The Dark Horse

Размахай крила, за да не те победи дъждът.

И ето слънцето изгрява.

От мрака вървим към светлината. От мрака - в светлината.

Мрак, мрак, мрак...

Ето я. Виждам я.

Преминах в светлината.

Какво става, братче? - Нищо.

Искаш ли бира? - Да.

И тогава денят без съмнение следва нощта,

докато конят взема офицера.

Скъпи приятели, мина толкова време.

Толкова време мина. Липсвахте ми.

Липсвахте ми, приятели.

Хубав е, нали? - Прекрасен, прекрасен. Наистина.

Всичките са воини. Тук всички са воини, разбираш ли?

Чичо Джим го направи, докато беше в панделата.

Това е военна игра, "паканга". Тук всички са воини.

Може ли да играя с теб? - Ти не знаеш как се играе.

Ще ме научиш ли? - Ама си любопитен досадник, а?!

Искате ли да се обадя на някого? - Не, не би могъл. Просто не можеш.

Е, Лопе, ето. Точно тук. На B5, не на C4.

Сицилианска защита ли искаш? Е, невъзможно. Трябва да отиде на С5.

Имаш фианкетиран офицер на G7.

Ей така трябва да е, но се случва не това, а шотландска партия.

Офицерът взема G4. И играем гамбит.

Пускаме ги леко в играта. Леко, и ето я и нея.

Покажи им как става. Покажи... Леко.

Ясно? Няма проблем, милички. Всичко ще се нареди.

Виждаш ли това? Това е пешка.

Практически, най-слабата фигура на дъската. Малко като теб.

Я, млъквай. - Тази госпожа? Дамата.

Тя е като "Папатуануку", Майката земя.

Ходи, накъдето иска, но винаги се връща, защото обича...

царя, и в която накрая се превръща пешката.

Царят е като вожда Мауи, водач на своя народ.

Изгубиш ли го, губиш играта.

Затова го пазиш.

Мой гневни приятелю, съжалявам.

Може да има само един.

Дженесис?

Джен, сега ще дойдеш ли с мен?

Той нищо не... - Няма проблем.

Обикновено си водя записки.

Джен? - Да? Да, да?

Искаш ли да изиграеш една с мен? - Моля?

Да ме научиш? - Да те науча? Да не съм обещал?

Обещах да те науча. Обещах да те науча.

Не зная как да... - Ще дойдем пак.

Можем да дойдем пак. Може ли? - Разбира се.

Ще дойдем отново. - Ще ме научиш в дома.

Чакам с нетърпение. С радост ще изиграя една игра.

Натам. - Прекрасно.

Сега насам...

И се качваме в буса, нали? - Сега е по-добре.

И идваш с мен в буса. - Не, не. Благодаря.

Не, Дженесис, ела тук. - Аз там играех.

Погледни ме. - Не, мисля да се върна да...

Няма нищо. Джен, сега не си добре. Чуй ме, Джен. Чуй ме.

Аз там играех шах. Искам да се върна.

Джен, всичко ще е наред. - Влизай вътре.

Дженесис! Всичко ще е наред. Трябва да влезеш в буса.

Влизай. Влизай вътре! - Не!

Хайде, Дженесис.

Тъмен кон

Здравей, Джен.

Говорих с д-р Андрюс. Той смята, че този път не можем да те пуснем,

ако няма кой да се грижи за теб. Член от семейството, роднина, някой.

Има ли на кого да се обадим?

Как си?

Не, брато. Не мисля, че мога да ти помогна.

Ще си по-добре при някой друг.

Брато... няма никой друг.

Накрая пак ще стигнеш дотук. Нали?

Моля те.

Не пропускай дози. Винаги спи поне 8 часа на нощ.

Имаш рецепта за литий, Зопиклон и бензодиазепин.

Избягвай стреса. Основно той води до пристъпи. Слушаш ли?

Брат ти може пак да те доведе. Търси позитивното.

Ще се обаждам два пъти седмично. Избягвай стреса. Той е номер едно...

...за литий, Зопиклон и бензодиазепин.

Това е стаята на сина ми. Той ще спи на дивана в хола.

Аз ще съм някъде из къщата.

Какво правиш в моето легло?

Буден ли си? Мана, това е чичо ти.

Ще спи в твоето легло. Ти ще спиш на дивана.

Свърши ни пиенето. Ще отидеш ли? - Да, да.

Вземи момчето. Ако остане ресто, вземи си нещо.

Да, аз ще взема. Знам какво искат.

Мисля, че има ресто само за един от нас.

Вземи го ти.

Значи ти си братът на татко? Въобще не си приличате.

Мисля, че приличам на него повече от теб.

И мисля, че трябва ти да спиш на дивана, а аз в леглото си.

А ти какво мислиш?

Да, смятам, че и за двама ни това е най-добрата идея.

