Blinded by the Light

"Опитай да превърнеш мечтата в реалност" Брус Спрингстийн, "Жестоки земи"

По истинска история

СЕВЕР М1 - ЛОНДОН М1 ЛУТЪН А505 ГАДОСТ

Септември 1980 г.

С приятеля ми Мат сме родени на една дата.

На него му подариха колело.

Много е бързо и яко.

Аз получих кубче на Рубик.

Но Мат ми даде дневника, който не иска,

и аз ще пиша в него всеки ден.

Руснаците са в Афганистан от 363 дни.

"Широки панталони" на "Меднес" е любимата ми песен.

Нямам търпение да отидем в Лондон заедно.

Виж колко хора отиват там.

Да. Кой би слязъл от магистралата в Лутън?

Ела. - Добре.

Скачай.

Държиш ли се? - Да.

Да вървим.

Страхотно е, Мат!

Винаги ще бъдем приятели!

7 години по-късно

За идната седмица.

Благодаря. До скоро.

Заповядай.

Сбогом, сирене и краставички.

Край на работата за лятото.

Студената война бушува.

Рейгън и Тачър още са номер едно.

А аз още съм в Лутън, част от стадото.

Няма забавления, нито свобода, нито бъдеще.

Лутън е дума с четири букви.

Мат.

Джей! Мъпет такъв!

Как беше в Ибиса? - Жестоко!

Там се запознах с Ема. От Сейнт Олбънс е.

Работи в ХМВ. - Здрасти.

Здрасти.

Идвам от работа.

Пиша нова песен за групата.

За Студената война.

Джавед пише постоянно.

Дневници, стихове...

Написа поема за Бо Дерек и й я прати.

Написах и най-добрите ти есета.

Помниш ли? - Да.

"Петшоп Бойс" записаха

хита на годината.

Казах ти. Синтезаторите са бъдещето.

Честит рожден ден.

Купих го от летището.

Символ на плодовитостта.

Благодаря.

Реших, че може да ти помогне

да си намериш гадже някой ден.

Досега не е имал приятелка.

Религията ти забранява?

Не. Благодаря, Мат.

До скоро, приятел. - Чао.

Много изпуска.

Какво правят?

Как може да си приятел с него?

Няма срам.

Не се преместих от Бери Парк, за да гледам това.

Кажи му, че не е възпитано.

Грозно поведение в почтен квартал.

Той е англичанин, татко.

Сестра ти идва.

Вземи покупките от колата.

Мат се е върнал.

За да ме измъчва с идеалния си живот.

Давай, синко.

Кой е този?

Здрасти, Джей. Всичко, което знае, го научи от мен.

Всички движения.

Приятно ми е, принцесо.

Заповядай.

19 лири и 50 пенса.

Утре ще ти оставя още 30 рокли.

Късметлия си с толкова услужливо семейство.

Погледни.

За моите деца къщата е хотел.

Ще ти кажа нещо.

Добре си ги възпитал.

Чао, скъпа. - Довиждане.

Джавед?

Трети септември 1987 г.

Баща ми е заклещен в друг век.

Държи се така, все едно съм шестгодишен.

Джавед, ела!

Готови сме за купона!

Идва.

Честит рожден ден!

Трябва да поумнееш. Вече не си дете.

Благодаря, малката.

Не "малката", а "сестро".

Да запалим свещичката.

Ясмин, снимай.

Кажи "зеле".

Пожелай си нещо.

Де спечеля много пари.

Да целуна момиче. Да се махна от тази дупка.

Трябваше да напишеш поп парче.

Кой пише за ядрената война и за Тачър?

Пишеш потискащи текстове.

Как нямаш пари

и не можеш да гледаш "Роки".

Не е вярно.

Пиша за политика, за Рейгън...

Джавед, Джавед, Джавед.

От четири години

хленчиш, че баща ти не ти дава

да имаш

"Ейкорн Електрон" с 32 килобайта РАМ.

И 32 килобайта РОМ.

Не мога да пея за баща ти.

Нали?

Той ли те кара да учиш?

Не. Искам да вляза в колеж.

С добри оценки ще вляза в университет.

Това е единственият ми изход.

Часът е четири в Ню Йорк, четири в Токио,

а в Лутън е девет сутринта.

Слушате радио ЛУВИК -

официалното радио на колежа "Сикст Форм" в Лутън.

Аз съм Колин Хенд - ръката, която върти плочата.

Ето първият урок.

Темата е "Любовни уроци".

Първи учебен ден. Започни силно и не се отклонявай.

Учи, за да не работиш

във фабрика като мен цял живот.

Да, татко.

Ако искаш да успееш,

потърси евреите в класа си.

Прави каквото правят те.

Те са преуспели.

Това е расизъм, татко.

Но е истина.

Здравей!

Дошъл си, за да учиш.

Аз ще ти намеря съпруга.

Остави на мен.

Стой далеч от момичетата.

Следвай евреите!

Съжалявам. Счупих ли я?

Кой е този? - Шефа.

Чий шеф?

На всички.

Всички ли са тук?

Казвам се госпожица Клей.

Искам да знам защо сте тук.

Кой ще ми каже? - За да издържим изпитите.

Благодарение на Маги Тачър,

дори да вземете диплома,

ви чака безработица.

В този курс искам

да изясните възгледите и позициите си.

Писателите, които ще изучаваме,

са безсмъртни.

Темите им са универсални. Шекспир, Дикенс, Улф.

Кой иска да живее вечно като тях?

Кой иска да стане писател?

Госпожице Клей? - Да...

Илайза.

Работата на писателя не е ли

да промени света?

Да. За начало.

Писателите променят статуквото.

Казват нещо, което светът има нужда да чуе.

Как се казваше?

Джавед.

По-рано вдигна ръка,

а после я свали.

Г-це Клей, пиша стихотворения

и водя дневник от дете.

Но животът ми не е интересен.

Тогава защо го правиш?

Не знам.

Сигурно, за да изложа мислите си.

У нас

никой няма право на мнение освен татко.

Какво да бъде? - Картофи и боб.

Това място е гадно.

Обединените нации на поп племената.

Виждам готи, фенове на "Солт ен Пепа",

на "Уам", на "Бананарама" и...

И Илайза - умна, устата

и борец за освобождаването на Мандела.

Ето ме и мен.

Аз нямам племе.

Ей!

Човекът без приятели.

Здрасти.

Какво пишеш?

Нищо. - Есе?

От първия ден? Да не си натегач?

Не, това е дневник.

Разкажи ми за Шефа.

Брус е директна връзка

с всичко истинско на тоя скапан свят.