Girl Most Likely

Няма по-хубаво място от вкъщи.

Няма по-хубаво място от вкъщи.

Няма по-хубаво място от вкъщи.

Извинете, просто...

Това не е за мен.

Какво има този път, Имоджийн? - Добре.

Не знам за Вас, мис Роси, но няма шанс по дяволите

да се върна в някаква глупава ферма в Канзас, след това, което Оз предложи.

Искам да кажа, че няма никакъв смисъл.

Съгласни сте с мен, нали?

Така свършва тази история. Това е класика!

Малко е провинциално, ако ме питате. - Не го правя.

Мога ли поне, да предложа по-подходящ вариант?

Не! Ще четеш това, което е написано, или ще дам главната роля Стейси!

Няма по-хубаво място от вкъщи.

Вкъщи е наистина прекрасно! Домът ти е там, където е сърцето ти!

Бла... бла... бла...

Джо, трябва ми такси. - Няма проблем.

Питър е. Оставете съобщение.

Здравей, пак съм аз.

Не се прибра, така че предполагам, че ще се срещнем там.

Надявам се, че си добре. Обади ми се.

Питър е. Оставете съобщение.

Аз съм.

Ако стигнеш пръв, ме изчакай отвън. Ще бъде страхотно, да влезем заедно.

Между другото, минах покрай мястото, където ми хвана ръката за първи път.

Обади ми се, моля те.

Обади ми се. По дяволите.

Питър е. Оставете съобщение.

Добре, пристигнах и влизам. Тук ли си вече?

Аз съм тук. Превключвам телефона на вибрация.

Пиши ми, за да мога да те намеря. Тук съм, чао!

Здравейте. Имоджийн Дънкан.

Преди две години, млад мъж от Нюарк

прониква в музея "Уитни", разбивайки прозорец с тухла.

Искал да разгледа картините.

Престъплението, извършено тази нощ, не е свързано с разбития прозорец,

или с живота в Ню-Джърси.

Свързано е с това, че едно изоставено дете няма възможност...

Здравей, къде беше? - Забавих се на срещата.

Именно за това беше създадена фондацията "Изкуство за всички",

за да не се налага повече никога на децата, да разбиват прозорци.

Знаете ли, идеята ми дойде, по време на медения ни месец с Джеймс.

Тогава разбрах, че искам да бъда не просто съпруга,

автор и интериорен дизайнер.

Знам, и аз си мислих същото. И знаете ли, това ми тежеше.

Омъжи ли се вече?

Е, почти. Живеем заедно, и сме говорили за това.

Семейството на Питър са холандци.

И са много съвременни хора.

Те вярват в духовния съюз, когато душите ви са свързани.

Точно това ми каза, което е много романтично.

Прилича на гей сватба.

С Остин започваме благотворителност. - За гейовете?

Малката му сестра е лесбийка, и много искаме да се включим.

Чудесно!

Не знаех, че тя е лесбийка.

Аз знаех. Имам предвид, че бях в "Спенс".

Чувала съм, че и в Андовър има много. - Да.

Ти не беше ли в това училище, Имоджийн?

Андовър? Не, Питър беше там.

А, ти къде...

Тя е от Ню-Джърси.

Обожавам тази скулптура, на Ейб Линкълн.

Феноменална е...

Има малко глуповата усмивка.

За какво ли мисли?

Преядох.

Надминаха себе си тази вечер! Беше забавно!

Знаеш ли, наистина се замислих, какви късметлии сме.

А приемаме цялата красота, като даденост.

Всичките музей, паркове.

Столетните сгради.

Дърветата... - Имоджийн, изнасям се.

Какво?

Вече започнах да си търся жилище.

За какво говориш?

Ще ти помогна с наема за няколко месеца,

докато не разбереш какво ще правиш.

Ти сериозно ли? Питър!

Каза, че душите ни са свързани. Ти го каза.

Казах го на всички!

Не става въпрос за душите.

Става дума за това, дали двама души са, един за друг.

Имоджийн? Либи иска да те види.

Веднага.

Това ли е семейството Ви? - Да. Това е бандата.

Лозя? - Бях там всяко лято.

Ти какво ще кажеш за семейството си?

Ами... Израснах в Атлантик Сити, в близост до плажа, така че...

И всеки ден беше като лято, нали?

Не, всеки ден не беше като лято.

Всеки ден беше, като да забиват в теб тъп дървен кол, отново и отново.

Както и да е, извиках те, защото прочетох отзива ти за издателя.

И... виж не мога да го сложа в резюмето. - Защо не?

Ами, първо, защото си нарекла постановката му...

