Britannia

Време е за вечеря. - Шумките, които свари сутринта...

Супа от къпинови листа. - Не забеляза ли,

че не мога да измина и 50 крачки, без да спра, за да сера?

Постепенно ще ти хареса. Свиква се.

Сключил си сделка с врага ми.

Армията на Антидия е готова да ни нападне.

А искаш да ти вярвам.

Искаш ли да спиш с нея, преди да умре?

Съветвам те да държиш мъжа си под око.

Прати вест на регните. Могат да започнат обсадата.

Имаш ли му доверие? - Ни най-малко.

Знам защо са дошли римляните.

Лока - големият земен демон, е дошъл да те унищожи.

Дръжте ги! - Стражи!

Пазете предводителката! - Направи голяма грешка.

Трябва заедно да унищожим Лока. - Заедно?!

Те пеят името ти, сестричке. Мъртвите пеят името ти!

Явно не си безполезна, досадна

и любопитна лепка.

Благодаря.

Видяла си Ислийн.

Отговори ми, момиче. - Да.

И ти е казала нещо - за подземното царство и за теб.

Да.

Този мъж каза, че било предречено, че е...

Съдба. И на мен го обясни.

Вярваш ли му? - Не знам какво да вярвам.

Ако наистина си видяла Ислийн, значи е истина.

От това се боя.

Очаква те много важно пътуване, момиче.

Твоят приятел ще се грижи за теб.

Как така? Какво ти е казал? Ами ти?

Пътят ще е осеян с опасности, един слепец само ще те бави.

Не, дума да не става! - Кейт...

Аз командвам. Няма да те оставя, и точка!

Разчитам, че ще направиш това, което трябва.

Не мога. Не искам да те изгубя пак.

Ела тук. Това е само едно приключение.

Така правят децата - порастват, поемат пътя си

и се връщат да разкажат на стария си баща.

Може да не е в този свят, но знам, че ще те видя пак.

Сестра ти също. - Къде ще отидеш?

Не се тревожи за мен. - Не съм готова.

Призована си, Кейт. Знаеш какво трябва да направиш.

Заради мен, заради Ислийн, заради всички ни.

Изведи ме на южния път. Познавам го като дланта си.

Как ще се оправяш?

Не се тревожи за мен.

Опичай си ума, прокуденико, или ще те намеря, макар и без очи,

и докато се усетиш, и ти ще останеш без твоите. Ясно?

Напълно.

Обречен е. - Какво?!

БРИТАНИЯ

Зимата. Четири месеца по-късно.

Не ти ли е студено, майко? - Благодаря, скъпо мое момче.

Изгарящата жажда за мъст ме топли.

Минаха четири луни. Може би трябва да преговаряме.

Ще преговарям, грънци!

Тъкмо става интересно.

Месото свърши.

Прасетата, кокошките, добитъкът, дори конете.

Колко пшеница остана в плевника?

За две луни. - Тогава ще ядем хляб.

Две луни. - А после каша.

Три луни. А после? - Три зимни луни.

Да видим дали ще й хареса, като започне да хапе студът.

Ще видим кой е по-упорит.

Сигурно се питате защо ви привиках.

Това са Ашур Рам и брат му Азис от Асирия.

Познавам Ашур Рам. Пътищата ни са се пресичали неведнъж.

А кой не е чувал за Хела - убийцата на фараони, ирландската врана?

Знаят я по всички краища на...

Аз нямам представа кои са те. Къде е златото?

Пратеникът каза сто солида предварително.

Не искаш ли да узнаеш задачата? - Първо да видя златото.

Кого търсиш, генерале? - Едно кантийско момиче.

Напусна цитаделата преди 4 месеца със слепия си баща.

Малко момиче и сляп баща?

Това е пророчеството на друидите.

Искам момичето.

Който ми донесе главата й, той или тя,

ще получи това количество десетократно.

Вие всички сте престъпници, някои осъдени на екзекуция от самия Сенат.

Но който изпълни тази задача, ще има закрилата на императора...

Проклятие! - ... в цялата империя,

до края на живота си.

Какво е това? - Арбалет.

Колко? - Не се продава.

Нямам цял ден.

Внимавай, мощен е.

