Yakuza Lover (恋と弾丸)

Наздраве!

Ей! - Отдавна не сме се виждали!

Как си?

Да пием и да вдигнем шум!

Хайде, изглежда забавно.

Отивай, като искаш. - Наистина ли?

Не си го представях така. - Да.

Елате и вие!

Много сте сладки двечките.

Защо…

да не се позабавляваме на друго място?

Хайде, Юри. - Ей!

Как така реши, че можеш да ме докосваш, където поискаш?

Тук съм, за да си намеря свястно гадже.

Като се замисля, че ти ни покани.

Отвратителен си. Да си вървим, Мей.

Юри, беше ясно, че ще има и такива моменти.

Винаги казвам, каквото мисля. А този си беше грубиян!

Вече си студентка. Трябва да пораснеш.

Така няма да си намериш гадже.

Ако не ме харесва такава каквато съм, за какво ми е?

Какво…

Кои са тези хора?

А! Това твои приятелки ли са?

Не, идиот такъв! И видяха всичко!

Извинявайте! - Ела тук!

Пусни ме! - Не се дърпай и ще те пусна.

Но първо трябва да ни станеш съучастница.

Не можеш да се измъкнеш.

Хайде, вече си съучастница.

Не искам!

Отвори уста!

Отвори я!

В училище тренирах баскетбол.

И не съм губила игра!

Ако някой се приближи, ще му размажа физиономията!

Сега пък какво?

Кой си ти, бе?

Съжалявам, че ви прекъсвам купона.

Аз съм Тошиоми Оя, глава на синдикат Оя.

Синдикат Оя?

Какво? Якудза?

Ранена ли си?

Предполагам, че не си.

Радвам се.

Ако имаш проблеми, само покажи това.

Тошиоми Оя

Използвай визитката като щит.

Задръж палтото. Радвам се, че си в безопасност.

Тази случка не трябва да те спира да търсиш любовта.

Сбогом,

млада г-це.

Юри…

Епизод 1 "Сакура и лилия"

ЛЮБОВ И КУРШУМИ

ЛЮБОВ И КУРШУМИ

2 СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО

Какво ти се яде? - Да помисля…

Какво яде вчера? - Вчера… Забравих.

Какво? Не помниш ли?

Юри, защо постоянно носиш тази торба със себе си?

Какво има вътре?

Палтото на онзи мъж, който ни помогна на партито.

Яку…

Онзи от якудза?

Как мислиш… Този мъж дали е джентълмен или е опасен?

Не мога да реша.

Харесваш ли го? - Разбира се, че не.

Просто се чудех.

Юри, можеш да си му благодарна, но по-добре стой настрана от него.

Не се забърквай. - Знам.

Но това палто е на якудза.

Страх ме е просто да го изхвърля.

А така и не успях да му благодаря.

Стига сте се мотали! Подредете се! - Да.

Добър ден, шефе. - Добър ден, шефе.

Добър ден.

Аз…

Пак се срещаме, млада г-це.

Аз… - Няма проблем.

Насам.

Ей! - Да, шефе.

Подарък.

Какво? Не…

Не върнах палтото, за да получа награда. Всичко е наред!

Това не е награда.

Съблазнявам те.

Какво?

Силата, която показа, докато се опитваше да защитиш приятелката си…

Много съм впечатлен, г-це Юри.

Мислех, че повече няма да те видя.

Но ти дойде, за да ми върнеш палтото.

Когато те видях пред себе си,

сякаш стрела прониза сърцето ми.

Не бива да се забърквам. Да изчезвам оттук!

Чакай… Аз живея на бързи обороти.

Нямам време да чакам подходящия момент.

Извинявайте, вие…

Не очаквах да ме прегърнете, изплаших се.

Олекна ми… Мислех, че ме отблъсна,

защото съм якудза.

Какво? Аз…

Ще кажа да те закарат у дома.

Юри.

Следващия път ще те целуна така, че сама ще паднеш в ръцете ми.

Не, нищо такова няма да се случи.

Много си сладка, Юри.

Шефе!

Внимавайте! - Кой беше?

Намерете стрелецът! - Къде избяга?

Аз не съм ранена.

Но вие…

Къде е стрелецът? - Стрелял е от далеч, вече е избягал.

Имам идея кой може да е. Ще уредим това още днес.

Да, шефе.

Това е неговият свят.

Звукът от изстрела още кънти в ушите ми.