Equilibrium

РАВНОВЕСИЕ

В първите години на 21-вия век...

започна Третата световна война.

Тези от нас, които оцеляха, знаеха,

че човечеството никога няма да надживее...

четвърта...

че избухливата ни природа...

не може повече да бъде излагана на риск.

Затова създадохме едно ново правосъдие...

... Клириците на Граматон,

чиято единствена цел е да търси и изкоренява...

истинската причина за нехуманността на човека към човека.

Неговата способност...

да чувства.

Полиция!

Знаете какво да направите.

Залягай!

Имаме неизвестен брой лица,

барикадирали се в югоизточния край на двора.

Разбрано. Екип на Тетраграматон е на път.

Клирик, изгасете осветлението. Може би вътре са повече от дузина.

Когато преодолеете вратата, взривете лампите.

Тъй вярно, сър.

Хайде.

Къде е той?

Млъквай.

Някой хвана ли го? Някой уцели ли го?

Млъквай!

Слушай.

Това е.

Къде?

Там.

Това е истинско.

Изгорете го.

Защо просто не го остави

на екипа по събиране на доказателства да го прибере и регистрира?

Те понякога пропускат нещо.

А и мислех, че ако го унищожа собственоръчно...

ще бъде направено както трябва.

Колко още време, Престън, ще мине, преди всичко това да изчезне?

Преди да изгорим всяка частица от него?

Ресурсите ни са ограничени.

Рано или късно ще се справим с всичко.

Либрия...

приветствам те.

Най-после...

мирът царува в сърцата на хората.

Най-после войната е дума,

чието значение чезне от нашите представи.

Най-после...

ние... сме... едно цяло.

Либрианци... има болест в сърцето на човека.

Симптомът й е омразата.

Симптомът й... е гневът.

Симптомът й е яростта.

Симптомът й... е войната.

Тази болест... е човешката емоция.

Но, Либрия... аз те приветствам.

Защото съществува лекарство срещу тази болест.

Жертвайки замайващите висини на човешките емоции,

ние премахнахме безграничните им дълбини.

И вие като общество приехте това лекарство.

Прозиум.

Сега ние сме в покой със самите себе си,

и човечеството е едно цяло.

Войната вече не съществува.

Омразата е само спомен.

Ние сме нашето съзнание сега.

И това съзнание ни ръководи да квалифицираме като EC-10

за емоционално съдържание

всичко, което би могло да ни изкуши да чувстваме отново...

и да го разрушаваме.

Либрианци, вие спечелихте.

Въпреки всичките условия и въпреки собствената си природа...

вие оцеляхте.

Всеки път, когато идваме от Крепостта към града,

си спомняме защо правим това, което правим.

Нали?

Моля за извинение.

Точно така.

Следните обекти бяха квалифицирани като EC-10...

и конфискувани...

седем творби от двуизмерен илюстриран материал,

седем диска с музикално съдържание,

20 интерактивни стратегически компютърни програми.

Седем творби от двуизмерен...

Благодаря Ви, че дойдохте, клирик.

Предполагам, че знаете кой съм аз.

Да, сър. Разбира се.

Вие сте вицеконсулът Дюпон

на Третия Консилиум на Тетраграматон...

Гласът на Отеца.

Напълно честно, клирик,

чувал съм, че вие сте феноменален изследовател,

знаещ почти веднага дали някой чувства.

Имам добро служебно досие, сър.

Защо смятате, че е така, клирик?

Не съм сигурен, г-н вицеконсул.

Някак...

съм способен, на някакво ниво,

да усещам как нарушителите мислят,

да... да се поставям на тяхно място.

Ако бяхте прекъснали дозите си,

ако бяхте нарушител...

Очаквах, че може да кажете това, сър.

Имате ли семейство, клирик?

Да, сър... момче и момиче.

Момчето е в манастира

и се подготвя да стане клирик.

Добре.

А майката?

Съпругата ми беше арестувана и изгорена

за проява на чувства преди четири години, сър.

От вас ли?

Не, сър... от друг.

И какво смятате за това?

Съжалявам.

Аз не... аз не разбирам напълно, сър.

Как се почувствахте?

Не почувствах нищо.

Наистина ли?

Как се получи, че вие не сте забелязал?

Аз...

Зададох си същия въпрос, сър.

Не зная.

Почти непростим пропуск, клирик.

Вярвам, че ще бъдете по-бдителен за в бъдеще.

Да, сър.

Всеки път, когато идваме от Крепостта към града,

си спомняме защо правим това, което правим.

Нали?

Всеки път, когато идваме от Крепостта към града,

си спомняме защо правим това, което правим.

Нали?

Точно така.

Доказателство по наказателно дело за A.N.R. 136890.

Необходимо ми е.

Това беше късно този следобед.

Може още да не се е появило в записите.

Много съжалявам, клирик.

Нищо не е регистрирано

и нищо не се обработва под този код.

Това беше доказателствен обект, донесен лично

от Граматон Ерол Партридж.

Проверете отново.

Сър, клирик Партридж не е донасял нищо от седмици.

Грешите. Това беше някаква книга.

Клирик...

... няма нищо.

Благодаря ви.

Той е минавал през портала на Крепостта

всяка нощ през последните два месеца.

Предполагаме, че това е свързано със служебните му задължения.

Ти винаги знаеш.

"Но аз, бидейки беден...

имам само мечтите си.

Аз положих мечтите си в твоите нозе.

Стъпвай леко...

защото вървиш по моите мечти."

Предполагам, че мечтаеш, Престън.

Ще направя каквото мога те да минат леко.

И двамата знаем... че те никога не минават леко.

Тогава съжалявам.

Не, не съжаляваш.

Дори не знаеш какво означава това.

Това е само... закърняла дума

за чувство, което никога не си изпитвал.

Не разбираш ли, Престън?

Няма го.

Всичко, което ни прави това, което сме... е отхвърлено.

Няма войни.

Няма убийства.

Какво мислиш, че правим?

Не.

Ти беше с мен.

Ти видя какво можеше да бъде... ревност, гняв.

Твърде висока цена.

Бих я платил на драго сърце.

Недей.

Ти и партньорът ти бяхте ли близки?

Надявам се да ти е приятно да работиш с мен,

тъй като аз съм назначен на негово място.

Казаха ми, че това повишение е добър напредък в кариерата.

Аз съм като теб, клирик... интуитивен.

Понякога знам кога един човек чувства,

преди той самият да го е узнал.

Клирик...

Мога само да се надявам един ден да бъда толкова...

безкомпромисен като теб.

Лека нощ.

Краят на 20-тия век

доведе до непредвидено и едновременно развитие

на общите политически и психологически науки.

Първо, революционното правило за престъплението от омраза.

Джон?

Да?

Видях Роби Тейлър да плаче днес.

Той не разбра, но го видях.

Мислиш ли, че трябва да докладвам за него?

Без съмнение.