The Lord of the Rings: The Fellowship of the Ring

Светът е променен.

Усещам го във водите.

Усещам го в земята.

Долавям го във въздуха.

Онуй, що беше, е изгубено навеки.

Защото няма живи, които да го помнят.

ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ

Започна се с изковаването на Великите пръстени.

Три пръстена за елфите -

безсмъртни, най-мъдри и прекрасни от всички същества.

Седем за джуджетата -

Велики майстори на камъка и планинските тунери.

И девет... Девет пръстена за хората,

които, над всичко, копнеят за власт.

В тези пръстени бе заключена властта над всяка една раса.

Но всички бяха заблудени.

Защото още един пръстен бе изкован.

В страната Мордор, в огъня на Съдбовния връх,

Господарят на мрака Саурон тайно изкова Пръстен-господар

да управлява всички други.

И в този Пръстен вля своята жестокост и зла воля,

за да властва над всяка жива форма.

Единствен Пръстен да ги владее.

Една по една

Свободните земи на Средната земя паднаха под властта на Пръстена.

Но имаше някои, които се опълчиха.

Последният съюз на хора и елфи се възправи срещу Мордор.

И при Съдбовните планини, те се биха за свободата на Средната земя.

Победата бе близо.

Но силата на Пръстена...

...беше несломима.

И точно тогава, когато всяка надежда угасваше,

принц Исилдур вдигна меча на баща си...

Саурон, враг на Свободните народи на Средната земя, бе сразен.

Пръстенът премина в Исилдур,

който получи шанс да унищожи завинаги злото.

Но сърцата човешки се изкушават лесно.

А Пръстенът има собствена воля.

Той предаде Исилдур... на смъртта.

И онуй, що не биваше да бъде забравяно,

бе изгубено.

Историята стана легенда...

Легендата стана мит...

И цели 2500 години

Пръстенът бе изгубен за света.

Докато дочака шанс

да плени нов носител.

Безценното ми.

Пръстенът премина в създанието Ам-гъл,

което го отнесе дълбоко в недрата на Мъгливите планини.

И там пръстенът го погълна изцяло.

То дойде при мен.

Само мое. Любимо. Само мое.

Безценното ми.

Пръстенът дари Ам-гъл с неестествено дълъг живот.

Цели 500 години той тровеше душата му.

И чакаше в сумрака на пещерата му.

Мракът се промъкна обратно в света.

Полетяха слухове за сянка от Изток,

поверия за ужас, що няма име.

И Великият Пръстен долови,

че времето му е дошло отново.

Той изостави Ам-гъл.

Но се случи нещо, което Пръстенът не предвиди.

Той бе намерен от най-неочакваното същество...

Какво е това?

Един хобит. Билбо Бегинс от Графството.

Пръстен.

Изгубено!

Безценното ми е изгубено!

И наближаваше времето,

когато хобитите щяха да определят съдбата на света.

ЛОМИДОЛ

22 септември 1400 година

по летоброенето на Графството.

Торбодън, Хобитово, Западната околия,

Графството, Средна земя.

Третата епоха на този свят.

"Дотам и обратно:

Историята на един хобит от Билбо Бегинс".

Така... откъде да започна?

А, да...

"За... хобитите".

"Те живеят и обработват земята в четирите околии на Графството

вече стотици години,

доволни да не забелязват и да не бъдат забелязвани от Големите хора.

Средна земя е пълна с безброй необичайни създания

и хобитите изглеждат твърде незначителни.

Те не са известни като страшни воини,

нито пък са смятани за изключително мъдри."

Фродо! Някой чука!

Често е отбелязвано,

че единствената страст на хобитите е храната.

Твърде неточно наблюдение

предвид на живия ни интерес и към бирата

и употребата на пушилист.

Но най-дълбоката ни страст

са мирът, спокойствието

и плодородната земя.

Защото всички хобити обичат създанията, що растат.

Да, другите ни намират за скучен народ.

Но точно днес съм особено убеден в една истина:

Никога не е лошо да се радваш на простия живот.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН БИЛБО БЕГИНС

Фродо, вратата!