Аз съм Джехутамису Акбола Рамзес.

Отровите ми действат бързо и бавно.

От бавните трябва да се боите.

Обсадата на Крагданън,

ден 131-ви. Снеговете още не са паднали,

пактът с Антидия продължава,

а Двадесети Валериев легион идва насам от Рутупие.

Значи вече говориш от името на императора, така ли?

А ти подслушваш.

Да изясним едно.

Аз ослепих онзи негодник. Нито някой ме е накарал,

нито ми се е явил дух,

нито кентавър ми го е прошепнал в ухото. Направих го за удоволствие.

Да не ми кажеш, че така е трябвало да стане?

Значи никой не те е накарал? - Да.

Просто така си решил. - Да.

И преди си наказвал пленници. - Десетки.

Ослепявал ли си ги? - Този ми беше първият.

Какво толкова те разгневи? - Беше нагъл. Ти би направил същото.

Но не бях там, а ти си бил. - Можеше и да му отрежа езика.

Но не си. - Но можеше да го направя.

Но не си. - Но можеше!

Но не си.

Майната му! Отивам да сера.

Почти съм убеден, че идеята за това е моя,

но в случай че е част от някакво предсказание,

казано ли е колко често трябва да си бърша задника?

Ти не работиш за императора.

Тогава за кого работиш?

Чук-чук.

Всичко наред ли е? - Напълно.

Е, побързай. Време е да посетим дъртофелницата.

Остави ни. Значи това е всичко, което е останало?

Това е. - Ще ни спечели малко време.

За какво? Крепостта е обречена от деня, в който дойдоха римляните.

Смятам, че дори баща ти го знаеше.

Понякога питаш ли се дали не трябваше да избягаме,

само двамата?

Всеки ден.

Но после поглеждам тези лица на двора, лицата на гладните деца...

Нямаш избор. Предай се на римляните

и им плащай данъци. - Късно е за това.

Не е. - Генералът няма да ми се довери.

Защо? - Защото знам кой е.

Знам какво е.

И знам какво иска. - Какво имаш предвид?

Той дойде, говорейки за данъци, но търси нещо друго.

Предай крепостта и спаси хората.

И двамата знаем, че Антидия няма да пощади никого.

Мен ще остави накрая и ще ме принуди да гледам как умират един по един.

Чудесно ухае, нали?

Скоро ще им свърши зърното.

Ще трябва да ядат кучетата си, после поясите си,

после супа от стари обувки,

а накрая ще обърнат лаком поглед и към децата си.

Тогава ще дойде време за преговори.

Добре дошли. Тъкмо навреме за закуска.

Къде е обещаният легион?

Двадесети Валериев идва насам от Рутупие.

Преди два дена получихме вести.

Можехме да повикаме хиляда души от Новиомагус Регинорум

два пъти по-бързо.

Ако знаех къде е това, сигурно щях да съм впечатлен.

Този ваш съгледвач в крепостта...

Време е да го използваме. - Аз ще реша кога.

Да решим заедно. - Съмняваш се в стратегията ми?

Правила съм обсади още когато баща ти е заглеждал майка ти.

Мисля, че е време.

Гилдас, изпрати това на нашия човек в цитаделата.

Какво му е на поклонника ти? - Няма апетит.

Какво има, хубавецо? Не ти ли харесва как готвя?

Предводителката ти зададе въпрос.

Не съм гладен. - Не си гладен, а?

Чу ли, Кера? Нашият приятел дори не е гладен.

А много хора сега биха дали дясната си ръка за такова блюдо!

Яж от яйцата ми, или ще се ядосам.

Какво?

Каза, че си си мислел нещо.

Мислех си, че може би трябва...

Да си останем вкъщи.

Точно.

Привет. - Здравей, приятелю.

Влез.

Къде е момичето?

Добър ден.

Какво искаш? - Гладна съм.

Бихте ли ми дали малко храна?

Ще ти дадем, малката.

Ела и седни до мен.

Да, ще те оправим. - Не се бой.

Защо не седнеш на коляното ми?

Благодаря, много сте любезни.

Чакайте... Какво е това?

Какво е? - Красиво е, нали?

Много. - Продължавайте да го гледате.