The Great Wall

От векове Великата стена устоява като едно от чудесата на света.

Тя се простира на 9000 километра и е строена над 1700 години.

Предпазвала е от много заплахи. Някои са известни, а други - легенда.

Това е една от легендите.

ВЕЛИКАТА СТЕНА

Наджит, освободи конете!

Трябва да се върнем.

Яздим от шест месеца. - Изгубихме двайсет души.

Но оцеляхме. - Да, по случайност.

Всеки от нас можеше да бъде сполетян от същото.

Ние бяхме най-силните. Помни защо си тук.

На Запад щяхме да сме врагове и щеше да се наложи да те убия.

Тук поне имаме обща цел.

О, да. Черният прах.

Той възпламенява въздуха.

И убива по дванайсет души наведнъж.

Оръжието на мечтите ни. - Ами ако е само мит?

Хора потвърдиха, че е истински. - И сега са мъртви.

Следващите сме ние. Нямаме карти,

нямаме лекарства, нито храна.

Никой няма да се връща.

Ще прегледаме какво ни е останало

и ще довършим започнатото.

Тук няма много.

Луната е ярка. Щом конете отпочинат, потегляме.

Накъде? - На север.

Ако ни последват, ще ги убием в планината.

Магнитът.

Твърде тежък е.

И безполезен. - Аз ще го взема.

Твой е.

Друже, само ти ще мъкнеш някакъв магнит през пустинята.

С него мога да направя компас.

Рицети няма да издържи.

Раната е загнояла.

Ще влачим труп. - Чух те.

Заслужил си е да умре, където поиска.

Два пъти са ме зарязвали като мъртъв. Лош късмет.

За кого? - За онези, които ме изоставиха.

Рицети може би е прав.

Къде са?

Планинци ли са?

Не са хора.

Тогава какво?

Каквото и да е това,

излязло е на лов.

Какво беше това? - Не знам.

Отсякох му ръката.

Трябва да се движим. - Съгласен.

Ще взема ръката с нас. - За какъв дявол ти е?

За да ми каже някой какво убих.

Упорити гадини.

Ще се укрепим на възвишението.

Доста път ще бием само за да умрем там.

Света Дево!

Стреляй!

Не държа да умирам в бой.

Съгласен.

Аз казвам да заложим на господата пред нас.

Отдавна не съм се предавал.

Ще си припомниш.

Прави като мен и всичко ще е наред.

Разбира се, друже. Където си ти, там съм и аз.

Дотук се справяш идеално.

Командирите в Голямата зала!

Командирите да се явят при генерала.

Сторете път!

Сторете път!

Командирите в Голямата зала!

Сторете път!

Командир Лин да се яви незабавно!

Командир Лин!

Командир Лин да се яви незабавно!

Те знаят какво е.

И не се радват да го видят.

Още една причина да се омитаме оттук.

Оръжието ни е на онази маса.

Да не си полудял? - С лъка си мога да сваля часовоите.

Ти подкоси офицерите.

Този план не ми допада.

Къде я намерихте?

Говориш английски.

Чудно.

Къде я намерихте?

Не я намерихме. Отнехме я.

Но преди това онова нещо уби трима. - Къде?

На два дни езда. На север, в планината.

Казва на два дни езда на север в планината.

Твърдят, че са го убили.

Два дни?

По-рано от очакваното.

Стратег Уонг!

Слушам, генерале.

Двамата са го убили?

Двамата сте го убили?

Всъщност... - Аз го убих.

Сам ли?

Казва, че го убил сам.

Съвсем сам? - Невъзможно.

Кажи ми как.

С един замах на меча.

Отсякох ръката чисто.

Звярът падна в една пропаст.

Защо сте тук?

Дойдохме да търгуваме.

Попаднахме в засада.

Стража!

Вие сте войници.

Командир Лин.

Почакай.

Генерале.

Казват, че са търговци, попаднали в засада.

Тези варвари лъжат.

А може би не!

Донесоха ръката.

Раната е прясна.

Върху меча му има зелена кръв.

Това потвърждава думите му.

За да опазим тайната,

трябва да ги убием.

Да предотвратим бедата.

Съгласен съм.

Трябва да ги убием!

Генерале.

Докато не открием истината,

по-добре да ги запазим живи.

Тревога!

Генерале, димни сигнали!

Нападат ни!

Затворете ги.

Всички постове в готовност!

Всички постове в готовност!

Ще ни убиете ли, сестро?

Двама заблудени пътници.

Какво става тук?

Кучката ще ни убива ли?

Май много й се иска.

Ако ще мрем, мила, трябва поне да се помолим.

Полагам усилия.

Сестро, знам какво е обсада.

Какво ви напада, че ви трябва такава стена?

Какво нещо убихме там? - Тао-тие.

Убили сте съгледвач тао-тие.

Убил си го сам.

Прави сте. Намираме се под обсада.

Но очаквахме нападение поне след девет дни.

Нападение?

Тао-тие? Това пък какво е?

В историята ви има много важни неща.

Днес няма да умрете.

Побързай!

Простете, командире... Не намирам ключа.

Остави! Доведи ги при Стената и ги дръж под око!

Генерале. Най-сетне се случва.

Да.

Шейсет години се готвим за този миг.

Стойте!

Стойте!

Тръгвайте.

Вървете!

Влизайте!

Стойте!

Долу!

Седнете долу!

В черно са пехотинците.

А в червено? - Това са стрелците.

Ами в синьото?

Всички са жени. - Те пък какво правят?

Гледай ти каква армия.

Виждал ли си нещо подобно?

Невероятно.

Изглеждат напрегнати.

Стената е голяма, за да са толкова напрегнати.

Чуваш ли?

Далекобойни оръдия!

Сигнал за далекобойните оръдия!

Дръж го!

Пали!

Цели се в очите!

Цели се в очите!

Жеравите в атака!

Уилям, виж там.

Той защо не е вързан?

Ето как ще се измъкнем.

Генерале. Ето я кралицата им!

Тя ги командва!

Атакувайте кралицата!

Близък бой!

Близък бой!

Сигнал за близък бой!

Трябва да се махнем оттук, иначе ще умрем!

Тръгвай!

Отивай и се бий!

Освободи ме!

Ще се бием или ще бягаме? - Къде да бягаме?

Цели се в очите!

Уилям!

Ей, кучко!

Уилям.

Трябва ми възможност за изстрел.