The first 200 lines.
СПУСКАЕМ МОДУЛ "ОРБИТА-4", 1983 г.
Няма ли да пееш с мен? Или да информирам центъра,
че командира ми е мръднал?
Давай. - Добре.
Да изпеем нещо, което ти харесва? - Тази с розите ми харесваше.
Преди няколко месеца.
Как е при вас, Чегет?
Готови сме за разкачване. Системата работи нормално.
Налягане CA 730 BO 730.
Прието. Действаме по график.
Ето какво ще направя.
Щом минем рехабилитацията, директно паля към вкъщи.
От асансьора в нас, събувам обувките, беж наляво до дъното на коридора
и пускам горещата вода.
После малко студената.
И влизам във ваната.
Само някой да посмее да почука на вратата!
Ами ти? - Ще отида до Ростов.
Какво имаш там? - Работа.
Пак ли някоя мацка? Знам те аз, любимец на всички.
С мен можеш да споделиш. - Температура 23 градуса.
Започвам изпълнение по разкачването. - Прието, Чегет!
Лапите са отворени.
Започвам разкачване със станцията.
Отдалечаваме се.
Разкачване успешно. Следя станцията.
Прието!
Та значи, ще си полежа във ваната, после ще изляза и ще се подсуша.
Ще си сложа одеколон, задължително.
Ще се накиприм с жената, като хората
и на 14-и сме в зала Железнодорожник на концерт.
А там ще е тя.
И само за мен ще пее.
Какво беше това? - Не знам. Да не е бордовия модул?
Нищо не виждам. - Следи илюминаторите.
Гадост.
Хайде, де!
Хайде, скъпа моя.
Още мъничко.
На косъм.
Костя.
СЪВЕТСКИ КАЗАХСТАН. 1983 г.
МОСКВА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНСТИТУТ НА СССР
Много ли ще се бавят?
Здравейте. - Здравейте.
Добре, колеги. Можем да започваме.
Казусът е ясен.
Предлагам да преминем директно към интервюто.
Надявам се, че не сте против. Колкото по-бързо приключим,
толкова по-добре, нали?
Аз не бързам.
Това как да го разбираме? Татяна Юриевна, ние не сме ви врагове.
Знаем, че сте специалист.
Никой няма да ви обвини в умишлено нараняване на пациент.
Но сте подходили небрежно.
Небрежността е неизпълнение на задълженията.
А аз сторих необходимото. - Почти удавихте пациента.
Временно прекъснах доставката на кислород.
Диагнозата беше грешна. Терапията нямаше да помогне.
Почти минута сте го държали под вода. Момчето е на 17.
Майка му от 2 седмици се жалва в министерството.
Точно с нея трябва да говорите. Хиперопеката причинява епилепсия.
Засега я блокирах. Но ще се върне, ако тя не спре.
Татяна Юриевна, нека ви го обясня по начин,
по който ще ме разберете.
Имате само две възможности. Или признавате и подавате оставка,
или ще бъдем принудени да отнесем случая към прокуратурата.
А разговорът там няма да ви хареса.
Постъпих както трябваше.
Татяна Юриевна. Мога ли да поговоря с вас?
Всичко казах на комисията.
Не съм от здравното министерство. Напротив.
Фамилията ми е Семирадов. Трябва ми вашето експертно мнение.
На вас или на целият ви личен състав? - Става въпрос за мой пациент.
Трябва да ви помоля да дойдете с мен.
Доведете го тук, преди да бъда уволнена.
С радост, но е невъзможно. Затова, като Мохамед моля планината.
Молите или заповядвате? - Не вярвам в заповедите.
Това е в човешката природа.
Интелигентните хора не работят със заповеди.
Това не е ли антисъветско? - Възможно е. Не съм член на политбюро.
Може да се каже, че сме колеги. Ръководител съм на един институт.
И аз се интересувам от невропсихиатрия.
Мисля, че този обект ще привлече вниманието ви.
В противен случай ще ви върна.
И считайте, че всички проблеми с комисията ще са разрешени.
Давам ви офицерската си дума.
Вятър ли излезе? - Нищо сериозно.
Хапвайте. При нас кухнята не я бива.
Това е единственото нещо, което дори аз не мога да променя.
Бих искал да видя картона му, ако не е класифициран.
Съжалявам, но не сме го подготвили.
Устен доклад, става ли?
Сигурно сте чули за скорошното кацане на Орбита-4?
Четох за това. - За пред медиите позагладихме нещата.
Ден преди кацането загубихме радиовръзка с екипажа.
Изглежда е имало инцидент в космоса.