И тъй, къде си се крил досега? - Аз ли?

Пътувах. - Пътувал си?

И къде, например?

Не го мисли.

Минах по стъпките на Айо-майта, докато се е възкачвал до 12-те небеса

по свещената паяжина. Той наистина е бил просветен.

И видях как Мауи хваща слънцето и деня във вълшебна мрежа от тъкан лен,

видях дори как Мауи изтръгва искри от пръстите на Богинята на огъня,

а тя отвръща с огнен дъх, като подгонен дракон.

Бая си бил зает? - Да.

Гледам един отсреща, страшно ядосан. И си викам: "Истина е."

Гледам го аз и той ме зяпа в очите и не мърда. И аз пак: "Истина е".

Втурвам се, скачам от колелото и право при него.

Какво си направил, брато?

Женчо. - Хайде, брато, сподели с нас.

Нищо. - Ей, накъде, приятел?

Ела и седни, брато. Изпий една бира с момчетата.

И ти, брато.

Сядай, приятел. - Къде е старият?

Да пукна, ако знам. И да пукна, ако ми пука.

И напълни лулата, брато.

Нови слънчеви очила ли имаш, брато?

Не, остави ги. Ходят ти.

Като истински гангстер? - Гангстер, а, момче?

Млъквайте. Оставете го.

Какво, да не се уплаши нещо?

Да не се уплаши от страшния Мат, а?

Не.

Гледай човека в очите, като говориш.

Покажи, че не те е страх.

По дяволите.

Отивай, малкия. Донеси ни бира.

Добре ли си там, брато?

Гледай, гледай, защото ей сега ще си изгубиш зрението.

По-добре аз, отколкото малкия, нали?

Не съм дете! Не ти искам помощта. Не съм те молил.

Да. Доскоро. - Хайде, чупка, приятел.

Още ли си тук, брато?

Не, тръгна ли, брато. Спокойно. - Ето ти джойнта.

Ноубс. Ставай.

Да.

Какво...

Ноубс. - Дженесис?

Как си, брат?

Тихо, бе! Имам съседи.

Защо си тук? Знаеш ли кое време е? - Трябва да говорим. Имам идея.

Слушай, тук ми харесва. Не искам да вбесявам никого.

Добре. Какво искаш? - Слушай сега.

Искам да се запиша. Да съм част от "Източните рицари".

Това е за деца, Джен.

Ами, добре. - Добре ли?

Да.

Как си напоследък, приятелю? - Добре. Много добре. По-добре съм.

По-добре, а? Блъскаш по прозореца в 4:30 сутринта,

защото искаш да се запишеш в детски клуб по шах,

и твърдиш, че си по-добре?

Тези деца са достатъчно объркани и без теб.

Не искам да клатя лодката. Съжалявам, Джен.

Радвам се, че си по-добре. - Ей, виж. Мога да помогна.

Това даже не е клуб, Джен. Просто място, където да се събират.

Стабилност. Погледни ме. Стабилност.

А сега си лягам, защото само след два часа съм на работа, брато.

Аз ще се впиша. Дори няма да разберат, че съм там.

Стабилност ли? Аз съм стабилен. - Джен, не, не!

Ще организирам, ще мия чинии, ще правя чай...

Нямаме чай. - Няма значение. Аз...

Никакви проблеми. Няма да създавам никакви проблеми.

Ако се съглася, ще се разкараш ли от прага ми?

В 6 утре вечер. - Разбрано, братко мой.

Лека нощ, Джен. - "Източните рицари"!

Джен! Млъквай!

Арики?

Какво правиш? - Трябва да вървя.

Някога си бил шампион по шах, а? "Тъмен кон"?

Не бива да ровиш из хорските неща.

Тогава, не ги оставяй в хорските стаи.

Защо си спрял да играеш?

Татко се върна.

Къде беше? Да не си ходил до Хамилтън?

Извинявай. Оставих ключовете там. - Не, стой тук. Искам да поговорим.

Мана, идвай. Кланът се събра.

Идваш ли?

Добре дошъл, шефе.

Благодаря ти, че дойде, братко.

Познаваш сина ми.

Рожденият му ден наближава.

Петнайсет. Та си мисля...

Готов е. Искам да го включим.

Някои не стават за тая работа. - Той става.

Това ли искаш, момче?

Да.

Заради едно време, братко.

Заради едно време.

Искаш да го направим на рождения му ден ли?

Точно така.

Мат. - Да?

Давам ти момчето. Закали го.

Не ни трябват деца. - Сладка работа, братко.

Моментът на истината, а, момче?

Готино. Ще се видим скоро, нали, момче?

Арики?

Нали искаше да говорим?

Мъри! Мъри! - Ръсти!

Брато, може ли аз? - Не. Не може.

Не чупи масата, чуваш ли? Правиш го всяка седмица.