The Hunt (Охота)

Тимур Хлудов. - Капитан Хлудов.

Място на раждане. - Ленинград.

Къде сте служил? - УВД в град Самара.

Служил ли сте другаде? - Интерпол в Белгия.

Следственият комитет в Москва.

Кажете каква дата и ден от седмицата е. - Зад гърба ви има календар.

27 септември. Понеделник.

Какво в нарисувано на тази картина? - Мастилено петно.

С осева симетрия.

Кажете, капитане, щастлив ли сте? - А какво е това щастие?

Вие например, какво обичате?

Работата си.

Имате ли хоби? - Лов.

А какво за вас е ловът? Същността. Смисълът.

Пътят е не по-малко важен от постигане на целта.

По-скоро не уловът носи удоволствие, а хазартът на лова.

Ти търсиш. Преследваш. Залагаш капани. Търпеливо чакаш.

Това е двубой, при който главната задача е да надхитриш звяра.

Ето в това е смисълът на лова.

Л О В Първа серия

Далеч ли отиваш, Рижи? - Времето е хубаво. Реших да потренирам.

За състезание ли се готвиш? Даже знам с какъв номер ще се състезаваш. 228.

Тържествено ще ти го връчат в съда за търговия на наркотици.

Разбрах. Много смешно. - Нищо смешно няма.

От 3 до 10. Давай, спри, Рижи. - Не разбрах. Преча ли на някого?

Не чу ли? Казах да спреш. - Върви на майната си.

Какво, Рижи? Хайде ставай. Сам си виновен. Дървеняк.

Какви ги вършиш? - Олегович, виж кой е дошъл на гости.

"Дошъл". Така ли се казва сега? - Мамка му! Рижи?

Пак ли? - Пусни ме. Боли.

Звъни на Гаврилов.

Край, Патрикеев. Дотегна ми.

Пусни ме, гражданино началник. - Не. Постой, скъпи.

Добре де. Мога и да постоя. - Привет. Седи, седи. Защо си тук?

Къде са моите? - При Рашников на съвещание.

А аз да слагам климатици. - Е, да.

Лятото свърши и точно време за действие.

Какво имаш? - Откраднал портмоне от лелка.

Не я виждал, нищо не взел. - Не съм взел.

Сама го е подхвърлила. - Подхвърлила?

Под колана и в гащите. Как, Патрикеев?

Иди ги разбери тези жени как го правят.

Колата ли се счупи? - Ремонтирах.

Проверявах двигателя. Защо? Не може ли?

Може.

Ще намериш следи от машинно масло на портмонето, а може и вътре.

Уиски. Едно и за Солодов.

Ето, Патрикеев. Пиши признание.

Не пише.

Здравей. - Здравей.

Къде? - В архива.

Благодаря.

Здравей. - Здрасти.

Поздрави за Лещински. - Добре.

Отлична шапка.

Благодаря.

Извинете, кой е този младеж? - Капитан Хлудов.

Оперативен от групата на Лещински. Ей там на дъската.

Гордост на управлението. Най-добър служител в Самарска област.

В квартирата цареше бъркотия.

Другарю полковник. - Хлудов, къде се мотаеш? Сядай.

Давай отначало.

Отначало? - Отначало. За закъснелите.

Защо закъсня? - Успах се.

Ако е с някого, оправдан си. - В квартирата намерихме телата

Чоботов Назар Дамянич, роден 1953 година и

Чоботова Алисия...

Леонидовна, родена 1970 година.

Със следи от насилствена смърт

чрез огнестрелни рани в гърдите и главата.

Установено е, че Чоботов е собственик на антикварен магазин.

Известен е като колекционер на предмети на изкуството.

По думите на икономката

от квартирата са откраднати матрици на гравюри

от 18 век. - Има ли въпроси?

Да. Може ли първата снимка?

Жертвите били предварително завързани и били със завързани очи.

Целта е била грабеж, а не убийство. - Защо?

Действали спонтанно. Стреляли са не от упор,

а от вратата. Възможно е даже от коридора.

Мотивът за убийство се е появил в процеса на кражбата.

Възможно е някоя от жертвите да е познала гласа на нападателя.

Или даже е казала името му. Да се огледа близкото обкръжение. Версия:

Жертвите са познавали нападателя.

Имаме съвещание. - Извинете. Много е спешно.

Един момент.

Получихме телеграма от съседите. - Коля!

Дай протокола от огледа.

По техни данни в нашия край се е появил Шахматистът.

Какво значи появил се?

Не знам. Тук нищо не е посочено.

Тогава разберете и доложете подробно.

Ама че заместник ми стовариха! Какво друго имаме по делото?

