House of Tolerance (House of Pleasures / L'Apollonide / Souvenirs de la maison close)

Толкова съм уморена, че ако легна, няма да се събудя.

Не се безпокой. Пак ще те изберат тази вечер.

Тук, не се е променило много.

Променено е.

Променя се бавно.

Как?

Променя се бавно. Това е всичко.

Почакай.

Искам да поговорим.

Слушам те.

Предлагаш ли ми?

Бижу, предлагаш ли ми?

Втренчил си се в мен...

И изглежда ти се искаше да ме нараниш.

След това, физиономията ти, стана нормална.

Старата ти физиономия.

Продължи да се вторачваш в мен.

И тогава...

Усетих, че ще свършваш.

Както свършваш между краката ми.

Усещах как спермата ти, се надига в мен,

изпълва ме, и протича през очите ми.

Сълзите ми бяха бели, плътни, стичаха се по бузите ми.

Устата ми бе червена,

а бели сълзи, струяха бавно по нея.

Не исках да ги избърсвам.

Плачех много.

Не можех да спра.

Нямаш изумруд, нали?

Не, нямам изумруд.

Може би, следващият път.

Може би.

Винаги ли помниш сънищата си?

Не.

Превод от английски: JJD

КЪЩАТА НА УДОВОЛСТВИЯТА

Ноември 1899

В края на 19-ти век.

До огледалото...

До огледалото, Клотил.

Ще ти покажа.

Ще ми сложиш ли фибата?

Остави ми няколко.

Не се безпокой.

Приятен е, но е тежък.

Както е тежък и физически.

Когато е от горе ми, ме смачква.

Надявам се, да не ме зарази с гонорея.

Дрънканици.

Надявам се, Виктор да не дойде тази вечер.

Повдига ми се от него.

Три пъти подред. Голямо лашкане!

Винаги ме пита, какво мисля за извитата му пишка,

преди да му целувам задника.

Ти кого имаш?

Мишо.

- Сладур е. - Засега.

Идвал е само два пъти.

Сега не ме желае.

Харесваш ли го?

Да, харесва ми.

- Само това ли? - Все е нещо.

Харесва ти или мислиш, че може да ти плати дълга,

и да те измъкне от тук?

Това проблем ли е?

Може дълга ми, да е по-малък от твоя.

Съмнява ме.

Господине...

Добър вечер.

Моята не работи.

Губиш!

Там.

- Можем ли да се приближим? - Естествено.

Много е кротка.

Кръстих я Нинйо.

- Женска? - Да.

Покажи ми ръцете си.

Спечели ли точка?

Да, топчето...

Докторе, изгубихте.

- Трябва да пийнете. - Изгубих ли?

До, по-късно.

Тъкмо завърших страхотна английска новела,

изпълнена с извънземни и марсианци...

които завладяват земята с лазери и химични оръжия.

Много са силни,

и лесно елиминират човешките същества.

Опустошават градовете...

Но не са имунизирани към човешките болести,

и на края умират...

Историята е разказана от журналист,

който избягва от първата атака,

и търси жена си, по-опустошената земя.

Идиотско, но гениално.

Чели, ли сте я?

Не, чела съм само "Дневникът на Шаде", и библията.

А аз, не съм чел библията.

Самира, чашата на Луи е празна.

Днес получих това писмо.

Да го прочета ли?

"Мадам,"

"Чух за вас от of Лаполони,"

"и страстно желая да бъда при вас. Като по този начин, ви се предлагам."

"Аз съм, на петнадесет години и половина.".

"Красива съм, с хубава коса, и чудесни зъби,"

"стройна, с много бяла кожа, и без недостатъци по тялото си,"

"а, ако желаете, можете да изпратите някой от Париж, да провери,"

"дали това, което ви изброих, е вярно."

"Аз съм сърдечна, и ще бъда покорна."

"Ако ви се виждам подходяща,"

"можете да изпратите някой, да ме вземе,"

"и да ме доведе във вашия дом."

"Полин Де."

Нарисувала си е, портрет. Хубава е.

Хубаво нарисувана, не означава нищо.

Може ли?

Да.

Много е хубава, Мари.

Бих желал да е тук, за да я приветствам.

Малка е.

Със смъртта на контесата,

коя ще е красавицата на 20-ти век?

Ще кажа, че вие.

Какво е това?

Еврейката е новата красавица.

Благодаря ти.

Липсваше ми.

Кака, бях тук, преди два дни.

Но не и вчера.

Къде беше?

С жена си.

Не!

Срамота...

Минаха две седмици.

Стоях си у дома.

Не бях в настроение за това.

А сега? В настроение ли си?

Голямо.

Миналата седмица, имах странен сън с теб.

Всички момичета го казват.

Заклевам се, истина е.

Какъв беше?

Повече от необикновен.

Искаш ли, да ми го разкажеш горе?

Ще се радвам.

Вземи питиета и се качи в стаята с черните завеси.

Какво правиш?

Подарък е.

Толкова съм уморена, че ако легна, няма да се събудя.

Не се безпокой. Пак ще те изберат тази вечер.

Дай ми чаша?

- Коя? - Няма значение.

Имате ли антисептичен сапун?

Не мога да си го позволя.

- А ти? - Смъди ли те.

Ще ти заема малко, но си купи.

Благодаря ти.

Клотил?

Ще ми помогнеш ли?

Подръж го.

Благодаря ти.

Какво правиш?

Подарък е.

Какво ти има?

Нищо.

Никой не знае какво си мислиш.

Нищо не мисля.

Почити е приключила.

След това ми я изпрати.

Хубава е, като ослепително цвете.

Пръстите ми, са сигурно прокълнати...

Звука на сирените...

Аз започвам да се събличам.

А ти оставяш кутийка на леглото.

Малка кутийка.

Отварям я.

Вътре има изумруд.

Ти все още мълчиш, така че, заключавам, че е...

Питам те, дали е предложение.

Не отговаряш.

Това е, а след това.

Любер най на края се извини на Драйфус.

Ако ще говорим за Драйфус, аз се качвам горе.

Хайде.

Да се качваме...

С удоволствие.

Ще вършим ли работа?

С удоволствие.

Винаги ли помниш сънищата си?

Искам да те вържа. Може ли?

Да, можеш.

Той завижда за всичко.

Радвам се, че съм с теб.

Вютон...

Вютон...

Какво?

Вютон?

Харесва ми, как произнасяш това име.

Гениално е.

Вютон.