لومړۍ 186 کرښې.
Татко, аз те излъгах.
Ислийн... Ислийн е мъртва.
Къде сте, богове?
Къде са боговете ми?
Когато ми беше студено, ти ме топлеше.
Когато плачех, ти ме утешаваше.
Сега аз ще те закрилям.
Говори ли вече с тях? - С кого?
С друидите. Трябва ти благословията им.
Ти си чудовище. - Аз ще говоря с тях, ако ти не искаш.
Ако знаеше кой съм, нямаше да дойдеш.
Плановете ми се промениха. - Откога?
Откакто видях генерала и погледнах в очите му.
Той не е човек, а нещо друго, нещо много по-силно.
Вижте могъществото на Рим!
Вижте могъществото на Рим!
Вече ти си предводителката на кантиите.
Това е най-големият ти страх.
Името му е Авъл Плавций.
Пеленор е мъртъв.
Дъщеря му ще заеме мястото му.
Удобно.
Какво е това?
Изчисления, предполагам.
Мислех, че келтите не записват нищо. - Така е. Това е дело на боговете.
Те са го написали.
Това обяснява нещата.
Какво е това?
Послание. За стар приятел.
О, богове!
БРИТАНИЯ
Един път се криеш, втори път се криеш,
на третия ще те намеря.
С тези нови очи може да вижда по-надалече от ястреб.
Сега вижда самото начало на времето.
Той вижда ли те?
Сега може да види всичко, но не с тези очи.
Те вече са за гарваните.
Дъбовата летва ще му даде сили по пътя към подземното царство.
Кога ще обявят Кера за предводителка?
До залез-слънце трябва да вземе решение.
А ако откаже?
Ако не се подчини на боговете,
гарваните ще пируват дни наред.
Предводителко.
Друидите са зли духове. - Не говорят от името на боговете,
а се грижат за собствените си нужди и цели.
Богове! Та Веран е същински дявол.
Повикай римския генерал.
Майко, приеми твоя син. Притисни го до сърцето си.
Освободи го и го слей с твоята същност.
Да се помирим с духовете на миналото.
С края на един цикъл идва началото на следващия.
Малко раничко. - Върви по дяволите!
Видя ли лицето й?
Едва се удържа да не злорадства. - Не говори глупости.
Мислиш ли, че не го е планирала през цялото време?
Защо е ходила при римляните?
Предаде баща ви,
а ти само стоеше, без да направиш нищо!
Ако ти не беше толкова жалък,
щеше да вразумиш баща си,
той щеше да е още жив, а когато умре, ти да станеш вожд.
Но не. Ти не посмя дори да говориш с тях.
Отвращаваш ме.
Никъде по света няма такова малодушие,
такова мерзко, мекушаво...
Да му се не види!
Проклета да си!
Хайде де.
Регнийската ти курва е далече. Направи го.
Или си твърде слаб дори за това? Хайде!
Обладай ме! Хайде.
Точно така. Обладай ме.
Да!
Каква изненада.
Само се пънеш, а нищо не правиш.
Хрумна ми идея.
Защо не се опиташ да изчукаш сестра си?
Може пък с нея да ти стане.
Хайде... Хайде, пробвай.
Може на друидите да им хареса.
Хайде де!
Иди и го наври на предводителката.
Ако аз имах патка, това щях да правя в момента.
Виж се само!
Повече си жена, отколкото мъж.
Толкова умен, мъдър...
И докъде те доведе това? Не си вожд на племето,
не си мъж на място...
Не си нищо.
Всичко е наред.
Не е. Нищо не е наред.
Трябваше да си ти.
Боговете са непредвидими.
Нали знаеш, че не искам това?
Нищо от това.
Съвсем нищо ли?
Какво искаш да кажеш?
Човърка ме нещо.
Като напускахме цитаделата,
римският пленник крещеше нещо. Чу ли какво?
Не. - Защото аз чух.
Крещеше: "Вижте могъществото на Рим".
А снощи ни наблюдаваха,
сякаш е било планирано.
Кълна се в майка ни,
че никога не съм очаквала това.
През целия си живот съм мислела, че ти ще ни управляваш.
Всичко това води до въпроса...
Защо са избрали теб?
Къде отиваш?
Връщам се в цитаделата.
Трябва да питам римския ни приятел още нещо.
Как е предводителката?
Пияна си. - Какво стана?
Да не би Фелан да ви хвана в крачка?
Трябва да внимаваш, може да започне да ревнува.
Какво каза? - Те го правят от години.
Отричат, разбира се, но по всичко си личи.
Колко пъти си е лягал до мен, вонящ на нея!
Не може да не си забелязал - усмивчици, шепот, уединяване...
А сега тя вече е предводителка. Как да не я харесваш?
Но ти самият си наясно. - Затвори си устата.
Колко ли ти се иска друидите да те бяха събрали с нея!
Кажи ми, съпруже...
Тя по-добра ли е от мен?
Устата й по-хубава ли е?
Накара ли те да се изпотиш? - Млъкни!
Не съм ли ти достатъчна?
Не съм ли красива?
Ти ме взе за жена. Погледна ме в очите и даде обет.
Отговори ми.
Красива си...
Само на външност.
Върви си.
Защо сте дошли?
Генерал Авъл иска да говори с предводителката Антидия.
Отворете портите.
Значи Кера ще стане предводителка.
Такава е волята на боговете.
Жената, която осакати едничкия ми син и затри династията ми.
Бъдещето е в нейни ръце.
Не разсъждавам върху решенията на боговете.
Дошъл съм да спечеля война.
На една страна ли сме в нея?
Ти ми кажи.
Имаме шпионин в цитаделата на кантиите.
Той ми каза, че Кера е дошла при теб сама и сте разговаряли.
А след това сте спрели да убивате съплеменниците й.
Каква сделка сключихте? - Това е въпросът.
Защото ако сте имали сделка и не знам за нея,
преди да извикаш "Аве, Клавдий",
хубавата ти глава и тази на приятеля ти ще украсят портите ми.
Кой е шпионинът?
За всичко съм виновна аз.
Не биваше да вървя против думата на вожда.
Не биваше да ходя при тях. - Послушала си сърцето си.
И сега трябва да направиш същото.
Хей... Ела с мен.
Ще вземем два коня и ще избягаме.
Искам го повече от всичко на света.
Тогава го направи. Да останеш тук, е сигурна смърт.
Трябва да говоря с Веран. - Той е дявол.
Трябва да го погледна в очите и да разбера истината.
Ако го погледнеш в очите, ще открадне ума ти
и той вече няма да е твой.
Трябва да говоря с него.
Тогава ще ти дам отговор.
Шпионинът ви казва истината. Говорихме с кантийката.
Каква беше договорката? - Каза, че ще говори с баща си,
щял да я послуша. Оказа се, че е грешала,
защото като научил, той повикал друидите.
Говорим с всички племена, това ни е методът.
С вас имаме общ интерес. Надявайте се да е така и в бъдеще.
Е, на една и съща страна ли сме, или не?
Ако сме, искам повече от общ интерес.
Аз вярвам на съюзниците си, уважавам ги.
Искам да знам дали имам твоето доверие, твоето уважение, твоята...
... обич.
За да ги засвидетелстваш, искам да направиш нещо за мен.
Какво? - Искам да коленичиш
и да целунеш нозете ми.
Да целуна нозете ти?! - Да.
Обичам съюзниците ми да го правят.
Просто коленичи и ги целуни.
No comments yet. Be the first to leave one.