The Trip to Italy

ПЪТУВАНЕТО В ИТАЛИЯ

СТИВ КУГЪН и РОБ БРАЙДЪН

Стийв? - Да.

Кой е? - Роб.

Как си? - Добре. А ти?

Добре. Как върви шоуто?

Свърших го. Сега малко почивка. - Да, знам. Говорих с агента ти.

"Обзървър" искат да направим още кулинарни ревюта, още шест обяда.

Сериозно? - Но сега в Италия.

"Ла белла Италия", а?

Красива страна, хубаво вино, хубави жени и хубава храна.

Какво ще кажеш? - Е...

Ще ти платят полета до Европа. - Първа класа?

Или бизнес, а може и супер лукс.

ПОНЕДЕЛНИК

Според "Обзървър":

"Нищо в Италия не може да се сравни с "Пиамонте", за търсещите изискани вина,

гастрономия и красиви пейзажи.

Дестинацията е на час шофиране по автострадата,

от Турин и Бра, до Алба и Асти.

Преминавате през богати винарни

даващи най-добрите червени вина на Италия -

"Бароло", "Барбареско", "Барбера"."

Хана- Барбара. "Труден живот!"

"Яка пичка! Да!"

"Тратория дела Поста" е тази, към която отиваме,

"Се намира в богатите хълмове облечени в лозя.

Тази елегантна тратория е идеалното място за романтична вечер."

Нали знаеш, че не съм обратен? - Ще пропуснем романтичната вечеря.

Отиваме на възбуждащ обяд. - Добре, става.

А обади ли се романтиката, ще действаме както обикновено.

Само един път съм те прегръщал беше на рифа в "Айгер",

иначе щяхме да замръзнем. - Е, в тази ситуация

знаеш какво се прави. Прегръщате се плътно...

Знам, че трябва да се гушнеш. - Гушкане, да, да.

Мъничко можем... - Сблъска на оцеляването с играта.

Посъбрал съм музика на "Айпода".

Направих широкообхватна селекция,

много италиански изпълнения, явно и много опера.

Добре, добре. - "Дон Джовани", "Риголето", Верди.

И купища уелсци в унисон с красивата страна.

Да, Верди е малко тегав за сега, просто отбелязвам.

Имам "Стереофоникс" и Том Джоунс.

Нали няма да пеем? Снощи се разбрахме. - Не.

Ако пея сам, няма да се води въплъщение.

Случайно съм понесъл и необичайно вокално,

физическо сходство на Том Джоунс.

Какво? Да не си на 75? - Защо е това...

Обещавам ти, да не саботирам музиката

заради отвращението ми към кариокито ти.

Какво му има?

Всъщност... Хубаво е. - Вярвам ти.

Не, не, не. Грацие.

Ама сериозно ли? Няма да пиеш? - Няма.

От кога? - Откъм девет месеца.

И няма да пиеш изобщо през пътуването?

"Обзървър" ме изненадаха с теб.

Никой от двама ни не е известен с кулинарни познания.

Поназнайвам малко за храната. - Да, но...

При последната ми задача, фокуса не бе върху храната.

А повече за пътуването, за културата. Беше за Уърдсуърт и Колридж.

Сега ще са Байрон и Шели. - Странно е да повтаряш нещо.

Като синдрома на втория албум, нали?

Всеки е екзалтиран от първия, в който са се раздали,

а вторият е малко като кьорфишек. Опит за продължение.

Лошо продължение. - "Кръстникът ll".

Търсейки подобен пример, хората все дават този.

"Точно си мислих, че съм аут и те ме връщат в играта."

Защо се облизваш? - Изглеждаш ми на...

Имитатор на Пачино? - Малък гущер.

Той прави така.

"Тъкмо се осъзнах, че направих 2 ужасни филма

и те решиха да направят трети! Завърнах се!"

Спокойно, просто се превъплъти. Всичко е на ред.

Виж Байрон. Знаеш ли, че Чайлд Харолд го е направил

най-известния поет в цяла Европа

и това само с първите два куплета на поема?

Казал е: "Ако това е хит, ще напиша още.

А ако не е, повече няма да пиша."

Трябва да направиш същото с шоуто ти -

да обещаеш, че ако не го харесат, няма да го правиш.

В края на успешното ми турне и шоута?

Добре. О, Господи!

"Грацие".

Прего, буон апетито.

Грацие. - Молто грацие.

Това е прекрасно!

Байрон е написал, че Чайлд Харолд е бил като прикрит автопортрет.

Така и предполагах. - Така можем да направим и с теб,

Чайлд Стивън да те следва в пътуванията ти.

Това ще е псевдоним, нали? Нали се казвам Стивън.

Байрон не се е казвал Харолд, нали?

Не, Джордж Гордън Лорд Байрон.

Гордън. - Разбираемо.

Отървал се е от Гордън. - Махнал го е.

Не е романтично име. - Гордън не е поетично.

Не е. - Гордън Байрон на трета линия.

Господи! Кажи му, че ме няма. Тоя ми наду главата.

Ще го направим като рубрика и неделен сериал по "Би Би Си Уан".

В твоята роля кой ще бъде? - Неделна драма за моя милост?

Да. Кой ще играе теб? - Може да стане.

