The Curious Case of Benjamin Button

Странния случай с Бенджамин Бътън

Превод и тайминг : Chochko23

- Какво гледаш, Карълайн? - Вятъра, мамо.

Казват, че се задава ураган.

Чувствам се като в лодка...нося се.

Мога ли да направя нещо, мамо?

Да те улесня някак?

О, миличката ми, няма какво да направиш.

Такова е положението.

Трудно ми е да си държа очите отворени...

Устата ми пресъхва...

Внимателно, мис Дейзи, ще се разраните.

Искаш ли още лекарство, мамо?

Доктора каза, че ще ти даде колкото пожелаеш.

Няма нужда да страдаш.

Една приятелка ми каза,

че не успяла да се сбогува с майка си.

- Исках... - Всичко е наред.

Исках да ти кажа колко ще ми липсваш...

Карълайн...

- Страх ли те е? - Любопитна съм...

Какво ли ще е...

Построиха гарата през 1918..

Баща ми беше там в деня на откриването.

Казваше, че е имало и духов оркестър...

Бяха наели най-добрия часовникар в целия юг, да направи величествения часовник...

Името му било...

... господин Гато.

Г-н Гато.

Бил женен за креолка, която била от семейство на евангелисти

имали и син.

Господин Гато бил напълно сляп по рождение.

Когато синът им порастнал, се присъединил към армията.

Молели се Господ да го опази от нещастия.

Цели четири месеца, той непрестанно работил по този часовник.

Един ден..

пристигнало писмо.

И г-н Гато, който бил приключил с работата си за деня, си легнал сам.

А синът им се прибрал у дома.

Погребали го в семейното гробище,

където един ден трябвало да лежат и те.

Г-н Гато работил неуморно по часовника...

... за да успее да го завърши.

Бил незабравим момент.

Татко казваше, че имало хора навсякъде.

Дори Теди Рузвелт дошъл.

Върви наобратно!

Направих го така...

...Може би така момчетата, които изгубихме във войната,

ще се завърнат у дома...

... у дома, където да работят, да имат деца,

Да живеят дълъг пълноценен живот...

Може би така и моят син ще се завърне у дома.

Съжалявам, ако съм обидил някой.

Надявам се да харесате часовника ми.

Г-н Гато не бил видян повече.

Някои хора казваха, че умрял от разбитото си сърце...

А някои казват, че отплавал в морето.

Извинете, имате ли нещо против да се обадя по телефона? Детегледачка гледа детето ми.

Разбира се.

Надявам се да не съм те разочаровала.

Ти не можеш да ме разочароваш.

Е, знам че няма с кой знае какво да се похваля...

Виж в куфара.

- Имам дневник. - Това ли?

- Би ли ми почела малко? - Това ли искаш?

Опитвала съм се да го прочета стотици пъти...

Мамо, той не е много...

- Просто ще слушам гласа ти ... - Добре.

Датата е "4 април, 1985". Пише също "Ню Орлиънс".

"Това е последното ми желание и завещание...

Нямам много за оставяне, малко вещи, почти никакви пари ...

Преминах през живота по същия начин, по който дойдох на този свят.

Сам и с нищо.

Всичко което имам е историята ми, затова я пиша, докато все още я помня.

Името ми е Бенджамин. Бенджамин Бътън.

И съм роден при необикновени обстоятелства.

Първата световна война тъкмо била приключила,

И ми разказаха, че било особенно добра нощ, в която да се родиш.

- Какво правиш тук? - Томас...

Страхувам се, че ще я изгубим.

Достатъчно! Всички...махнете се от нея!

Дойдох възможно най-бързо. Улиците са пълни с хора...

Томас... Обещай ми, че ще има място за него.

Тя дала живота си за мен...

И затова ще съм и вечно благодарен.

Г-н Бътън...!

Томас!

Томас..

Томас! Къде отиваш?!

Хей, какво правиш?!

Какво държиш?!

Много мило...

Изглеждате много красива тази вечер, г-це Куини.

по-красива от всякога...

- Роклята ви е съшия цвят като очите. - О, престани!

И ти не изглеждаш зле.

Хамбърт се завърна в града...

Завърна се без крака, но си е у дома.

Знам, че преди си падаше по него...

Повече, отколкото трябваше.

- Симон се оцапа цялата. - Господи!

