The Last Witness

30 септември 1939

Натовариха ни като животни в затворнически вагони край Гродно.

Едно тясно и задушно място.

Много трудно е да заспи човек.

Не знам колко дълго биха могли да издържат ранените.

Ледените висулки край прозорците

са единственият източник на вода.

9-ти октомври 1939 г.

Най-после излязохме от влака.

Очевидно, вече не сме затворници, а гости.

Няколко пъти офицери от НКВД

извикаха някои от нас на среднощен разпит.

При цялата тази лудост е просто чудо,

че губим представа какво трябва да правим.

20 март 1940 г.

Изглежда, че Съветите са приели линия на по-меко отношение към нас.

Слуховете, че ще бъдем освободени, стават все повече.

15 април 1940 г.

Най-после моите молитви бяха чути.

Тази сутрин прочетоха моето име.

Пролетта иде и от месеци не се бях чувствал така жив.

Надявам се това да е последният път,

когато пътувам по този начин.

Режисьор Пьотр Шкопяк

П ОС Л Е Д Н И Я Т С В И Д Е Т Е Л

По действителни събития

АНГЛИЯ 1947 г.

Няма защо да се стараеш толкова, приятел.

Самоубийство, вероятно.

Чудесно!

Надявам се това да е предсмъртното му писмо.

Горкото копеле!

Хайде, вдигайте го! - Слушам, сър.

Гледайте си в краката!

Край на британската военна окупация на Ирак.

Western Post! Край на британската военна окупация на Ирак.

Така - Санди поема пристанището.

Маклауд - всичко около Редклиф

а Джон - случая със синдикатите. Заради греховете си.

Нищо прекалено оспорвано.

Ъндъруд - фестивала на сайдера.

Това е. Свободни сте.

Казах вече - не!

Никой не обича да чуе за самоубийства, Стивън!

Не сега.

Ще бъде зле за вестника.

Ами ако не е самоубийство? Имам контакти в лагера.

Драги Стивън,

полицаите направиха ли някакъв намек,

че те може да сметнат това за нещо, различно от самоубийство?

Не. - Именно!

Затова моля те, не изпитвай търпението ми!

Войната е нещо ужасно и не всеки може да го приеме,

така, че край с това.

Няма нищо интересно в това.

Бях ли достатъчно ясен?

Да. - Благодаря ти. Свободен си.

Ще запишеш ли това, Мейси? Благодаря.

Роуз! - Да, г-н Ъндъруд.

Някога посещавала ли си фестивала на сайдера?

Добър вечер, г-н Ъндъруд!

Пак закъснявате. - Имах работа.

Ясно.

Лека нощ! - Лека нощ!

Полски войник умира от раните си

Намерен труп в гората

Въпреки приетия закон за заселването на поляци по-рано тази година,

в западната провинция се увеличават необяснимите самоубийства.

И това са все случаи с бивши войници от полския Втори корпус.

Съвпадение ли е това, или причината е в нещо зловещо?

Лагер за изселени през войната Бристол

Национална служба за помощи Хостел за поляци

Да ви помогна? - За среща с капитана съм.

Добро утро, сър! - Добро утро.

Изчакайте, сър.

Сър, тук е полк. Пиетровски с двама изселени от Стоуел Парк.

Приключим ли тук, кажете на отговорния да направи пълен опис с всичко нужно

да го удвои и напечата формуляр. - Слушам, капитане.

Мамо! Отиваме в Америка!

Благодаря ви! - Желая ви късмет!

Всичко е наред, струва ми се.

Полковник, ако искате да влязат, трябват само няколко подписа.

Разбира се.

Полковник, преди да си тръгнете, ще искате ли закуска с помощника си?

Не е обилна, но пък е топла. - Благодаря, много сте любезен!

Жанет, ще заведете ли помощника до столовата, щом свършите тук?

Слушам, сър.

Джон!

С теб ще говоря после. - Насам, полковник!

Полковник!

Аз съм Стивън Ъндъруд. Капитанът ми е брат.

Журналист съм в Western Post. - Полк. Януш Пиетровски.

от бившия полски Втори корпус. Координирам завръщането по места.

Приятно ми е, полковник! - На мен също, г-н Ъндъруд.

Може ли?

Полковник! - Казах "не", Стивън!

Моля ви, капитане! Брат ви е много настоятелен.

Бихте ли коментирали вчерашното самоубийство на полски войник?

Соснович...

Не изглеждате изненадан, полковник.

Винаги е стресиращо, г-н Ъндъруд, щом надеждата напусне един горд мъж.

А защо би станало така, полковник?