Къде ли е това момче?

Фродо!!

Започва Път от моя праг,

безкраен, ограден с трева.

Увлечен в неговия бяг,

и аз ще трябва да вървя

да тропам весело с пети.

Дордето стигна друм голям... - Закъсняваш.

Магьосниците не закъсняват, Фродо Бегинс!

Нито пък подраняват. Те идват точно тогава, когато искат.

Хубаво е да те видя пак, Гандалф.

Как ще пропусна рождения ден на чичо ти Билбо.

Как е старият разбойник?

Чувам, че празненството щяло да бъде невиждано.

Знаеш го Билбо. Всички говорят за това.

И сигурно е доволен.

Половината Графство е поканено. Другите ще дойдат и без покана.

И така, животът в Графството продължава

тъй, както през цялата изминала Епоха,

със своите малки събития и бавни промени,

ако изобщо има промени.

Защото тук всичко се прави така, че да трае дълго

и да се предава от поколение на поколение.

И винаги тук, под Хълма, е живял някой Бегинс. В дома Торбодън...

И това винаги ще бъде така.

Честно казано, Билбо се държи странно напоследък.

По-странно от обикновено, де.

Заключва се в кабинета си.

С часове гледа старите карти, когато мисли, че не го виждам.

Къде изчезна?

Намислил е нещо.

Добре де, не ми казвай.

Знам, че и ти си замесен. - Боже опази!

Преди да дойдеш, Бегинсите бяха много уважавани.

Никакви приключения, нищо неочаквано.

Ако имаш предвид историята с дракона, аз почти не участвах.

Само помогнах на чичо ти да излезе от къщи.

Каквото и да си направил, оттогава си "нарушител на реда".

О, така ли?

Гандалф! Гандалф!

Фойерверки, Гандалф!

Фойерверки!

Гандалф...

Радвам се, че се върна. - Аз също, скъпо мое момче.

Аз също.

Само по въпроси на празненството

Не, благодаря!

Не искам повече гости, пожелания и далечни роднини!

А стари приятели?

Гандалф?

Билбо Бегинс.

Радвам се да те видя! На 111 години. Кой би повярвал?

Изобщо не си се променил.

Влизай!

Добре дошъл!

Чай? Или нещо по-силно?

Имам няколко бутилки Старо лозарско. Реколта 1296-та. Почти колкото мен.

Бутилирано от баща ми. Да отворим ли една?

Само чай, благодаря.

Чаках те миналата седмица. Но ти идваш и си отиваш, когато искаш.

Не съм готов за гости. Има само студено пиле.

А, и малко сирене. Не стига...

Мармалад, ябълков пай...

Няма и десерт? Чакай, има...

Намерих една тортичка.

САМОТНАТА ПЛАНИНА

Искаш ли омлет...

Само чай, благодаря. - Е, добре.

...да хапна...? - Разбира се.

Билбо! Билбо Бегинс!

Не съм вкъщи!

Това са Влачи-Торбинсови.

Искат ми къщата. Така и не ми простиха, че живях толкова дълго.

Трябва да избягам от тях. Само висят на звънеца и ме тормозят.

Искам отново да видя планините, Гандалф!

А после да намеря тихо местенце, за да си довърша книгата. Чаят!

Значи се придържаш към плана? - Да, уредено е.

Всичко съм подготвил.

Благодаря.

Фродо подозира нещо!

Разбира се. Все пак е Бегинс,

не някакъв Вържиколан от село Яка стомна.

Ще му кажеш, нали?

Да, да. - Той много те обича.

Знам.

Сигурно би дошъл с мен, ако го помоля.

Фродо все още обича Графството!

Горите, полята, рекичките.

Вече съм стар, Гандалф.

Знам, че не ми личи, но вече го чувствам в сърцето си.

Чувствам се изтънен.

Като масло, намазано върху твърде голямо парче хляб.

Трябва ми почивка. Дълга почивка.

И мисля, че няма да се върна никога.

Всъщност, вече съм го решил.