Unsane

Обичам, когато си в синьо.

Всъщност, харесвам те във всичко,

но ти беше в синьо, когато те видях за пръв път

и затова

синьото ми напомня за чувствата, които изпитах тогава.

Струва ми се, че не знаех, че съм жив до нашата среща.

В този ден ти отключи в мен нещо,

за което дори не съм и подозирал.

И в този момент аз разбрах,

че моят живот вече никога няма да е същият.

В този момент се промених завинаги. Благодарение на теб.

НЕ НА СЕБЕ

Моята работа е да събирам и анализирам данни

и да интерпретирам резултатите. Това и направих.

Вашето разочарование няма да повлияе на резултатите.

Да, имате право да работите с друга банка.

Те може да ви интерпретират данните по ваше желание,

но това няма да ви помогне. Всичко хубаво.

Какво?

Нищо.

Джил, какво? - Нищо.

Просто се надявам, че той обича оцет повече от мед.

Тя.

Е, тогава...

Здравейте. - Здравейте.

Сядайте.

Благодаря. - Няма защо.

И така...

вашият отчет...

вашият отчет е безупречен.

Оправдахте всички мои очаквания.

Приятно ми е да го чуя. - Може да стигнете далеч.

Ще се старая. - Добре.

Много, много добре.

Конференцията на банковата асоциация е в края на септември.

Две нощи в "Хайат Ридженск" в Ню Орлиънс.

Ние трябва да бъдем там.

Вие... също.

Аз нямам достатъчно опит за това.

Е, с това бих могъл да ви помогна.

Трябва да се връщам на работа. - Добре.

Добре, добре, добре.

Мисля, че Джил е най-близката ми приятелка тук.

Всяка вечер излизаме заедно след работа.

А шефа как е? - Страхотен е... искам да кажа,

че има високи стандарти и е взискателен,

но когато те похвали знаеш, че е заслужено

и това е важно тук, отчитайки конкуренцията.

Затова ли обядваш бързайки толкова?

Но пък е здравословна храна.

Време ми е да вървя.

Просто исках да знаеш, че при мен не може да е по-добре.

Да, сега, когато си на 700 км от мен и от всички твои познати.

Не започвай отново.

Това беше фантастична възможност. Не можех да кажа "не".

Освен това знаеш, колко съм импулсивна.

Е, трябва да вървя. Обичам те, бай!

Скивай какво гадже!

Да се запознаем, а?

Марк 27 години

Да, това съм аз.

Надолу и...

Сойер Валентини.

Що за име?

Сойер Валентини.

Звучи дяволски секси. - Благодаря.

Кръстена съм на дядо си по майчина линия.

Той умря от рак на очите.

По дяволите, извинявай, не исках...

Ама че физиономия направи. - Защо се смееш?

Ако не можем да се смеем над рака, защо въобще живеем?

Черен хумор. - Слава на Сатаната.

Обещай ми едно нещо, Джеси. - Аз съм Марк.

Добре, днес всичко ще е както ти го искаш.

Това дори не се обсъжда,

но после няма да ми звъниш или да ми пишеше.

Като че ли никога не сме се срещали.

Това устройва ли те?

Да, Джеси е добър в това.

И така...

това е моят апартамент,

а там...

е моята... спалня.

Мамка му, мамка му!

Какво, по дяволите? - Господи...

Мислех, че точно това искаш. Нали ти ме покани?

О, мамка му.

Не.

"Група за поддръжка на жертви на сталкинг"

Център за психично здраве "Планински ручей"

Сякаш живота ви се отдалечава изпод краката ви.

Смяната на номера на телефона и имейла става нормална.

Непостоянната обедна почивка също става нещо нормално.

Да следиш какво казваш, за да не те разберат неправилно

става нормално. Съдебната забрана става нещо нормално.

Преместването в друг град... вече е съвсем нормално.

Вие все още ли виждате навсякъде преследвач?

Рационално разбирам, че това са само моите неврози,

които се сблъскват с въображението ми и стават най-лошите ми страхове.

Всичко разбирам...

но аз не съм рационална.

Аз съм сама в странен град

и никога не се чувствам в безопасност.

Нито за минута.

Така че, какво да правя?

Къде да се дяна?

