Chernobyl

Ч Е Р Н О Б И Л

Възможно ли е водата вече да ги е убила?

Да.

А тогава какво?

Ако плана не проработи?

Вкарайте ги в камиона.

Докарайта маркучите! Започнете изпомпването!

Болница 6, Москва. 30 Април 1986. 4 дни след експлозията.

Тук съм за да видя съпруга ми, Василий Игнатенко.

Той е пожарникар от Чернобил. Имам разрешение.

Чернобил? Съжалявам, забранено е за посетители.

Но майор Буров ми каза... - Без изключения.

Моля ви. Дошла съм чак от Киевската област.

Извинете ме.

Извинете ме.

Коя сте вие? Какво правите тук?

Имам пропуск. - Не може да сте тук. Не е безопасно.

Тук съм за да видя съпруга си. Василий Игнатенко.

Той е пожарникар от Чернобил.

Знам кой е Игнатенко, но не можете.

Имам позволение. Аз...

Можете да го видите до половин час, нито минута повече.

В никакъв случай не го докосвате. Разбирате ли?

Да. - Стая 15.

Благодаря ви.

Не сте бременна, нали? - Не.

Няма да се наложи да ти я дам.

Ето ги. - Чакай, още не съм приключил.

Не е. - Да, така е добре.

Да, по-добре.

Вижте какво е довлякла котката.

Какво ви казах?

Май не мога да се скрия от теб.

Леко, леко.

Всички сме добре. Добре сме.

Как, как се случи това? Кой им даде тази идея?

Да не намеквате че съм аз? - Някой го е направил.

Някой е решил, че зоната на евакуация

трябва да бъде 30 километра, когато знаем че тук,

в Гомелския квартал има съдържание на Цезий-137.

Това е на 200 километра. - Така беше решено.

Базирано на какво? - Не знам!

Простете. Може би съм прекарал твърде много време в лабораторията ми.

Или може би съм просто глупав. Наистина ли работи така?

Това е крайно неинформирано решение, което ще струва Бог знае колко животи,

направено от някой апаратчик, някой партиец кариерист.

Аз съм партиен кариерист.

Трябва да внимавате с тона си, другарю Легасов.

Другари...

Имаме визуално потвърждение, че пожарът е почти изгасен.

Също така има спад в емисиите на йод-131 и цезий-137.

Добре. Нали?

Но температурата се покачва.

И...

Има покачване в съдържанието на цирконий-95.

Идва от обшивката на горивните пръти.

Което значи какво?

Разтапянето е започнало.

Махнете го мен!

Махнете го мен!

Стой мирно!

Махнете се от него! Наранявате го!

Не можете да влизате. - Какво се случва с него?

Махнете се!

Не може да сте тук.

Да? - Другарят Шербина е на телефона.

Включете го.

Е?

Пожарът е почти изгасен. Фонтанните резервоари се източват.

Успешно предотвратихме риска от термална експлозия.

И?

Ситуацията в ядрото се влошава по-бързо от очакваното.

Бетонната възглавница ще изтрае между 6 и 8 седмици,

но след това Легасов смята че има 50% шанс

горивото да мине през нея и да се претопи в подпочвените води.

А къде отиват тези подпочвени води?

Припятската река, която се влива направо в Днепър.

Главния воден поток за приблизително 50 милиона души,

заедно с посевите и добитъка ще бъде неизползваем.

Препоръчваме инсталация на топлинен обменник под възглавницата

който да намали температурата на ядрото и спре разтопяването.

Беше ми казано че за да го направим, ще ни трябва

всичкият течен азот в Съветския съюз.

Добре. - Да, и разбира се ще ни трябва и...

Ще имате всичко което ви трябва.

Вече трябва да е ясно. Нещо друго? - Не. Благодаря ви.

Да. Бих искал да обсъдя 30-километровата зона на изключване.

Почакайте... Професор Легасов, това вие ли сте?

Каква зона на изключване? - Дребни детайли, г-н секретар.

Премиерът Рижков е решил че...

Ако е решил, решил го е.

Вижте професор Легасов, вие сте там само с една причина.

Разбирате ли? Да спрете това.

Не искам въпроси. Искам да знам кога ще приключи това.

Ако имате предвид кога Чернобил ще бъде напълно безопасен,

периода на полуразпад на плутоний-239 е 24,000 години.

