че имаш семейство.

Имам тях.

Да.

Аз имах семейство.

Съжалявам, аз...

Не... Не това е причината.

Беше преди няколко години. Нищо не се случи, просто...

Сред лекарите процентът е най-висок.

Най-висок процент?

На разводи.

Отначало се разбирахме.

После всичко се промени.

Или поне аз.

Разбирам те.

Радвам се, че попадна тук.

Имаме нужда от теб.

Докторе, ти си умна.

Имаш умения, инстинкти. Ние само импровизираме.

Да ти покажа ли нещо?

Здрасти.

Здрасти.

Аз съм Джак.

Люк.

Искаш ли да видиш нещо яко?

Страшно е, но е яко.

Те не искат да го виждаме.

Лъжат те.

Не знам какво са ти казали,

но ако не свалиш тези и не ме пуснеш, светът ще бъде унищожен.

Любимите ти хора ще загинат.

Чуваш ли ме?

Как се казваш?

Страхливец.

Просто ме пусни.

Какво ти става?

Оставете ни за малко.

Слушам.

Г-н Хашимото?

Нямах избор. Трябва ни незабавен достъп до комуникационната система на "Хоши-12".

Секунди оставаха до контакта. Защо ме спряхте?

Установили сме координатите и сме ги прехванали.

Сега ни трябва достъп.

Установили сте координатите?

Тя е в геосинхронна орбита.

Совалката е прехваната.

От тях.

Това е единственият контакт.

"Хоши-12" е единственият канал за комуникация.

Онова, което е останало от нея.

Няма да им дам достъп.

Мурай я няма.

Моля те.

Повече не прави така. Мисията на "Хоши" приключи.

Сега сме на друго ниво.

Може би вие.

Това е по-важно от нас.

Не остана кого да спасяваме.

Кажете им, че само аз мога да установя контакт,

Те го знаят.

Ще помогна само ако аз установя контакта.

Не си в позиция да се пазариш.

Нито те.

Кажете им го.

Тя ще води екипа по комуникациите.

Ако не искате,

ще отнеме 6 ч да разбиете инсталираните от нея заключващи протоколи.

Да вървим.

Доведете екипа й.

"Заключващите протоколи"?

Както казах, само ти можеш да го направиш.

Винаги е така.

На дезинфектант ли мирише?

Мамо?

Мамо?

Мамка му.

Мамка му.

Стига. Мам...

Добре.

Хайде де. Мамка му. Работи, работи. Хайде.

Преди си работил.

Така. Работи, по дяволите.

Работи.

Трябва да работи.

421-6274.

Вдигни, вдигни, вдигни.

Вдигни.

Здрасти. - Ра! Здравей. Трев е. Ра! Ало?

Дори не знам дали ще чуеш това...

Но нямам мобилен, а друг стационарен не знам, затова...

Вероятно знаеш, че вече няма работа.

Всички се крият, всички бягат.

Но може би все пак ще звъннеш тук.

Карат ни да се махнем. Лоша работа.

Не знам какво ще стане, нито къде ще съм, затова...

Не обещавам да не ме е страх.

Знам, че се тревожиш.

Знам го, защото много се тревожиш, дори да не си тук.

Няма лошо.

И аз се тревожа за теб. Постоянно.

Трев? - Да?

Тази война не можем да я спечелим.

Не ти се сърдя.

Гневя се на случилото се с нас.

Защото не го направих.

Ти не го направи.

И нямаше какво да направим, освен...

освен може би да си с мен.

Знам защо не си тук. Знам го.

И както казах, не се сърдя. Аз...

Възможно е. Може и да се сърдя.

Сърдя се, защото те обичам.

Винаги ще те обичам.

И винаги ще обичам и него.

Аз също.

Любовта не умира, Трев.

Случва се с хората понякога.

И вероятно...

В Лондон съм.

В Лондон съм. Не знам къде точно съм. Аз...

Не знам къде отивам. Просто...

Обичам го.

И аз го обичам.

Не мога да спра да го обичам.

Боли.

Боли.

Страх ме е.

Страх ме е.

Няма самолети, Ра.

Няма хора. Просто... просто нищо. Светът свърши.

Това е...

Сега сме само ти и аз.

Искам да знаеш, че... Там съм с теб.

Държа те в прегръдките си. Докосвам те.

Казвам ти, че те обичам.

Обичам те,

когато ми викаш в кухнята под лампата

и хвърляш какво ли не, защото си бясна.

Разбираш ли?

Няма значение.

Ти... Няма проблем.

Защото ти се извинявам и този път наистина го мисля.

И може би ти...

Може би ще ми дадеш втори шанс.

Прегръщам те.

И ти казвам, че те обичам.

Обичам те.

Обичам те. Обичам те.

Много те обичам.

Не се плаши, миличка. Тук съм.

Помниш ли, като имаше кошмари

и спеше при мен и мама?

Помниш ли какво ти казвах? - Че сънищата не са истински.

Все едно гледаш филми в ума си.

Да.

Пеех ти нашата песничка и ти заспиваше.

И после се събуждаше в твоето легло.