Wounded Animals (Animals ferits)

РАНЕНИ ЖИВОТНИ

Добро утро.

Силвио Лисбоа винаги уговаряше срещите

с любовницата си в хотел "Принцеса София".

При късмет - за цял уикенд

при едно условие -

винаги да е в 23-тата стая на 17-тия етаж.

Стая 1723.

И не е заради някакъв мръснишки фетиш

или за вътрешния дизайн в римски стил.

А може би е така, но това няма значение.

Дори и без джакузи

понякога ползваха банята за еротични игрички.

Но и това не e причина за наемането на същата стая.

Скоро ще стане 1 година. - Ще я празнуваме ли?

С горещ уикенд.

"Секс бурята" страшно ме възбужда. Наистина.

Големи приказки. Дали и парите ти са толкова?

Обсебването на Силвио по стая 1723 е донякъде сантиментално,

донякъде перверзно.

Тя има изглед към къщата му, на няколко преки.

А с бинокъла си виждаше всичко.

Защо го правеше? Защото го забавляваше.

Искаш ли да сменим декора? - Какво?

За годишнината ни. - Не ти ли харесва този, скъпа?

Не наричай това декор! - Но си е бомба.

А и единственият интериор, който ме интересува...

е твоят.

Тя никога не го попита за манията му по стаята.

Не я интересуваше какво се случва извън стаята.

Но ако се замисли

ще открие неговият ексцентричен комплекс на Казанова.

Ирина? - Да?

Открих каквото ни трябва. - Не мога да говоря сега.

Ще останеш много доволна.

Може ли после да говорим? Добър ден.

Даниел, довечера ще ми кажеш. До скоро.

Планиране на срещите им, не е лесна работа,

защото и двамата имаха натоварено ежедневие.

Не си отива с тапетите които избрахме.

А и клюките и секретарките...

Трябва да стане днес, утре е откриването.

А и знаеш, че клиентите са нетърпеливи, така, че моля те.

Моля те, направи го следобед.

Добре.

Отново в Рига?

Не. Талин.

Този уикенд е Талин.

Италия?

Не, Естония, Мариела, смъкни багажа ми в колата.

Изглеждаш добре. Да те откарам ли до летището?

Не, скъпа. Ще тръгна от офиса.

Добре.

Довиждане, скъпи.

Извинете ме.

Какво стана?

Кошмарен трафик. - Май си била в капана на 1723.

Успях! - Май си се забравила.

Още не съм. - Кога най-после ще го видя?

Не парадирай със завоеванията ми!

Но животът е кратък. - И труден, от мен да го знаеш.

До после.

Внимание, дами и господа. Добър вечер.

Моля, престъпете насам.

За нас е удоволствие да ви представим творбите на този художник.

Клаудия е на 36. Няма братя и сестри, но има две версии на визитките си.

На първата е "интериорен дизайнер",

а на втората е "декоратор".

А това е голямата изненада,

модернистичен керамичен поселник, уникат.

Това умело използване на синоними определя успеха й.

С тях можеше да предложи порцеланова ваза за елегантен дом

или модерна лампа за модерен апартамент.

Бароков стол. - Значението на декоратора.

Съществото на интериорния дизайнер.

Здравей, Хосе. Г-н Лисбоа чака, нали?

Когато Силвио я срещна, беше омагьосан, зашеметен.

Искаме да отбележим 20-тата ни годишнина в този офис

и затова пожелахме да се срещнем с вас.

Искаме да обновим офиса си. - Обновление на имиджа?

Щом всеки път видим нов интериор на Клаудия Риера

усещаме тази голяма персоналност.

Най-много ни хареса вашата дизайнерска витрина...

Наистина ли?

А на мен ми харесва как вие си подреждате блюдото

и главите на скарите с форма... не знам.

Много е "Зен".

Зен.

Е, доста съм посещавал Азия. - Наистина?

Беше очарован от нейното леко кривогледство.

2мм отклонение, което съдържаше смесица от сила и мистерия.

Още не съм била в Япония. - Райско кътче е.

Жена с много...

Много, не знам... много съблазнителна жена, нали?

След втория работен обяд в суши ресторант по неин дизайн

стигнаха до хотел "Принцеса София"

в номер 1723.

Срещаха се тайно всеки вторник

и понякога през уикендите.

През това време станаха експерти в поемането на преценени рискове

толкова емоционални и на интимно ниво.

Като авантюристичен спорт.

Рядко разговаряме.

Понякога имам чувството, че не те познавам.

Как е с жена ти?

Спазваме приличие, казвал съм ти, любима.

Имаме отделни спални.

Силвио?