Трябва да престане да прави така!

- Веднага идвам, г-жо Джонсън... - Хайде де.

Ще се оправят и сами. Хайде ела с мен, ще се позабавляваме.

Какво, за Бога...!?

Господ му е сторил нещо...

Дано не съм му направил нещо, за малко да го настъпя.

- Най-добре да оставим това на полицията. - Горкото бебче...

Аз тръгвам.

Явно никой не е искал да го задържи.

Хайде, миличък.

- Куини? Къде си? - Идвам!

Джейн Чилдрес, престани да викаш, а вие г-жо Дюпри, си гледайте работата.

И без това ще се оклепате веднага.

- Някой ми открадна огърлицата. - Добре, идвам веднага, мисис Холистър.

Връщайте се горе, разбрахте ли?

Ужасно си грозен, но въпреки това си Божие дете...

Къде си за бога?.

Ей сега идвам!

Така, полежи си тук за малко...

Сестра ми ми подари тези перли, не мога да ги открия никъде...

- Някой краде тук! - Ето ги тук , мисис Холистър.

Тук са, на вашата шия.

- Но как... - Хайде, прегледа ли ви д-р Роуз?

Не знам...

... А вие трябва да избягвате излишно напрежение...

Надявам се вие дами, да ми помогнете с това.

Никога не съм виждал подобно нещо.

Почти е сляпо, заради катаракта...

Не знам дали чува, костите му показват напреднала фаза на артрит...

Кожата му е изгубила еластичността си,

Има и шипове по ръцете и краката.

Показва всички симптоми, но не на новородено,

а на 80 годишен човек, който е близо до смъртта.

Ще умре ли?

Тялото му отказва, а живота му току що е започнал.

Къде го намерихте?

На сестра ми е , живее в Лафайет, случи и се голямо нещастие.

И бебето също пострада.

Горкото...

Има специални места за такива "нежелани" бебета, Куини...

Тук няма място за още едно гърло.

Нашия старчески дом, въпреки добрите ни намерения..

не е благотворително дружество...

- Пък и бебе тук... - Казахте че не му остава много.

Куини, на някой същества не е отредено да оцелеят.

Не, това бебе е чудо, това е сигурно..

Просто не такова чудо, каквото всички се надяват да видят.

Чуите ме всички!

Имаме си посетител, който ще поостане с нас засега.

Сестра ми има дете, но не може да се грижи за него, затова...

Името му е ...

Бенджамин...

Не е добре, затова ще трябва да се грижим много за него.

имала съм 10 деца,

Няма дете, за което да не мога да се грижа.

Нека погледна.

Божичко, изглежда точно като бившият ми съпруг.

Вижте, преждевременно остарял е...

Д-р Роуз каза, че не му остава много.

Ами добре дошъл в клуба.

Хамбърт ти праща много поздрави.

Полудяла ли си ?

Знам че не можеш да имаш свои деца,

но това не е твое, дори не знаем дали е човек.

Г-н Уедърс, я се върни тук!

Моля те.

"Никога не знаеш какво ти е писано."

Изглежда бях намерил дом.

Това истина ли е?

Имаш така прекрасен глас....

Мамо, тук има стара улична карта.

А часовника все така вървеше назад,

година след година...

Не знаех, че съм дете.

Мислех, че съм като всички останали там,

старец в залеза на живота си.

Спри да удряш с вилицата!

Използва се за хранене, не за игра .

И моля те, слагай си кърпата, г-н Бенджамин.

Куини!

Хей, момче!

Винаги бях любопитен.

Какво имаше нагоре по улицата, зад ъгъла...

Бенджамин, това е опасно! Върни се тук.

Стой мирно, детенце!

Обичах я много, тя бе моята майка.

Мамо, мамо...

Понякога се чувствам по-различно от преди.

Всеки се чувства различен, по един или друг начин,

Но всички вървим в една посока,

Просто си избираме различни пътища да стигнем до там, това е.

Ти имаш твой собствен път, Бенджамин.

Мамо, колко ми остава?

Просто бъди благодарен на това което имаш.

Остана много повече, отколкото се предполагаше.

През някои нощи, трябваше да спя сам.

Нямах нищо против. Слушах как къщата дишаше.

Всички тези спящи хора, чувствах се...сигурно.