The Irishman

Като млад си мислех, че бояджиите боядисват къщи.

Нищо не знаех. Бях работещ човек.

Работех към местен профсъюз в Южна Филаделфия.

Един от хилядите работяги...

... докато не престанах да бъда.

И тогава...

... започнах да "боядисвам къщи".

Аз самият.

Покана за сватбата на Грейс Ан Буфалино и Робът Ритър

В този случай всичко се въртеше около сватбата.

Дъщерята на Бил Буфалино се омъжваше в Детройт.

Бил беше адвокат на профсъюза, но беше и братовчед на Ръсел Буфалино.

Ръсел не искаше да лети. Аз щях да го закарам на сватбата.

Искаше да свърши работа по пътя, което означаваше само едно.

Да събере пари. Така че, тръгнахме.

Той и съпругата му Кери и аз със съпругата ми Айрийн.

Наричам я Рийни.

Реших да хванем магистрала 476 до Питстън.

Да вземем Ръс, както винаги, и после по магистрала 80 на запад

през Пенсилвания и Охайо до Толедо.

След което по 75-а на север до Детройт.

Щеше да отнеме около три дни с почивките за пушене.

Защото Ръсел не позволяваше да се пуши в колата.

Той твърдеше, че Синеокия Джими и Майер Лански го отказали,

когато ги изритали от казината им в Куба и Кастро стрелял по тях.

Може да си е мислел:

"Моля те, Господи! Ако отърва кожата, няма да пуша повече."

Знам само, че оттогава Ръс не позволяваше да се пуши в колата.

По книгата "ЧУХ, ЧЕ БОЯДИСВАШ КЪЩИ"

И Р Л А Н Д Е Ц Ъ Т

Може ли да спрем след малко?

От две минути сме в колата. Не сме наближили магистралата.

Знам, но ти не обичаш да спираме на магистралата.

Работата е там, че е забранено да се спира на магистралата.

Тогава ще пушим в колата.

А очите ми?

Ще отворя прозореца.

Кери, дадох обет. Забрави ли?

Спомняш ли си, Кери? - Да, и сега не мога да пуша.

Добре, не мога да пуша.

Виждаш ли къде сме?

Това да не е...

Не е за вярване.

Какъв е проблемът, хлапе?

Не знам. Издава странни звуци. Тръгва, спира, губи мощност.

Да видим дали мога да помогна.

Да проверим свещите. Нищо им няма.

Капачката на дистрибутора е в ред. Трябва да е нещо с това.

Времевата верига. Това е причината. Има вентил.

Вентилът е разхлабен, а не трябва да е.

Това означава, че се износва.

Опитай сега. Затегни го.

Добре ли е? - Шофьор съм, а не автомеханик.

Отново си в играта, хлапе. - Благодаря.

Дължа ли ви нещо? - Не, нищо.

Благодаря. Аз съм Франк. - Здрасти, Франк! Как я караш?

А вашето име?

Откъде си?

Филаделфия. - От Филаделфия?

Кой е кварталният ти бар?

"При Калахан". Спортен клуб, но е бар.

А, да. Играеш ли? - Не.

Добре, Франки. Да го оправиш.

Иначе пак ще се разхлаби. - Благодаря.

Ще го оправя. - Успех, приятел.

Реших, че бензиностанцията е негова. Личеше си, че е собственик на нещо.

Оказа се, че притежава всичко.

Пийте, момчета. Бог да благослови.

Хайде! Да изкараме малко пари.

Това е бар. Поздрави съпругата.

Знам как да пласираме мръвките.

Тук има един, който ще плати много пари за тях. Да пием първо.

В другия край на бара. Плешивият.

Ще изкараш много пари от него. - Бръснача. Той е собственикът.

Бръснача? - Лихвар е. Приема облози.

Той има добри връзки.

Бръснача ли се казва? - Работил е в месарница.

Приятелят ми Франк Ирландеца, за който ти казах, е тук.

С камиона? - Да, мръвките.

Франк Шийрън.

Обичате бифтек?

Да. - Аз доставям.

Така ли? - Хубав бифтек.

Мога да доставям и на вас.

Можеш ли? - Да.

На добра цена. На най-добрата.

Ще поговорим по-късно. - Добре, благодаря.

Ще замръзнеш там. - Няма проблем.

Мразя студа.

Когато излизаш... Запечатай го вместо мен.

Добре, и без това излизам. - Длъжник съм ти.

Готово, Франк. До следващия път. - Благодаря, Тони.

Много по-добре, Франк. - Предлагам само най-доброто.

Ще ми докараш ли за вторник? - Колко искаш?

Поне пет.

Имаш ги.

Какво е това, по дяволите?

Тони, не знам... - Какво е това, Франк?

Не знам. Аз не товаря камиона.

Товарачите не са си свършили работата.

Не си усетил, че нямаш товар? - Не, нямах такова усещане.

Стига, Франк.

Казвам ти. Аз...

Честна дума. Не знам какво е станало...

