Atlantis: Milo's Return

Наистина ще е много хубаво да се пътува с включени светлини,

без да се безпокоим за подводниците.

Няма ли да ти липсва вълнението?

Това е кракенът! Ще умрем!

Кракенът!

А Т Л А Н Т И Д А 2 ЗАВРЪЩАНЕТО НА МАЙЛО

Преди осем хиляди години, Атлантида потъна в океана.

Великият кристал, източникът й на енергия, бил скрит под града.

Лишен от Сърцето на Атлантида, народът ми изглеждал обречен да изчезне.

Но сега ние се възродихме.

Оби, побързай.

Трябва да се върнем в тронната зала.

Дръж се.

Сърцето на Атлантида отново грее над нас...

лекува ни и ни прави по-силни.

Ние използваме силата на кристала, за да възстановим отново града си...

и да възстановим предишното величие на нашата култура.

Под светлината на Великия кристал, народът ми отново процъфтява.

Открихме тайни, забравени за хиляди години.

Градът отново се превръща в център на знанието и учението...

и загубва облика си на място, изпълнено със суеверия и страх.

Добър ден, кралице Кида. - Добър ден, и внимавайте.

Баща ми смяташе, че е по-разумно кристалът да бъде скрит...

вместо да се рискува със злоупотреба със силата му.

Като кралица, мога само да се надявам, че постъпвам правилно.

Колко подходящо. Старият крал вече никога няма да пролива сълзи.

Оби! Оби! Добре. Хайде. Покажи малко уважение.

Никога не съм предполагала,

че възстановяването на Атлантида, ще стане толкова бързо.

Мисля, че разбираме само малка част от това,

на което може да ни научи кристалът.

Е, аз знам само, че нищо от това нямаше да е възможно без теб.

Добре, един камък.

Знаеш ли, че започваш да изглеждаш като едно закръглено лава-куче?

Какво има, Оби? Какво не е наред?

Кралице Кида!

Нашественици приближават града!

О, Господи!

Оттук, бързо.

Идват през отворите за лавата! Къде е патрулът, капитане?

Порещнете ги със спидерите.

Чакайте! Не са нашественици! Приятели са!

О, прекрасно е.

Да. Направо е удивително какво може да се постигне с малко боя и въображение.

Одри, какво правите тук?

Просто се уверяваме, че не си объркал нещо тук долу.

Ела тук. Хей.

Два пъти, за щастие.

Защо, благодаря. Надявам се да не получа обрив от това.

Здравейте.

Е, кой иска да ми покаже града? - О, нека аз.

- Аз ще го направя. Не, аз я видях пръв. - Не, не, аз, аз.

Аз, аз. - Момчета, момчета, и двамата сте хубави.

Всички ще отидем.

Дами.

Ей, липсвахте ми момчета. Но защо сте тук?

Добре ли е господин Уитмор? Защо не го попиташ сам?

Майло. - Господин Уитмор!

Не само, че съм добре, но твоят кристал дори ме подмладява с двадесет години.

И все пак си оставам достатъчно стар.

Това трябва да е принцеса Кида, или по-точно кралица Кида, предполагам.

А Вие трябва да сте господин Уитмор.

Благодаря Ви. Вие доведохте Майло при мен и направихте всичко това възможно.

Елате. Да влезем вътре, за да може да хапнете нещо.

Предполагам, че решението да останеш тук не е било толкова трудно, колкото си мислех.

Спасете ми живота!

Трябва да опиташ от тези. - Вкусно.

Страхотно е, че ви виждам отново. - Невероятно.

Повярвайте ми, това е страхотно. - Хм, не е зле.

Лютив сос. Не тръгвам никъде без него.

Докарва вкус на всичко, в което го сложиш.

И е много удобен за премахване на петна.

Суит, мисля, че храната току-що се раздвижи.

Тогава по-добре я изяж, преди да е избягала.

Освен това, когато е жива не е нужно да гълташ толкова много.

Просто насочваш главата, за да знае накъде да пълзи.

Дядо ти щеше да се гордее с теб, Майло.

Ти не само откри загубена империя...

а вероятно и спаси света от плановете на Рурк за кристала.

А сега дори помагаш Атлантида да бъде възстановена до предишната й слава.

Това е доста забележително за един картограф.

Иска ми се да можеше да бъде тук, за да види всичко това...

и да се запознае с Кида.

Да, добре. Страхотно е, че ви виждам всички отново...

но нещо ми подсказва, че това не е просто приятелско посещение.

Ами, страхувам се, че си прав. На повърхността има неприятности.

Вече си имам лекар, копач, експерт по експлозиви, механик.

Всеки е експерт в своята област.

Но съм тук за този експерт, който ми липсва...

експертът по Атлантида.

Но защо ще ви трябва...

Няколко риболовни кораба потънаха в Северния Атлантик.

Оцелелите говорят за някакво чудовище.

Мислехме, че е кучето-пазач на входа ви.

Левитанът?

Точно така. Това е голямо морско чудовище.

Във водата, това е последното нещо, което ще искате да видите.

Освен може би леля ми Роуз по бански.

Сладка жена, но с много особена структура.

