Chief of War

Насам! Помогнете ни!

Уайнее!

Каяна.

Каяна.

Каяна!

Не тук.

Не тук. Трябва да помогнем на хората.

248 загинали.

Мнозина други са тежко ранени и няма да оживеят.

Смъртта им ще тежи на вашата съвест.

Как смееш да хвърляш вината върху съвета!

- Никой не знаеше какво ще стане. - Аз знаех, Кеамоку.

Но ти не си избран да водиш този народ.

А нима загиналите си избраха тази участ? Не ги убиха нашите богове.

Убиха ги чужденците от онзи кораб. И ще се върнат!

И какво посрещане ще получат, Каяна? Ти заплаши бледоликите със смърт.

Ако някой е виновен, това си ти!

Каяна!

Стига!

Ако ти ще предвождаш хората ни,

и те ще погинат като останалите заедно с всичко, което имаме.

Кахуману!

Каяна. Почакай!

Имаме още много работа. Не бива да се делим.

Няма да го следвам, излага ни на опасност.

Щом чужденците са способни на това, значи и твоят начин е опасен.

Имаш дълг към твоя вожд, но знаеш, че той греши.

- Не знам дали ти си прав. - Наясно си какво се задава.

Трябва да подкрепя Камехамеха.

Тогава се готви за неизбежното.

Сгреших ли, че не послушах Каяна?

Ако е било грешка, тя вече е отминала.

Народът ми плаща за грешките на вожда,

за грешките на Обещания.

Не знам как да ти помогна.

Съжалявам, вожде.

Аз трябва да поема бремето.

Само аз.

Всичко свърши. Не можем да останем тук.

- А къде ще отидем? - Където ни отведе пророчеството.

То не води до нищо.

Връщаме се на Кауаи.

Не можем да оставим тези хора след това, което ги сполетя.

Докато те нямаше, май си забравил, че на Кауаи сме никои.

Само изгнаници от кралство Мауи.

Не го искам.

Тръгваме за Кауаи.

Остави я.

Винаги съм те следвал, защото не се боиш от нищо.

Нито от оръжия, нито от вождове.

Мислех, че външният свят ти е отворил очите,

ала ти виждаш само страх.

Ще остана тук и ще посрещна това, което се задава.

Нахиолеа.

Утре с Хеке ще се качите в кануто.

Сгреших, че подкрепих Камехамеха.

Ако бях подкрепила теб, сега онези хора щяха да са живи.

Съжалявам.

Откакто се върна, нещата се промениха. И ти си се променил.

Част от теб липсва.

Ти също си променена.

Заедно сме по-силни.

Почерпи отново сила от мен.

КРАЛСТВО ОАХУ ХРАМЪТ НА УБЕЖИЩЕТО

Ще замина за Мауи. Вождовете ще те подкрепят.

Трябва да осъзнаем в какво се е превърнал.

Родът ми служи на твоя от поколения насам,

но подведохме баща ти.

Не сте подвели мен.

Историята ще оцени правотата ти.

Понякога...

Все още виждам баща си в очите му.

А не безумния крал, в който се превърна.

Но той е загубен.

Загубен е.

Дойдох да засадя символа на живота за загиналите в плитчините.

Те не знаеха,

че този ден ще им е последен.

На война смъртта те застига бързо.

Това ли очаква всички ни?

Смъртта е очакван край за воина.

Но не мога да воювам,

като знам, че смъртта ми ще ти донесе такава мъка.

Намери пазителя на горичката.

Доведи ми го.

Отсечете дърветата.

Боговете на свещената горичка

вещаят смърт за онези, които осквернят олтарите им.

Не сме дошли за твоите олтари.

Дойдохме да те принесем в жертва на нашия олтар.

Ела тук.

Воините на Мауи нахлуха.

Трябва да кажем на останалите.

Нахи - непрокопсаният брат на Каяна.

Предателят вони като потта по препаската ми.

Така и не намериха тялото на брат ти.

Може би Каяна все пак не е мъртъв.

Тръгвай!

Бягай!

Оставете го!

Нахи!

Нахи!

Нахи!

Момиченце,

отнеси в Кохала нашето послание за война.

Нека дойдат при мен лъжебоговете на братовчед ми и Каяна.

Върнете я жива.

Аз ще я заведа.

И аз имам послание.

Кеоуа.

Хеке!

Кеоуа.

В горичката.

Къде е Нахи?

Опунуи е тук.

Нахи.

Не.

Моят брат, моят Нахи.

Кълна ти се, братко, мой Нахи...

че ще посичам наред и хора,

и богове,

за да отмъстя за теб.

Пеем за победа или смърт

пред пулсиращата ти гръд.