Празен е. - Знам.

Знам. - Какво зяпате? Обратно на работа!

Всички!

Какво да кажа на шефа? - Не гледай мен, защото не знам.

Кой друг да гледам? Няма да обирам пешкира, Франк.

Аз съм просто шофьор. - Франк Шийрън. Правилно ли го казах?

Да, правилно е. - По договор, благодарение на Хофа,

шофьор може да бъде уволнен само при определени обстоятелства.

Закъснявал ли си? - Не.

Имаш ли нарушения? Пиеш ли по време на работа?

Удрял ли си някого? - По време на работа?

Да. - Не.

Кражба основание ли е? - Ами, могат ли да го докажат?

Мисля, че не. - Не се тревожи тогава.

В противен случай ще искат от теб имената на съучастниците.

Казваш им имената и се прибираш вкъщи.

Запазваш работата си. Как мислиш? Ще го направиш ли?

Не. Никакви имена.

За мен е без значение дали си го направил.

Знам. - Аз съм твой защитник.

Да.

Искаш да знаеш дали съм го направил?

Ще те защитавам така или иначе. - Да, но...

Работя здраво, когато не крада.

Ваша Чест, ако той беше виновен, те щяха да го уволнят.

Не го направиха. Обвиниха го, защото се надяваха да назове съучастници,

а той не може, защото такива няма.

Няма, защото той не е откраднал нищо.

Защото той е примерен служител,

който никога за 8 години не е ползвал болничен ден.

Нарушил е единствено правилото на профсъюза си, помагайки на други

да пренасят месо до камиона му посред зима.

Всички да станат. Съдът заседава. - Прекратявам делото с предупреждение.

Да, Ваша Чест? - Не вие, г-н Шийрън.

Ако повторно обвините работник без доказателства, ще съжалявате.

Ако имах акции в компанията ви, щях да ги продам.

Не знам как го направи, няма и да питам. Знам само,

че Бил Буфалино ме отърва от дело, от което нямаше как да се измъкна.

Трябваше да ме осъдят. - Ще са ти признателни за стореното.

Те имат семейства, деца. Зависят от работата си.

Вместо това отидохме да празнуваме и срещнах съдбата си.

Стори ми се, че това си ти. - Може ли да те запозная с Франк?

Франк, искам да те запозная с братовчед ми Ръсел Буфалино.

Вие ми помогнахте с камиона. - Да, вярно. Времевата верига.

Оправи ли я? - Още на следващия ден.

Благодаря отново. - Няма защо.

За мен беше удоволствие. Радвам се, че си я оправил.

Тук се навъртат много бандити. Той каза ли ти?

Боиш ли се от бандити? - Не.

Знаех си. Радвам се, че се видяхме.

Благодаря ти. - Братовчед ти ми спаси задника.

Щях да изгубя целия товар. - Той знае всичко за камионите.

Работил е дълго в бранша. Вито, как си?

Да отидем в сепарето. Ще ти хареса.

Не знаех кой е Ръсел Буфалино, но бях гледал и чел достатъчно,

за да знам, че вечеряше с Анджело Бруно.

Той беше новият шеф на мафията от Филаделфия до Атлантик Сити.

Знаех това.

Анджело Бруно - застрелян в главата в колата пред дома си, 1980 г.

Разбрах, че Ръсел Буфалино не беше някакъв автомеханик.

Хлябът е много вкусен.

Хубав е, нали?

Къде ирландец като теб се е научил да говори италиански?

В Италия, през войната.

Къде? - Салерно.

Анцио.

Сицилия... Край Катания.

Катания? Аз съм от Катания.

Така ли? Усетих лек акцент.

Колко години служи през войната?

Четири години. 411 дни в битка.

122 дни в Анцио, 45-и пехотен полк.

Страхуваше ли се за живота си?

През цялото време. Не вярвайте, ако някой ви каже,

че не се е страхувал. Това са пълни глупости.

Всеки се страхува. Постоянно се молиш.

Молех се, че ако оживея, няма повече да прегрешавам.

Но след това започва битката и забравяш за всичко.

Опитваш се да оцелееш, да останеш жив.

След като разбрах, че ще отърва кожата, се огледах и си казах:

"Отсега нататък, каквото ще да става."

Да става, каквото става. Майната му.

Заповядват ти да заведеш затворници в гората.

Не казват какво да правиш, казват ти само да побързаш.

Не разбирах защо продължаваха да копаят собствения си гроб.

Спрете! Излизайте!

Може би си мислеха, че ако свършат добра работа,

човекът с оръжието ще размисли.

Ръсел ме хареса от самото начало.

След време започна да ми дава дребни задачи.

И самият Анджело започна да ми възлага дребни поръчки.

Кери, съпругата на Ръс... Родът й и този на Буфалино

произхождаха от един и същи град в Сицилия.

Постоянно говореха за това.

Тя имаше кралски мафиотски произход, тъй да се каже.

Семейство Шиандра. Все едно бяха дошли с италианския "Мейфлауър".