It Chapter Two

И ти ще се рееш!

И ти ще се рееш!

И ти ще се рееш!

СЕПТЕМВРИ 1989

Видях всички нас.

Всички бяхме там.

В онзи резервоар.

Но бяхме по-възрастни.

На годините на родителите ни.

И като голям ли съм си красив?

Станал си далеч по-хубав.

Това пък какво значи?

Ами аз?

Същият си...

но по-висок.

Закълнете се.

Закълнете се, ако То не е мъртво,

ако То някога се върне,

ние също да се върнем.

Паметта...

е странно нещо.

ДЕРИ

Хората искат да вярват, че са това, което решат да помнят.

Хубавите неща.

Специалните моменти.

Местата.

Хората, които са в ума ни.

Но понякога...

ИЗЧЕЗНАЛА

...понякога...

сме това, което искаме да забравим.

27 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

ЛУНАПАРК

Добре, деца.

Готови!

Старт!

Кой ще победи? Първият, който спука балона си, печели!

Може да е всеки! Супер яка надпревара! Хайде!

Много оспорвано.

Кой ще настигне водача?

Кой ще е големият победител?

О, да!

Имаме победител!

Благодаря. - Еха.

Даде им да разберат, а?

Така е.

Да.

Ей, момиченце, искаш ли това?

Благодаря, че ме остави да победя.

Да.

Какво получи, Вики? - Какъв кавалер!

Виж ти!

Ето утешителната ти печалба.

АЗ ОБИЧАМ ДЕРИ

Еха!

Не съм фен на катеричките,

но шапката си я бива.

Благодаря.

Да говорим по същество.

Колко романтично!

Романтично?

Кое е толкова романтично?

Ей!

Майките не са ли ви учили да отговаряте, когато ви питат нещо?

Ела, Ейдриън.

Проблем ли имаш, педал?

Аз нямам, но се обади Мег Райън.

Иска си перуката.

Добре, стига.

Хайде, Ейдриън.

Заради такива искам да напусна тоя лайнян град.

Дребни душици.

С дребни пишки.

Сериозно говоря.

Мястото ни е другаде.

Ако Ню Йорк не ти хареса, винаги може да се върнем тук.

Искам да съм с теб.

Не ми пука дали в Ню Йорк или Дери.

Ти така ще кажеш. - Не го казвам само така.

Свали шибаната шапка.

Господи! - Хайде, да си вървим.

Не искаме някой да помисли, че в този град търпим педали като вас.

Той е роден тук, тъпако.

Да си вървим. - Не. Знаеш ли?

Ще си сваля шапката.

Но защо само нея?

Не искаш ли да сваля и нещо друго за теб?

Някакви специални желания, дами?

Шибаняк!

Пуснете го!

Какво е това?

Стига! - Не мисля, че ще ти трябва.

Остави го на мира! - Шибни го!

Той има астма, тъпако!

Давай!

Размажи го!

Хайде, сритай го!

Смачкай му фасона. - Ейдриън!

Все пак имаш кофти прическа.

Ейдриън!

Остави го на мира!

Виж как му размаза лицето!

Ей! Помогни ми да го вдигна.

Ейдриън.

Помогни ми да вдигна този боклук.

Дай ми шапката, Крис.

Моя си е!

Дай ми шибаната шапка!

Ейдриън!

Това харесва ли ти?

Добре дошъл в Дери, шибаняко.

Не! Ейдриън!

Не!

Да изчезваме.

Хайде! - Не!

Ейдриън!

Помощ!

Помогни ми!

Помогнете!

Някой да ми помогне!

Ейдриън!

Не!

Ейдриън!

Тук всички се реем!

Но понякога...

това, което сме искали да забравим

и сме опитали да оставим в миналото,

не остава там.

До всички патрули.

Съобщиха ми за разчленен труп.

Повтори. "Разчленен" ли каза?

Да.

Близо до южния вход на лунапарка.

Разбрано, тръгвам.

Да отцепим ли района? - Да.

Шефът каза да преградите моста.

Понякога то се връща за теб.

АЗ ОБИЧАМ ДЕРИ

ЕЛАТЕ СИ

ТО ЧАСТ ВТОРА

ТАВАНСКАТА СТАЯ

ИНТ. ТАВАН

Г-н Денброу? Викат ви на снимачната площадка.

Е?

Да минем оттук.

Ще успея, ще успея. - Недейте!

Махни се от вратата! - Не си ли гледал "Индиана Джоунс"?

Пази се!

Ей. От екипа ли сте?

Аз съм сценаристът.

Съпругът ти дойде.

Носиш ли страниците?

Освободете крана.

Приятелю, един филм се нуждае от финал.

Знаеш го, нали? - О, да.

Каза, че ти трябва още ден, за да довършиш текста

и сега трябва да го заснемем. - За 17 часа...

Успокойте се!

Спокоен съм.

Искам да си доволен от филма.

Разбираш ли? На твоя страна съм. - Супер. Защото в книгата ми краят е...

Ужасен.

Хората се влюбиха в книгата ти. Влюбиха се.

Но не харесаха края.

Ти каза, че си го харесал.

Излъгах те.

Трябва ни нещо по-добро, ясно? - Да.

Одра, имаш бележките ми. Би ли...

Много благодаря. На начална позиция!

Чао.

Дал ти е бележките си?

Той има право.

И ти ли не харесваш финалите ми? - Не всичките.

Но този...

Добре. - Просто...

Искаш да продължа да те лъжа

само защото съм ти жена? - Моя жена?

Не. Но знаеш ли?

Четки ли си ми правила 8 години?

Явно не съм те познавал. - Не съм ти правила четки.

Всеки иска щастлив край. Всеки иска красив завършек.

Но в живота не става така.

Това, което искат Питър и студиото...

Студиото? Кога стана такъв лоялен служител?

Боже, ти си творец. Защо просто не го изпълниш според текста?

Както го исках.

Защо не бъдеш жената, която искам да бъдеш?

Майната ти, Бил.

Говоря за ролята, не за теб.

Ало?

Бил Денброу? Обажда се Майк.

Кой Майк?

Майк Ханлън.

От Дери.

Трябва да си дойдеш.

Еди, все ти повтарям, да не ме плашиш така.

Но не ме слушаш. - Майра, моля те, не сега.

Не бива да караш.

Опасно е да караш по тези хлъзгави пътища.

Скъпа, дъждът спря преди три часа. Всичко ще е наред.