Кой ще играе теб? - Аз самия.

Не може, детинско е. Трябва да е някой младеж.

Може би, Джъд Лоу. - Той е над 40.

Но е младолик, нали? Не е позастарял като нас.

Плешив е. - Да, но е младолик.

Има визията на младеж.

Когато игра Алън Партридж, когато той беше известен,

беше по-известен от теб. Както и по-възрастен от теб.

Но аз бях в надписите на "Обирджията Брайдън".

Настоях за това. - Да.

Ако бях в някой бар на Брайтън и исках да пийна с мадама,

нямаше да мога, защото - "Я какъв натрапник!".

Заприказвай "Обирджията"? - Да. Сега съм вежлив.

Да, така е. - Вежлив съм.

Не съм несъгласен с теб. - Вежлив съм.

Но публичния ми образ е по-вежлив от колкото съм.

А аз не съм толкова вежлив.

Изградил си харесван образ. - Да.

Не казвам, че не съм такъв. Вежлив съм си.

Съгласен съм. - Но не съм колкото си мислят.

Ясно ми е! - Тук мога да съм свободен.

Мога да не поддържам прическата си. - Да.

И да се развихря.

Прекрасно!

Грация миле.

Буон апетито! - Грация.

Има един издател, който иска да събере такива статии в Коледна книга.

И как ще направят от шест статии книга?

Можем да добавим и онези от Лейкланд, английските.

Какво ще кажеш за тях? - Не ги четох, бях в Америка.

Бяха поукрасена версия на приключенията ти в северна Англия.

Колко поукрасена? - Имената бяха променени...

А моето име? - Оставихме го, но на момичетата...

Уж украсено, а: "Приключенията на Стийв Куган в Лайкланд"?

Казваш ли: Скоба, изписано от Байрон, скоба? Не, нали?

Не и в традиционния смисъл, не. - Но поне ти свърших работата.

Белиссимо!

Какво ще кажеш за минито? - Приятно изненадан.

Хубава кола. И да я караш в Италия...

Не следиш ли мисълта ми? - "Италианска афера".

Чудя се, кога си резервирал минито? - Е...

"Италианска афера", ти дава възможността да кажеш:

"Трябваше само да отвориш скапаните врати!"

Но аз го казах и се надявам да не го повтаряш.

Я дай Майкъл Кейн!

Гледа ли го в "Черният рицар: Възраждане"?

Гласът му беше още по-емоционален от всякога.

"Не искам да те погребвам, Батман. Да те заравям в малка кутийка.

Няма да го направя, господарю Брус. Няма."

"Няма да погребвам поредния Батман!" - "Поредният Батман"?

Колко такива си погребал? Колко са общо?

Досега погребах 14. - 14. Барабар с ушичките им.

Няма да погребвам поредна найлонова мантия с ушички като на парти костюм.

С широкия колан, който прикрива корема на пълничките мъже.

Няма да направя това с теб, господарю. Няма да го направя!

И няма да говоря така.

Горе-долу е така. Тиролски.

А после Крисчън Бейл казва: "Искаш да ме видиш."

И след това казва слагайки езика си така:

"Не искам да съм ядосан. Не искам да съм нормален."

Фъфлиш. - Иначе никой няма да го познае.

И думичка не разбрах, господарю Брус.

Говори ми като господаря, не като Батман.

Защото може да се забули в анонимност.

Но не казва като теб: "Тоя увития в плаща пак фъфли."

Не е ли достатъчно анонимно? - Аз съм фъфлещ герой.

Нищо чудно значи, че всички си зяпват в обувките, щом Батман заговори.

Мислят си - "Господи, защо говори така? Горкия!"

А Том Харди като Бейн? Разбра ли и дума?

Опитват се да разберат кой е най-разбираем все пак.

"Бейн, никога няма да ме биеш! Никога!"

"Газ!" - Скъпи, махни си маската!

И думичка не разбрах.

Казах...

Добър актьор е! - Не, много добър е!

Том Харди е мускулест и затова е лош. - Напротив, добър е.

Страшно добър е! Страшно! - Но...

Не знам... Не знам...

Знаеш ли какво мисля аз? Че и двамата са страшни актьори.

Много харизматични. - Да.

Малко страховити. Представи си асистент-режисьора да им каже:

Режисьорът иска да промените гласовете си, за да разбере какво казвате.

Какво? - Пробвайте с друг глас.

Не. - Режисьорът се тревожи,

че хората няма да ви разберат.

Ходи се шибай! - Да, добре.

Не, Том каза, че неговият си му харесва

и с радост ще си го ползва. - Какво правиш?

Снимам филм тук. Нещо против ли имаш?

Не, само посреднича на режисьора. - Ако има да ми казва нещо,

ще дойде и ще ми каже, мамка му!

Да, не, разбирам. - Спокойно, Том. Всичко е на ред!

Да, разстроени са. - Добре, ти...

Можеше да ми го каже лично.

После може да го оправим в студиото. Защото отвори кутията на Пандора.

Знам, съгласен съм. Напълно разбирам, Том.

И теб също, Крисчън. Да. Не, разбирам.

Всички сме в една сцена. - Казах му същото.

Може ли? Каза, че няма проблем. Продължавай с гласа си.