Нашият пациент е командирът, Константин Вешняков.
Той страда от частична амнезия.
Споразумението за конфиденциалност сега ли ще го разпишем или после?
Споразумение?
Предполагам, че астронавтът освен амнезията
и другите симптоми е загубил и ума си.
Очаква се, че съветският народ не трябва да разбира,
че техният национален герой е станал пълно куку.
Е, къде да подпиша?
СЪВЕТСКИ КАЗАХСТАН
КЛОН НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНСТИТУТ ЗА СИСТЕМЕН АНАЛИЗ
Имате достъп до 90% от съоръженията. Можете да се движите свободно.
В ограничената зона ще можете да влизате след нужния пропуск.
След всяко мое отброяване,
след всеки удар на метронома,
ще ви обзема приятна сънливост.
Едно.
Две.
Тялото ви започва да усеща блажено затопляне.
Могат ли да ни видят?
Три.
Чай? Кафе? Персоналът ни работи денонощно.
Четири.
Чай, благодаря. - Пет.
Усещате, че ви се вие свят.
Сега сте на космическия кораб.
Аз съм на космическия кораб.
Какво виждате?
Нещо...
Нещо голямо.
Тъмно синьо.
Кит. - Не.
Отново.
Кажете ми вашето име и ранг?
Робърт. Дювал...
Фелдмаршал Робърт Дювал.
Подигравате ли ми се?
Докторе, да не съм заспал?
Константин Сергеевич...
Не можем да постигнем напредък, ако не ми съдействате.
Ян Леонидович, за да станеш космонавт, трябва да имаш
изключителна здрава психика.
За съжаление, хипнозата не ми действа.
Това е саботаж.
Ще ви докладвам.
Ян Леонидович Ригел. Научен ръководител на нашия институт.
Приятно ми е.
На мен пък не.
Скапана работа.
Другарю полковник.
Как е Аверченко? Жив ли е?
Ако съм виновен, ме съдете, ако ли не, искам да си ходя.
Чувате ли ме? Обявявам гладна стачка. Ясно ли ви е?
Какво се очаква от мен? - Първо,
бих искал вашето мнение за неговото състояние.
Я виж ти. Нещо ново. Семирадов вкарва подкрепления?
Аз съм Татяна Юриевна. Добър ден.
Вече е добър.
Другарю полковник. Най-накрая.
От вашия Ригел ми идваше да се самоубия.
Искате ли чай?
Даже чай ми носите.
Не съм ви виждал досега. - Току-що пристигнах.
Помолиха ме да преценя състоянието ви.
Играчката ваша ли е?
Да, моя е. Играя си от време на време.
Дори и в затвора спазват традициите на космонавтите.
Личните вещи са при нас. - Кажете какво се случи?
Отново ли?
Подготвих се за полет, после излетяхме.
Завърших заданието си, и започнах процедурата по кацане.
След това не помня нищо. Озовах се тук.
Показанията са ми в досието. Чели ли сте го?
Все още не, но ще го направя.
Татяна Юриевна. Простете ми, ако греша.
Но не изглеждате на тези, които вземат решенията тук.
Не съм от тях. - И не можете да ме освободите.
Не. Но вероятно мога да ви помогна.
Тук сте права. Дори ще ви кажа как.
Когато се върнете, позвънете в Москва на майка ми.
Телефон: 360-73-44. Лидия Сергеевна.
Обадете й се разкажете й, че сме се видели и че съм добре.
Много се притеснява.
Разбирам.
Тогава просто си вървете вкъщи.
Чувствам се прекрасно. Здравето на космонавта винаги е добро.
Не се тревожете. Справих се горе, и тук ще се справя.
Може ли?
Беше ми приятно да се запознаем.
Е, ще го подложите ли на сеанс? - Вече го направих.
Тревожно депресивно разстройство. Намалена тактилната чувствителност.
Възможен дисбаланс в сетивната или периферната нервна система.
Но като се има предвид, че се чувства като затворник,
всичко е в нормата. - Ако беше така, нямаше да е изолиран.
Всеки играе своите си игри. Приключихме ли?
Казахте, че ще мога да си тръгна. И други хора имат нужда от помощ.
Разбира се. Хеликоптерът ще ви чака утре сутрин.
Покажете стаята на Татяна Юриевна.
Столовата в института предлага три хранения на ден.
Не си правете труда. Тук съм само за една нощ.
Другарят Семирадов трябва да разреши, докато нямате изходен пропуск.
Утре ще имам.
А тези кои са? - Престъпници.
No comments yet. Be the first to leave one.