Още веднъж да огледаме квартирата.

Два сейфа. Интересно защо.

Какво странно? Колекцията е била голяма.

Преди месец в Художествената академия имало изложба

на гравюри на Чоботов.

Ето каталогът от там.

Какво ще кажеш, Тимур? - Картините са особена стока.

И цените също.

Поръчка и цел.

Игор може да е прав по повод познатия глас.

Добре.

В смисъл лошо. Лошо!

Край. Работете. Свободни сте.

Коля, вземи. - Ще го взема.

Лещински, почакай. - Да остана ли?

Разбрах.

Докато не сте започнали новото дело имам поръчение за вас.

Трябва да доставите заподозрян в съда.

Сега е при нас в КПЗ.

Поръчай на някой от момчетата. - Добре.

Капитан Хлудов!

Здраве желая, другарю майор.

Веднага трябваше... Хлудов. - Виноват.

Не можех да знам. Бяхте цивилен.

Позволете, но доколкото разбирам, вие

сте детектив.

И се оказва, че случайно са ви сложили на почетната дъска.

Така ли е?

Добре, добре. Не се обиждайте. Шегувам се.

При Игор.

Пирожки?

Пирожки. - С какво са?

Със зеле.

Да взема ли?

Тамара ги е правила.

Защо дават сериозна задача и паралелно ни товарят с някаква глупост.

Игор, ето какво. Ако...

Мога да помогна. - Пирожки?

Пирожки. - С какво?

Със зеле. - Обичам.

Ще си взема още. - Вземи.

Със зеле.

Мъже, в течение ли сте?

Пратили някакъв геврек от Вътрешна безопасност.

Да. От Питер. Май беше Осин.

Майор.

Майор Осин, Валери Петрович.

Пристигнал със задача във всеки департамент да прави чистка.

С какво? - Със задача.

Така ми казаха в отдел кадри.

Лоша работа. - От какво се боиш?

Ти дойде при нас от Интерпол. Ценен сътрудник.

С международен опит. Заедно с нашата гордост на управлението.

Аз трябва да треперя. - Защо да трепериш, Кастел?

Ти си спортната звезда на района. Осин въобще няма да стигне до теб.

Е, да. Защо да треперя? Всички ще засегне.

Мъже, какъв ден сме днес? Кога ще плащат?

Нали миналата седмица платиха.

Представяте ли си, голямата, както се изясни,

е Шерлок Холмс в рокля. Вчера намерила подаръка за рождения си ден.

Оказва се, че е начало на силна, трудова династия.

Само че съм далеч от Лещински.

В школата на милицията ни разказваха за баща му.

Герой на Русия. - Добре. Момчета,

дайте по работата. Какво имаме по близките на антикваря?

Има ли такива? - Да. Няма завещание.

А от роднините в града са племенницата с мъжа си и братовчед.

Осъждан. Известен касоразбивач. - С тях и ще започнем.

Най-напред.

Какво?

Напоследък просто е беда. Нощем не мога да заспя, а сутрин да се събудя.

Последствия от силна треска. Организмът се бунтува.

Без отпуск е нормално. - Преумора.

Разбира се. Магнитни бури. - Тихо, момчета.

Нали разглеждахме версиите по антикваря.

Ха, ха! Докарай колата.

За какво този, Иван Парамонович? - Хванахме го на гробището.

Така ли? И какво?

Нещо не прилича на такъв от гробище?

Беше шега, Парамонич. - Задържаният оскверняваше гробовете.

Какво говориш! Защо? - Дявол го знае.

Сам го попитай. Наистина той е малко откачен.

Интересно. Ще ида да попитам.

Валери Петрович, заповядайте.

Здравейте, Виктор Павлович.

Вече се познаваме? - Смятайте, че да.

Запознат съм с работата. Е, как са успехите ви?

По-добре да не знаете.

Извинете ме, другарю полковник, но

съм свикнал, че моите успехи за някого са като кост в гърлото.

Но на вас съм длъжен да докладвам. И така.

Злоупотреба със служебно положение.

Неправомерно отношение със задържаните. Пребиваването в КПЗ

е под всякаква критика.

Е, ще направим служебно разследване.

И виновните ще понесат персонална отговорност.

Работата е там, че това е само на повърхността. Върхът на айсберга.

А в действителност работата е много по-сериозна.

Това клони към углавно престъпление.

Сам разбирате. Знаете ли, почти съм сигурен,

че следите водят тук.

Тук?

О, не. Разбира се не в този кабинет, другарю полковник.

Не трябва да го приемате така буквално, но...

В управлението.

Знаете ли, ако бях хазартен, бих се обзаложил за това.

И уверявам ви, бих спечелил този облог.