Не мога повече, скъпа. Тия екскомунистически хотели ме изцеждат.

Горкичкият ми. Сам ли си? - Сам и отегчен, да.

Няма ли телевизор? Но пък те чувам добре, все едно си наблизо.

Естония не е в задния ни двор.

Не те чувам. - Колко е часът там? Студено ли е?

Поносимо е, стига да си облечен добре. Но е мрачно и това ме отегчава.

Горкичкият ми. Чак в понеделник ли ще се прибереш?

Работа, скъпа.

По някаква генетична причина

Марция се бе научила да живее с позоренията си за изневяра,

сякаш това й беше роден дефект.

Неспокойна съм, не знам защо.

Може би раковото отчаяние се бе зародило отвътре

но още не се е разсеяло.

На показ, всичко си е перфектно. Подправена почтеност и баланс.

Ако искаш нещичко, познавам един индианец...

Индианец? - Много е добър, директно от Бразилия.

От Копакабана? - От училище "Питангуй".

Много успял черепно лицев хирург.

Никой не знае как, но ще те направи красива. Божествена.

Толкова ли зле изглеждам?

Говори ли с майка си?

Добре е. Леля ми е малко болна.

А майка ми...

Къщата, в която работя, е като сапунен сериал.

Да, истинска всекидневна драма. Мъжът има любовница.

Върне ли се от пътуване, му пера дрехите.

Бельото му толкова мръсно, като колосано.

Жена му какво казва? - Горката, нищо.

Вика за глупости, но се оправя със зелен чай.

На всеки два месеца взема измислени лекарства за болки в гърба...

Лекарства? - Да, те са само извинение

да посети остеопат, който да й помага.

Имал ръце като коприна. - Ади бе?

Когато чистя аптечката, шишенцата с лекарства

и тубите с гел от рецептите й, си стоят запечатани.

Тази вечер не можеш да дойдеш в нас, скъпи.

Ще е интересно да проследим живота на мексиканката,

но трябва да проследим трагичния живот на Лисбоа.

Е, трагедия е силно казано.

Нека го наречем, провинциален водевил.

Г-жо Лисбоа, търсят ви.

Да? - Г-жа Лисбоа?

Аз съм директорът на вътрешния отдел на "Ла Вангуардия".

Списание "Ла Вангуардия"?

Искам да ви информирам, че Риера... - Клаудия Риера?

Прочутата дизайнерка. Чували ли сте за нея?

Разбира се. Тя е богиня...

Разбрахме за дома ви и се надявахме

да направим статия за него,

а Клаудия Риера ще я напише. Ще възразите ли?

Не, напротив. Познавам работата й и я обожавам.

Справила се е блестящо с офиса на съпруга ми. Не го познах...

Значи можем да разчитаме на вас? - Кога ще бъде?

Ако няма проблем, следващият петък.

Май съм свободна. - Ще са фотограф и тя.

Ще ги чакам. За мен беше удоволствие. Чао.

Благодарим много, довиждане.

Мариела, хвани ме, не знам какво да правя.

Искам да крещя от радост.

Не знам на коя приятелка от клуба първо да кажа.

Май е най-добре да го пазя в тайна

и да видя изненадата им, когато се публикува.

Г-жо Лисбоа, трябва ви зелен чай с аспирин.

Да, да...

"Ла Вангуардия"!

Дали го четат в Буенос Айрес?

Тези дози зелен чай бяха толкова съживителни за Марция

че можеше и да не се храни цяла седмица.

Представи си, скъпи! Списание!

Невероятно, ще полудея! Фантастично...

Не бяхме ли вече в "Мари Клер"?

Ужасен си. Това беше сесия на вилата на бизнес партньора ти.

Нашият е много по-важен. Много повече.

Ще е в "Ла Вангуардия" и Клаудия Риера ще напише статията.

Като изкушен хищник от по-атрактивна плячка,

хода на любовницата му изглеждаше възхитително изкусен.

Клаудия Риера, дизайнерката?

Наистина? Клаудия Риера?

ДЯВОЛЪТ Е ЖЕНА

НЕ БЕЗПОКОЙТЕ

Колко вълнуващо, любимата ми! - Като социален дебют, мамо!

Най-вече трябва да видят къщата ни

топла, но не и претрупана. Уютна, нали?

Естествени, нито сериозни нито обикновени, естествени.

И да не публикуват адреса ни, за да не поканим крадци.

Мисля си... за купа с жито на масата в кухнята.

И да скрием тенис трофеите на баща ти.

Да, да.

Въоръжени с богатите познания на дизайнерските списания

те поръчаха екзотични цветя в унисон с ароматни свещи.

Прекрасно! - Хареса ми.