The Mortal Instruments: City of Bones

UNIQUE Features представя:

Реликвите На Смъртните:Град От Кости

Винаги правя това, което ме помолиш, затова сега изпращам подобен имейл.

Не знам колко бързо ги чете, защото не винаги го прави, затова провери...

След четенето на поезията, не се прибрах в къщи.

Имам рожден ден, затова искам да отида в клуба.

Не, Саймън. Няма да я лъжа. Просто няма да ѝ казвам.

Отивам да паркирам колата. Ще се видим след малко.

Здравей, Доротеа. Как си?

Аз съм добре.Благодаря, че попита.

Да, така ще го направя.

Саймън на телефона.

- Здравей, Саймън. - Каза "Обади ми се".

Да, в къщи си е. И вероятно може да те чуе.

Как е? Готова ли си?

Не, ще се преоблека набързо.

Искаш ли кафе?

Да, ще се видим там.Чао.

- Ти да не би току-що да.. - Как се чувстваш?

Добре.Защо?

Тази вечер искам да се прибереш направо вкъщи.

- Мамо,стига де.Това е просто лит.клуб. - Знам.

Трябва да говориш с нея, Джослин.

Още не е готова. Напротив, готова е, ти не си.

Между другото, благодаря ти за това, което правиш.Поезията е важна за мен.

За това са приятелите.

Ела..

Мойта враждебна разрушителна сила. Моите общи слабините.

Губете всяко измиване пълна с разгорена ревност.

Разпятие,

болка, мъка ...

Не мога да слушам това. Искаш ли кафе?

Полета на малки листа минзухар прошепна смърт.

Капучино и еспресо, моля. - Смелост , Земя нула

Студени тръпки преминават през мрачния под на ужасните страдания.

Неизбежна е моята мъка.

Моля. Благодаря Ви.

Блондинката флиртуваше с теб.

Покани я на среща - Това няма да е честно.

Защо не? - Защото...

Пазя се за някой друг.

- Кой? *Това е моята мъка.*

Благодаря. Благодаря.

Той се влошава. Той има само разочарованието си.

Може би неговата добра поезия, но просто не знаем.

Нека да влезем тук. Искам да попитам какво значи този знак.

- Клеъри, ние никога не сме влизали вътре. - Вечният оптимист.

Това е, просто не го прави. - Ще влезеш ли поне веднъж?

Какъв е този символ?

Какъв знак? - Да, какъв знак?

Тук. Не виждаш ли? - Не.

Това беше яко.

- Да, ние настина се побрахме - Присъедини се.

Искаш ли питие?

Клеъри, какво става ?

Не го ли видя?

Знам какво видях. Те го убиха.

Имаш ли нещо за пиене? - Знам какво видях !

Халюциногените се разпространяват през вентилационната шахта в някои клубове.

Затова хората си прекарват добре.

Понякога не вдишваш ли друг въздух? - Не знам. Хайде да се прибираме.

Всичко наред ли е?

Спа цял ден и дойде късно вчера вкъщи.

Да, но сега съм тук.

Не тръгвай. Продадох картина. Би трябвало да празнуваме.

На купувач? Кой е той? Сигурно е точно като теб.

Държиш го на каишка, точно както направи с Люк.

- Наистина ли искаш да провеждаме такъв разговор? - Какво значи това?

- Саймън... - Той ми е като брат.

Съмнявам се, че той те чувства по-същия начин.

- Тръгвам. - Не, не можеш.

- Това е абсурдно. - Къде отиваш?

Отивам в Java Jones.

Не. Аз съм това.

- Хайде, Саймън. - Трябва да ти кажа нещо.

Ще говорим за това по-късно.

Виж. Изведнъж нарисувах стотици от тези. Нямам идея какво значи.

- Защо? - Нямам идея. Мисля, че полудявам.

Може би си просто като онзи гост от "Близки срещи".

Всички си мислеха, че е параноичен, докато не се появи логично обяснение.

Това не се случва.

- Какво? - Това не се случва.

Сега вече ме плашиш.

Келъри, какво...

Къде гледаш? - Чакай тук.

Къде е Бокалът, Джослин?

- Как ме намери? - Мога да благодаря на дъщеря ти.

- Защо само аз мога да те виждам? - Исках да те попитам същия въпрос.

- Дори не знам защо разговарям с теб. Ти си студенокръвен убиец.

Има ли миролюбив убиец?

- Знам какво видях. - Мислиш си, че знаеш.

Защо рисувам това?

- Значи бях прав. Ти не си мундан. - Какво е "мундан"?

- Някой от човешкия свят. - Ако не съм човек, какво съм аз?

Потърси Бокала.

- Кога започна това? - Защо рисувам?

Отговори.

*Майката на Клеъри*

- Може би трябва да запишеш. Може и твоето гадже.