"Нищожна, дразнеща, смесица от незначително представление и сериал."

А Вие гледахте ли я? Това ми изказване даже е любезно.

Той спечели "Тони".

Знаеш ли, изобщо не ни интересува дали смяташ, че това е добро или лошо.

Ти не си критик.

Работата ти е само да опишеш пиесата в пет изречения или по-малко,

и да я направиш да звучи интересно за зрителя.

Явно не знаете, че спечелих стипендия "Холингсуърт" за драматургия,

или че "Ню-Йорк Магазин" ме постави

в списъка с наблюдавани драматурзи?

Не знаех за това. Благодаря, че ме информирахте.

Моля.

Добре.

Е, със сигурност не искам да стоя на пътя

на твоята процъфтяващата писателска кариера.

Така че...

Да.

Какво значи "да"?

Да.

Може да си вървиш.

Питър е.

Знам, че не трябва да ти звъня, когато си на работа,

но ме уволниха от списанието.

И просто...

В момента ми е много трудно.

Разбирам, че това не е твой проблем,

но просто си помислих, че, може би, би дошъл при мен за малко?

Имоджийн, аз...

Работя. - Знам, просто аз...

Не мисля, че точно сега трябва да съм сама.

Какво? Какво имаш предвид?

Искам да кажа, че се страхувам, че ако не дойдеш, мога да си сторя нещо.

Имоджийн.

Или, може би, вече съм го направила. - Какво си направила?

Питър, просто...

Ако ме обичаш, просто кажи, че ще дойдеш. Моля те!

Добре.

Сбогом, свят.

Животът ми е просто кратко трептене в мрака.

Твърде слабо, за да освети стаята. И много скоро пламъкът ще изгасне.

Защото вятъра на страданието скоро ще го угаси,

и ще ме посрещне с открити обятия.

Имоджийн?

Ехо?

Тук ли си?

Имоджийн, оставила си вратата отворена.

Има бележка. Мисля, че наемодателя е недоволен от теб.

Имоджийн, дойдох да си взема обеците на "Cartier", които ти дадох.

Господи!

Имоджийн?

Имоджийн, чуваш ли ме?

Боже мой!

Боже мой!

Боже, Имоджийн!

Ало, татко?

Татко, Дара е!

Боже, татко!

Имоджийн е мъртва!

Не, не. Просто е мъртва!

Не знам как да проверя!

Имоджийн!

О, боже!

Наздраве!

И "Тони" за най-добра пиеса се присъжда на...

Имоджийн Дънкан!

Аз съм Ви голяма почитателка. - И аз Ваша, благодаря!

Много благодаря! Боже мой!

Има толкова хора, на които искам да благодаря!

Но най-вече, на моя страхотен холандски съпруг, Питър!

Ще те обичам вечно! Или трябва да кажа...

За милионен път повтарям, че не исках да се самоубивам.

Значи, казвате, че не сте искали да се съберете завинаги

с мъртвия си баща?

Не исках да умра.

Проблемът е в това,

че Вашето прощално писмо е написано много достоверно.

Наистина ли?

Мислите ли, че е добро?

В него се обръщате към мъртвия си баща. На колко години бяхте, когато почина?

Девет. Вижте, това няма никаква връзка. - Можете ли да ми разкажете за него?

Беше най-добрият.

Най-умният човек, когото някога съм срещала.

Джордж Клуни сред бащите. - А останалата част от семейството?

Ами... Майка ми живее в Ню-Джърси с брат ми.

Има проблем с импулсивно поведение, и не съм ги виждала няколко години.

Можете ли да опишете симптомите на проблема й?

Да видим. Купува 52 чифта пластмасови обувки годишно.

Хазарт всеки ден. Качва стопаджии. Ходи на родителските срещи с тюрбан.

Разликата между моя рожден ден и този на брат ми е 84 дни,

но заради нейното пристрастие към хазарта парите не стигат и за двата,

и ни се налагаше да ги празнуваме заедно.

Как ще се чувствате, да имате рожден ден, 84 дни след раждането ви,

защото майка Ви има проблем?

Не много добре, предполагам.

Не, това е много тъжно. Да. Добре съм.

Всъщност, това ме разстройва, но...

Получавали ли сте спешно съобщение по телефона,

докато сте гол?

Не. - Аз да. Тъкмо излизах от банята,

и се чу това позвъняване.

Открихме информация за Вас в стари документи

на транспортното ведомство, г-жо Дънкан.

Знаете ли какво е закъснение 5150?

Ами... Да, но съм сигурна, че съм платила тези глоби.