Така че трябва просто да кажем, не и докато сме живи.

Мисля че вие и аз трябва да се поразходим.

Късно е. Уморен съм.

Отиваме на разходка.

Какво искате? Извинение ли?

Няма просто да седя и...

Какво ще се случи с нашите момчета?

Кои момчета? Гмуркачите?

Гмуркачите, пожарникарите, мъжете в контролната зала.

Какво точно прави радиацията с тях?

На нивата на които са били изложени някои от тях?

Йонизиращите лъчения разкъсват клетъчната структура.

Кожата става на петна, след това почервенява, накрая почернява.

Това е последвано от период на латентност.

Моментните ефекти утихват. Пациента изглежда сякаш се възстановява.

Дори сякаш е здрав. Но не е.

Това обикновенно трае ден или два.

Продължете.

Тогава клетъчните увреждания започват да се показват.

Костният мозък умира, имунната система се срива,

органите и меките тъкани започват да се разлагат.

Вените и артериите се отварят като сито,

до степен в която не може да се сложи дори морфин

който да облекчи болката, която е... невъобразима.

След това умираш в период между три дни и три седмици.

Това ще се случи с нашите момчета.

Ами ние?

Ние...

Поели сме солидна доза, но не чак толкова.

Не е достатъчна да убие клетките,

но е толкова колкото да увреди нашето ДНК.

Така че с времето... следва рак.

Или апластична анемия. В който и да е случай, изходът е фатален.

Е...

тогава изглежда сякаш сме се отървали леко, Валери.

Виждал съм ги преди.

Сега знаете защо исках да се разходим.

Можем да предположим че работната площадка се подслушва.

Нашите апартаменти също, дори тоалетните ни.

Били са тук през цялото време. - Разбира се че са били.

Но ако сега ги виждаме на открито,

то е защото те искат да го знаем.

Видяхте ли това?

Горивото се разтапя по-бързо отколкото очаквахме.

Знам. Имам план.

Топлинен обменник, надявам се. - Да.

Исках да ви питам нещо, другарко.

Но виждам че вече си задавате същият въпрос.

Защо се взриви?

Изчислих всичко отново и отново,

приемайки най-лошите възможни условия в един РБМК реактор.

И винаги получавам същия отговор.

Който е?

Че не е възможно.

И все пак...

Няма да намерите отговор тук.

Не и на хартия.

Всички които са били в контролната зала,

Дятлов, Акимов, Топтунов,

всички те са в Москва, в болница номер 6.

Трябва да разберем какво точно се е случило онази нощ,

всеки един момент, всяко едно решение.

Отидете сега, докато са още живи. Говорете с тях.

Защото ако не разберем как се е случило това,

ще се повтори пак.

И, Хомюк...

внимавайте.

Тула, Руска съветска република 3 Май 1986.

Майната ти.

Ето още един.

Какво е голямо като къща, гори 20 литра гориво на час,

вади много пушек, издава зверски шум, и реже ябълка на три?

Съветска машина направена да реже ябълки на четири парчета!

Кой командва тук? - Аз съм шефът на екипа.

Аз съм Шадов, министър на въгледобивната индустрия.

Знаем кой сте.

С колко мъже разполагате?

45 на тази смяна, общо сто.

Трябва всички 100 мъже да си съберат оборудването и да влязат в камионите.

Така ли? Къде?

Това е поверително.

Хайде тогава. Започнете да стреляте.

Нямате достатъчно патрони за да убиете всички нас.

Убийте колкото можете. Тези които останат ще ви смажат от бой.

Не можете да ни говорите така! - Я да млъкваш!

Това е Тула. Нашата мина.

Няма да напуснем освен ако не разберем защо.

Отивате в Чернобил.

Знаете ли какво се е случило там?

Изкопаваме въглища, не трупове.

Реакторното гориво ще потъне в земята,

и ще отрови водата от Киев до Черно море.

Цялата.

Казват завинаги.

Искат от вас да спрете това да се случи.

И как се предполага че ще го направим?

Не ми казаха защото не ми трябва да знам.

Трябва ли ви да знаете, или чухте достатъчно?

Сега вече приличате на министър на въгледобива.

Вася?

Вася?

Не, не.

Казаха ти да не пипаш.

Не е безопасно.