Радвам се, че този път знаеше, че сме приятели.

Но там може да има и други.

Баща ми сътвори доста такива машини.

Той използваше силата и мъдростта на кристала,

за да разшири границите на Атлантида.

Тази война почти разруши света.

Е, по всичко изглежда, че войната му още не е свършила.

Тогава Майло и аз ще отидем на повърхността и ще я завършим.

Кида, не можеш. Имам предвид, че ти си кралицата.

Поправките на града вървят нормално.

Съветниците могат да се оправят с вскидневните проблеми.

И аз... Аз се чувствам отговорна за това, което е направил баща ми.

Иска ми се да разбера решението му...

но се опасявам, че отговорите не са в Атлантида.

Зле ми е. Най-накрая стигна до повърхността...

и тук е толкова облачно, че не се вижда нищо.

Всичко в твоя свят е ново за мен.

Небето, облаците, всичко на кораба.

Какво е това? Това е спасителен пояс.

Значи като го носиш той те предпазва, също като нашите кристали?

Не, не. Хвърляш го на някой във водата.

О, значи това е игра?

Не. Хвърляш го само ако някой се дави.

Тогава няма ли да му е много трудно да играе играта?

Вече две седмици обикаляме Северните морета и не сме открили нищо.

Никакви сепии, медузи или раци от Атлантида.

Трябва да сме сигурни, Вини.

Ами ако активиранетo на кристала е събудило този Левиатан?

Всичко може да е по вина на Атлантида.

Повече ме притеснява как ще го победим, отколкото кой е виновен.

Когато стреляхме по Левиатана тези неща дори не го погъделичкаха.

Ей, Одри, ако продължаваш да удряш онова нещо...

ще ни разнесеш навсякъде по тези скали.

Да, да. Като че ли не го знам.

По-внимателно. Доктор Суит не е тук, за да ни сглоби отново.

Това е от специалитетите ми.

Вътре има смес от желатинов нитоглицерин...

натъпкано е с TNT...

и отгоре има прах от черен барут...

и орегано.

Без това не можеш да направиш бомба.

Прави страхотен "бум."

Нека ракът да опита това.

Знаете ли, наистина не мисля, че е Левитан.

Оцелелите го наричаха Кракен...

легендарно Норвежко морско чудовище с крайници дълги по четвърт миля.

Изобщо не е като онова, което беше в Атлантида.

Но изобретателите от Атлантида винаги базират своите изобретения на реални животни - като гигантската сепия.

Може и да не е Левиатан, но пак да е бойна машина от Атлантида.

Тя е права. Никое същество от плът и кръв...

не може да потопи ледоразбивач.

Нещо хвана кораба!

Отваря вратите на шлюза!

Сиренето ми!

Можеш да го вземеш.

Трябва да стигнем до подводниците. Вини, разкарай това нещо.

Идва, супер орегано.

Давайте, когато сте готови.

Следващият път с чили.

Опа! Това не ми звучи добре.

Дърпа ни от дясната страна.

Къде са Майло и Кида? Не ги видях да тръгват.

Майло, там ли сте? Кида?

Хайде, хайде. Резервни акумулатори.

Време за смяна.

- ...пази ми гърба, докато огледам за Майло. - Тук е Майло.

На резерви сме. Потъваме бързо и нямаме тяга.

Имаме голям теч... - Течове.

Течове. И стъклото се пропуква.

Ако баластните клапани не са запушени, можеш да пуснеш водата да се оттича по тръбите за налягането...

Одри, цялата задна част е пълна с вода.

Не е време за писане на упътване.

Добре, добре. Идваме.

По-добре побързайте, или...

ще се ударим в подводна планина.

Това не е планина.

Одри! - Прикриваме те, Майло.

Гледай от дясната си страна. Няма проблем.

Къде отиде кракенът? - Изчезна.

Е, все пак не беше от Атлантида.

Някак си това не ме кара да се чувствам по-сигурно.

Съществото огъна корпуса отпред и отзад.

Ще сме щастливци ако стигнем до пристанището, за да оправим щетите.

Ще ви изпратя влекач. Не се притеснявайте за нас, капитане.

Просто се погрижете за атлантиняните.

На североизток има рибарско селце. Ще бъдем там, докато завършите ремонтите.

Това си е вашата подводничка. В никакъв случай няма да я плащам аз!

Добре. Давайте към брега по най-бързия начин.

Какво има Вини, страх те е да си играеш на гоненица с морското чудовище ли?

Не. Нямам нищо против гоненицата...

но наистина не бих искал да съм тук, когато бомбите стигнат дъното.

Май риболовът не е бил много успешен напоследък?

Това никак не е учудващо. Няма съмнение, че този демон с пипала...

отдавна е изял всичката риба наоколо.

И защо е още тук? - Защото вече не яде риба.

Вероятно поради тази причина селото е построено на скалите.

Нали не искаш това нещо да излезе за вечеря?

Не са много приятелски настроени? - Каква е тази воня?

Като вмирисана риба.

Защо ме обвиняваш в такова нещо? Къпах се. Наскоро.

Никаква благодарност за положените усилия.