Хора като Соснович, г-н Ъндъруд, през цялата война воюват за родината си,

която, в момента е под съветски ботуш, и се явяват врагове на държавата си.

Наскоро той научи, че цялото му семейство е избито.

Моля ви, полковник! За това нямаме доказателства.

Вероятно това е било причината да посегне на живота си, капитане.

А вие, полковник, защо вярвате в това?

Защото май всички забравихме как през 1939-а Съветите нахлуха в Полша,

в съюз с нацистите и с едно и също намерение, г-н Ъндъруд -

да изтрият Полша от картата,

да унищожат културата и хората й.

През 1944 г., когато си връщаха Полша

те позволиха на нацистите да удавят в кръв въстанието във Варшава

и така да бъде елиминирана всяка възможна заплаха за тяхната окупация.

Така наречените "свободни" избори, проведени напоследък в Полша,

не са нищо повече от едно куклено шоу на Съветите.

Истинското полско правителство е все още в изгнание в Лондон,

но вече е непризнато от Великобритания и САЩ.

А от миналата година свободните въоръжени сили на Полша

са вече изключени от вашия парад на победата.

За да не се изправят срещу "другаря" Сталин!

Какво ви говори това, г-н Ъндъруд?

Че всичко това е нормално?

Светът е изтощен от войната - разбирам го.

Всички сме така.

Но за наивността няма никакво извинение!

Брат ви знае това.

Пред него все още стои незавидната задача да убеди

моите сънародници да се завърнат в Полша

след като сам знае, че не може да им гарантира безопасността.

Никой не е длъжен да се завръща, ако не иска, полковник.

Да, капитане. Разбира се.

Полковник, заповядайте. Закуската ви очаква.

Тази вечер трябва да те видя. В 08:30, в King's Arms.

Не, там ще бием на очи. - Не, там има само местни хора.

Е, добре. Към осем?

Трябва да тръгвам. Мейсън иска да ме види.

Трябва ли да ходиш? - Знаеш, че съм длъжна.

Управление на военното разузнаване Бристол

Военен отдел 401

Влез!

Още ли си на служба?

Напоследък е доста трудно да те видя без униформа.

Та ти почти не ме виждаш! - Да, извинявай!

Трябваше да кажа нещо в момента. Е, радвам се, че дойде.

Поканени сме на годишния бал у Робинсънови.

О, Боже! Дойде ли вече време за това?

Разбирам, ужасно скучно ще е, но...

но ще съм ти благодарен, ако идем заедно тази година.

И родителите ти ще дойдат. - По-скоро не, ако си съгласен.

Би било малко странно, ако отида сам.

Ще дам повод на някои езици...

Щом трябва... - Чудесно!

Още нещо, преди да си тръгнеш.

Би могла да ми направиш идеална услуга, само да пожелаеш.

Лобода и Новак -

пристигналите сутринта в лагера. - Както винаги - добре информиран!

Може ли да разчитам на теб да ме информираш за всичко около тях?

Приятели, посещение, излизания - нещо от този сорт.

Защо? - Нищо особено, вероятно.

Неясно формулирана бележка от Лондон.

Няма нищо за безпокойство. Искам само да знам.

Не очаквам всяка сутрин да биеш път дотук.

Един телефон е достатъчен.

Знам, че може да си заета с всичко покрай тези репатриации.

Да.

Това ли е всичко?

Е, трябва да се връщам.

Моля, няма да те задържам повече.

Само че, ако може

това да си остане между нас. - Разбира се.

Значи, вече се разбрахме?

Какво?

За бала у Робинсънови? - Да.

Добре.

Знаеш защо се ожени за теб, нали?

Той не е чудовището, което ти се иска!

Значи баща ти има право да те продаде за най-високата оферта?

Те са се надявали истински той да бъде един добър съпруг.

Искат само най-доброто за мен.

Знаели ли са?

За тях бракът не е само любов.

И аз исках да се омъжа за него.

Бях влюбена в него.

Очевидно е, че не съм знаела онова, което знам сега.

Но нашата любов е нещо друго.

Той е мой приятел, Стивън!

Това е лъжа. - Какво искаш да сторя?

Искаш ли да напусна съпруга си, работата си,

да обърна гръб на семейството си и да избягам с теб в Лондон?

Това е невъзможно!

Не знам доколко мога да вярвам в твоя "голям" случай,

защото ако полският полковник казва истината,

значи, че нямаш доказателства.

И колкото и злочести да са тези самоубийства, те са просто такива.

Самоубийства. Нищо повече.

Добър вечер, г-да. Какво ще желаете? - Колко струва това?

Четири пенса.

Ами това? - Три пенса.