- Той не ми е гадже. - А той знае ли това?

Моля те, дразнещо е.

- Мамо, прибирам се в къщи. - Не, не можеш да дойдеш вкъщи. Стой далеч.

Обади се на Люк и му кажи, че Валънтайн ме намери.

Обичам те. - Мамо?

Кажи на Валънтайн, че никога няма да намери Бокала.

Не пий. Ела тук. Не!

Не. Хайде, сега.

Обличай се.

Съжалявам. Всичко наред ли е?

Мамо?

Мамо?

Ела тук.

- Не. - Достатъчно!

Мъртво е.

Какво беше това?

- Няма д ами повярваш, ако ти кажа. - Опитай.

Беше демон.

Прав си. Не ти вярвам.

И това нещо, което убих в клуба...

беше демон.

Демоните могат да приемат всякаква форма. Не можеш да вярваш на никого.

Дори на хората, които мислиш, че познаваш. - Защо да вярвам на теб?

Току що ти спасих живота.

Доротеа, отвори вратата, моля те!

Знаеш ли какво се случи с майка ми?

Знаеш ли?

- Можеш ли да го видиш? - Разбира се. Тя е вещица.

Не е зле за натруфена къща.

- Знаеш ли къде е майка ми? - Съжалявам. Нямам представа.

- Тя спомена име. Валънтайн?

- По-добре да си вървите. - Не и преди да ми кажеш нещо.

Няма значение какво.

- Нека да видим какво казват картите. - Съжалявам. Не вярвам в тези неща.

Седни.

Разнеси ръцете си около картите.

Майка ми ги е нарисувала. - Да, бяха подарък.

Нека да видим каква карта се падна.

"Ace of Cups" - Това е Бокалът на смъртните.

и? - Игнорирай го.

Един от трите свещени предмета на моите хора. Какво прави тук?

Това какво общо има с моята майка? - Майка ти беше ловец на сенки.

Като него. - Не, майка ми е художник.

Тя никога не ти е казвала, а?

Знам само, че я няма и нямам представа къде мога да я намеря.

Нека да я прочета.

Нещо е блокирало мислите ти.

Мисля, че майка ти е наела някого, за да те закриля.

Къде? - В собствените ти спомени.

Защо? Не си спомням нищо, което може майка ми да иска да забравя.

Почакай. Приятно ми е да се запознаем.

Какво правиш? - Изплаши ме.

Какво се е случило тук?

Майка ми я няма. Някой я е отвлякъл и е опустошил всичко.

Този човек ми помага да я намеря.

Но не можеш да го видиш, той...

Сега аз не мога да го видя.

Джейс Уейланд, ловец на демони.

Саймън Леуйс, шперц. Ти ли портиера?

Нямам представа за какво говориш. - Можеш ли да го видиш?

Разбира се, че мога. Какво имаш предвид?

Объркващо е. - Кой е този?

Моят втори баща, когато бях на две.

Значи майка ти я няма и ти отиваш при полуделия варварин?

Къде го срещна? - Никъде. Той ме намери.

Това звучи... - Виж това.

Освен това, това е естественият цвят на косата ми.

Тя обади ли ти се?

Защо не ѝ отговори?

Ако знаех, че е сериозно, щях да съм включен.

Как би могъл да знаеш, ако не отговориш?

Какво е това?

Нищо добро. Имаш ли представа какво е да дойдеш тук?

Трябва да намеря Люк.

Това е странно. Неговата кола е тук. Тук.

Чакай тук. - Кой те направи шеф?

Добре е. Уведоми ни, ако някой идва.

Познавала съм Люк всичките тези години, но никога не съм била тук.

Какво? - Говори, Люк. Кажи го.

Не знам! - Не е трудно.

Просто кажи истината. - Не знам къде е Бокалът.

Казвам ти, не знам!

Знам, че с Джослин сте заедно. Мислиш, че съм глупав ли?

Ако кажеш къде е Бокалът, нищо няма да се случи на Джослин.

Люк, кажи ми истината.

Не ме ядосваш?

Нали?

Ще те попитам отново: Къде е Бокалът? - Не знам!

Ние искаме едно и също нещо, Люки.

Мисля, че единствено ти знаеш къде е той. - Не знам.

Хайде де, говори.

Трябва да тръгваме. - Трябва да му помогнеш.

Не разбираш. Те работят за Валънтайн. Той вече е мъртъв, не мога да му помогна.

Той ми е като семейство.

Невероятно е, колко много приличаш на човешко същество.

Не изглежда ли добре?

Ако си ядосан се трансформираш. Искам да те видя как се трансформираш.

Нека ти покажа, че можеш да се трансформираш.

Виж това.

Ето, че излезе и кученцето. Искаш ли да захапеш крака ми?

Искаш ли да подушиш задника ми?