Или може би да се предам и да приема, че живота ми сега е такъв?

Това не звучи много като живот.

Да, не искам да живея такъв живот.

Често ли ви посещават подобни мисли, Сойер?

Какви мисли?

Че не искате да живеете повече.

За самоубийство ли? - Да.

Мислила ли сте някога да си отнемете живота?

Да, в миналото.

А мислила ли сте как да го направите?

Знаете ли какво е терапевтичен индекс?

Това е...

съотношението на дозата лекарство, която има лечебен ефект,

към дозата, която се явява токсична.

Колкото индексът е по-висок, толкова препарата е по-безопасен.

Колкото е по-нисък лекарството е по-опасно.

Така бих искала да прекарам последните си часове на земята.

Като тествам лекарства.

Това е доста специфично.

Баща ми винаги казваше: "Ако искаш да направиш нещо добро,

направи го сама".

Трябва да попълните няколко документа. Просто формалност.

Това ли е всичко, здрава ли съм? - Може да обсъдим методите

за лечение, когато свършите.

Бих искала да си запиша още една среща с вас.

Вие сте много добър слушател.

Явно съм първият човек, който ви го казва.

Трябва ли да се зачитам?

Както желаете. Казах ви, че е формалност.

Конфиденциалност, отговорност, все в този дух.

Завърших и искам да си взема час за следващата седмица.

Седнете, мис, ще дойдат при вас, за да обсъдите следващите действия.

Но ние вече ги обсъдихме. - Няма да отнеме много време.

Добре.

Сойер Валентини? - Да.

Аз съм Денис, последвайте ме. - Вижте, нямам много време.

Трябва да ходя на работа.

Защо ме доведохте тук? - Трябва да проверя чантата ви.

Защо? - Спокойно, проверяваме всички чанти.

Стандартна процедура.

Къде ми носите нещата? - Добър ден, аз съм сестра Болз.

Съблечете се по долно бельо.

Моля ви, свалете дрехите си.

Украшенията също.

Разбирате ли ме?

Ако трябва да ви помогна... - Какво?

Трябва да ви проверя за особени белези. Петна от рождение, бенки...

За ваше добро и за доброто на другите пациенти.

Не разбирам какво става тук...

Трябва да ви огледам от главата до петите.

Такива са правилата на болницата. Само повърхностно изследване.

Наистина трябва да вървя, защото ще закъснея за работа.

Вратата е заключена. - За да не надникне някой.

Трябва да се съблечете по бельо

и да свалите всички украшения.

Но аз не съм болна.

Трябваше да говоря с някого и консултантът...

Тя ли ви каза да правите това?

Мис Валентини, отказвате ли съдействие?

А ако го направя? - За всички би било по-добре,

особено за вас, ако ни съдействате.

Обърнете се.

Вдигнете ръце.

Това е всичко. Облечете си това.

Мога ли да си вървя? Направих всичко, което искахте.

Вие сте разстроена. Изпийте го.

И ще мога да си тръгна ли? - Ще се почувствате по-добре.

Последвайте ме.

Има някаква грешка.

Вашето име е Сойер Валентини? - Това вече го знаете.

Подписвайки това вие сте се съгласили на 24-часова диспансеризация.

Не, консултантът ми каза, че това е просто формалност.

Вие сте го подписала.

Слушайте...

вие просто си вършите работата

и бяхте много внимателна по отношение на моите чувства и самочувствие...

И сте права. Аз подписах документите.

Тук съм по собствено желание и за мое благо.

Може ли да се обадя на роднините си

и да им кажа, че съм добре и къде се намирам?

Можете, това е позволено. - Толкова сте добра.

Сега ли искате да позвъните? - Да, точно това казвам.

Боже, вие направо ми четете мислите.

Да, здравейте. Аз се казвам Сойер Валентини.

Намирам се в психиатрия "Планински ручей".

Държат ме тук против волята ми.

Моля ви, помогнете ми. Благодаря.

Ще изляза оттук до 20 минути.

Имате ли идея колко такива обаждания на седмица има в полицията?

Но те са от луди хора. - Да се върнем в отделението.

Не, никъде няма да ходя докато не дойде полицията.

Може ли... може ли да престанете да записвате?

Аз имам права.

Не ме принуждавайте да повтарям.