The Lord of the Rings: The Two Towers

ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ

Не ще преминеш! - Гандалф!

Аз съм служител на тайния огън, повелител на пламъка на Анор.

Върни се в сенките!

Тъмният огън не ще ти помогне, пламък на Удун!

Не ще преминеш!

Бягайте, глупци!

Какво става, г-н Фродо?

Нищо.

Само сън.

ДВЕТЕ КУЛИ

Вижда ли се дъното?

Не гледай надолу, Сам! Продължавай!

Дръжте, г-н Фродо!

Май намерих на дъното.

Тресавища, въжета и кой знае още какво.

Неестествена работа, от началото до края.

Какво носиш тук? - Нищо.

Само малко подправки. Ако ни попадне някое печено пиле.

Печено пиле?! - Човек никога не знае.

Ех, Сам.

Много е специална. Най-хубавата сол в Графството.

Наистина е така.

Напомня ми за дома.

Не бива да оставяме въжето, някой може да ни проследи.

Че кой ще ни следи чак тук, г-н Фродо?

Жалко е да го оставяме. Подари ми го лейди Галадриел.

Истинско елфическо въже.

Но няма какво да направя. Вързах го здраво.

Няма да се развърже ей-така.

Истинско елфическо въже.

Мордор - единственото място, което не искаме да видим отблизо.

А се опитваме да стигнем там.

Но не можем.

Няма какво да се лъжем, изгубихме се.

Според мен Гандалф не е искал да идваме насам.

Той не искаше да се случват много неща, Сам.

Но те се случиха.

Г-н Фродо?

Пръстенът, нали? - Става все по-тежък.

Каква храна ни остана? - Чакай да видя.

О, чудесно.

Питки лембас... Я, гледай!

Още питки лембас!

Иначе не обичам чужда храна, но този елфически хляб не е лош.

Нищо ли не може да удави настроението ти?

Тази дъждовна буря може.

Изглежда ми странно познато.

Защото вече бяхме тук. Обикаляме в кръг.

Каква е тази ужасна воня? Сигурно сме до някое гадно блато.

Усещаш ли? - Да.

Подушвам го.

Не сме сами.

Крадците. Крадците.

Мръсни, малки крадци.

Къде е?

Къде е?

Те ни го откраднаха.

Безценното ми.

Ние ги мразим, проклетниците!

То си е наше, само наше. И ние си го искаме!

Това е Жилото. Вече си го виждал.

Нали, Ам-гъл?

Пусни го или ще ти прережа гърлото.

Гори! Гори ни!

Вледенява!

Гадни елфи са го плели.

Махнете го от нас! - Да млъкваш!

Няма смисъл. Всички орки в Мордор ще чуят тая врява.

Да го вържем и да го оставим.

Не! Така ще умрем!

Това и заслужаваш!

Може би заслужава да умре.

Но след като го видях, ми стана жал за него.

Ние ще слушаме, ако са добри с нас.

Махнете го от нас.

Кълнем се да слушаме. Кълнем се!

Не вярвам на твоите обещания.

Кълнем се... да слушаме господаря... на безценното.

Ще се закълнем... в безценното!

Ам-гъл. Ам-гъл.

Пръстенът е коварен. Ще те накараме да спазиш думата си.

Да... в безценното.

В безценното.

Не ти вярвам!

Долу! Долу! - Сам!

Иска да ни измами. Ако го пуснем, ще ни удуши, докато спим.

Знаеш ли пътя за Мордор? - Да.

Ходил ли си там?

Да.

Отведи ни до Черната порта.

До Портата, до Портата! Така нареди господарят.

Не! Няма да се върнем. Няма да се върнем при него.

Не могат да ни накарат насила!

Но ние се заклехме да служим на господаря на безценното.

Не. Там има само пепел, прах и жажда.

И орки, хиляди орки.

И Окото постоянно гледа ли, гледа.

Ей! Върни се!

Видя ли? Нали ти казах? Старият проклетник е избягал.

Толкова издържаха клетвите му.

Насам, хобити!

След мен!

Мери!

Мери!

Закъсняваш. Господарят е нетърпелив.

Иска плъховете от Графството веднага!

Не приемам заповеди от червеи като теб.

Саруман ще получи наградата си.

Ще ги занесем навреме.

Мери!

Мери? Събуди се.

Приятелят ми е болен.

Трябва му вода. Моля ви!

Ранен, а? Да го излекуваме, момчета!

Престанете!

Не държи на пиене!

Оставете го на мира! - Защо?

И ти ли искаш от същото?

Тогава си затваряй устата.

Мери.

Здрасти, Пип.

Ранен си! - Нищо ми няма.

Само се преструвах. - Какво?

Видя ли? И ти се хвана.

Не се тревожи за мен, Пипин.

Какво подушваш?

Човешка плът.

Те ни преследват.

Арагорн.

Движение!

Ускоряват хода си.

Сигурно са ни подушили. Хайде!

Хайде, Гимли!

Три дни и нощи ги гоним. Без храна. Без сън.

Не виждаме плячката, а само следите й.

Листата на Лориен не падат напразно.

Може би са още живи.

Имат само ден преднина. Хайде.

Хайде, Гимли! Настигаме ги!

Не ме бива за дълги походи. Ние сме спринтьори по природа.

Много сме опасни на къси разстояния.

Рохан, земята на конниците.

Тук нещо не е наред.

Нещо зло дава сили на орките.

И пречи на нас.

Какво вижда елфическият ти поглед?

Урук-хаите завиват на североизток.

Отнасят хобитите в Исенгард.

Саруман.

Светът се променя.

Кой може да застане срещу армиите на Исенгард

и Мордор?

Срещу силата на Саурон и Саруман

и съюза на двете кули?

Заедно, господарю Саурон,

ще властваме над тази Средна земя.

Старият свят ще изгори в пещите на прогреса.

Ще изсечем горите.

Ще построим нов ред.

Ще подкараме машината на войната с мечове,

копия и железните юмруци на орките.

Искам да са въоръжени и готови за поход след две седмици!

Но те са твърде многобройни! Не можем да ги въоръжим навреме!

Постройте язовир, спрете реката и работете на пещите денонощно.

Нямаме достатъчно дърва за пещите.

Леса Ветроклин е точно пред вратата ни.

Изгорете го. - Да!

Ще се бием за теб.

Закълнете се.

Ще умрем за Саруман.

Конниците отнеха земите ви.

Прогониха народа ви към безплодните хълмове.

Убийци!

Върнете си земите, които откраднаха. Изгорете селата им!

Трябва само да премахнем своите врагове.

Ще започнем с Рохан.

Тези селяни твърде дълго ви удържаха. Но стига.

Еотен! Еотен!

Вземи сестра си. Само двама ще яздите по-бързо.

Тате каза на Еотен да не язди Гарулф. Много е голям за него.

Трябва да стигнеш до Едорас и да вдигнеш тревога.

Разбра ли? - Да, мамо...

Не искам да ходя, мамо!

Аз ще ви намеря там, Фреда.

Бързо!

Бягай, дете!

Рохан е готов да бъде сразен, господарю.

Теодред? Намерете сина на краля!

Мордор ще плати за това. - Тези орки не са от Мордор.

Господарю Еомер, насам!

Още е жив.

Теодред.

Синът ти е тежко ранен, господарю.

Попаднал е на засада от орки.

Ако не защитим земята си, Саруман ще я вземе насила.

Лъжеш!

Саруман Белия винаги е бил наш приятел и съюзник.

Грима.

Грима.