Logan

Един филм на ДЖЕЙМС МАНГОЛД

ХЮ ДЖАКМАН

Мамка му!

Момчета.

Болтовете са хромирани. Ще ги одраскате.

Гледай го тоя! - Ще им падне покритието.

Тъй ли? - Вижте, колата е под наем.

Никой няма да плати за...

Смотано копеле!

ЛОГАН: ВЪРКОЛАКЪТ

Да му се не види!

ПАТРИК СТЮАРТ

БОЙД ХОЛБРУК

Ей, момчета!

Сериозно, не искате да го правите.

Убийте го!

Пречукай го! Пречукай го!

Не! Не към колата!

Пречукайте го!

Наритай смотаняка!

Майка му стара!

ЕРИК ЛА САЛ

Мамка му.

ЕЛИС НИЙЛ

ЕЛИЗАБЕТ РОДРИГЕС

ДАФНИ КИЙН

Мамка му.

Музика МАРКО БЕЛТРАМИ

Хората спят с отворени очи, Бърт. Ледниците, порнографията,

отровената вода, мутантите… Всичко е свързано.

Клайд, 2029-а година сме. Защо още говорим за мутанти?

Ало, аз съм. В колата съм.

Добре мина пътуването. Разбих ги.

САЩ! САЩ! САЩ!

Режисьор ДЖЕЙМС МАНГОЛД

Върколако.

Знаех си, че си ти.

Мамка му! - Моля те, в беда съм!

Само ти можеш да ми помогнеш.

Изчезвай оттук!

Моля те! Логан!

Коя беше? - Не знам, някоя откачена.

Не се тревожете.

Бога ми, това е Върколакът!

Обаче вече е наркоман. - Кой, по дяволите, си ти?

Да знаеш, че вратата ти е надупчена.

Чух, че си бил във Феникс.

Но снощи едни приятели от полицията в Тексас се обадиха

и казаха, че са намерили трима убити латиноси на 54-то шосе.

Не е необичайно, знам, но на единия му липсва ръка, на другия - крак.

Мислели са, че е дело или на избягал тигър, или на Фреди Крюгър.

Но те не могат да шофират, понеже единият е изчезнал, другият е измислен.

Понеже болтовете, които намерили, са на "Крайслер 2024"...

а това е "Крайслер 2024"...

Тя дойде ли при теб вече? Габриела?

Виж, аз не търся теб, Върколаче.

Аз търся някого, който търси теб.

Тя ми отмъкна нещо, без да разбера.

Нещо, за което отговарям.

Една мексиканка. Сега те преследва.

Не се ли досещаш нещо?

Не познавам никаква Габриела, така че изчезвай от колата ми.

Виж, знам какво криеш, амиго.

Старчето на юг от границата.

Какво искаш? - Малко съдействие.

Фен съм ти, между другото.

АЛКАЛАЙ/ТРАНСИДЖЕН - Майка му стара!

Не, г-н Есперанза. Знам, че казах за юли, но лодката ми трябва сега.

Защо ще се покачи цената? Вижте, знам, че искате 70.

Добре, какво ще кажете, ако събера 45 хил. в брой?

Ало? Ало? Мамка му!

Здравей, Сам. - Добро утро.

Днес не му е добре. - Всички дни е така.

Трябваха му преди шест часа.

Тези не са достатъчни, нали знаеш?

До края на седмицата ще свършат. - Работя по въпроса.

Твой ред е. Прекарах тежка вечер.

Бедничкият ми.

В други новини - снощи той ми каза, че комуникира с някого.

С никого не си говори. - Не бъди сигурен. Знае разни детайли.

Мислех, че цистерната действа като бариера.

Има пукнатини по нея. - Моля те, спри.

Най-долу вляво.

Не ме слушаш. Почна да задава въпроси, пита защо сме тук.

Май се опита да ми прочете мислите. - За това му даваме тези.

Приятели, нося ви добри новини днес! Не е важно какво правите,

не са важни деянията ви. Не може да живеете по законите на Бог.

Той знае, че не можете. Няма проблем, че не сме съвършени.

Господине, отдръпнете се. Помолих да се отдръпнете!

Новата кесалупа от "Тако Бел".

Къри с пиле, къри с телешко. А отгоре с разтопено сирене.

Това е следващият хит на пазара. Вземете си сега, преди изчерпване.

Кой си ти? - Знаеш кой съм.

Ти си мъжът, който ме приспива. - И на двамата ни е нужен сън.

Не, недей! Не!

Какво ми причиняваш?! - Чарлз...

Хайде де...

Откога съм тук?

Какви са тези неща? - Ще се досетиш.

Инжекциите спират пристъпите, а хапчетата ги предотвратяват.

Духай върху тях да станат безопасни.

Майната ти, Логан. - Значи се сети кой съм.

Винаги знам кой си, просто понякога не те разпознавам.

Изпий си хапчетата.

Оставяш ме сам с онзи шибан албинос. Той въобще не ме слуша.

Веднага усещам видообразуването.

Какво? - Видообразуване - нов, млад мутант.

Има сили, които искат да ги убият. - Сили ли?

Искат помощ. - Сили значи...

Жалко, че си вън от бизнеса. - Те не искат мен, искат теб.

Представи си колко са малоумни.

Чакат те на Статуята на Свободата.

Това беше много отдавна, Чарлз. Няма нови мутанти, разбираш ли?

Не се е раждал нов от 25 години. Никъде.

Винаги съм мислел, че сме част от плана на Бог.

Може би сме били грешката на Бог.

Ти си пълно разочарование.

Когато те намерих, ти преследваше кариера като боец.

Ти беше един убиец, пристрастен към барбитурати.

Ти беше едно животно.

Но ние те приехме. Осигурих ти семейство.

Вече ги няма. - Логан. Логан...

Какво си сторил?

Какво си сторил? Отговори! Защо сме тук?

Никой не може да живее така! Дрогиран в някаква цистерна.

За твое добро е. - Не, не е!

Чакаш да умра.

Не искам да се караме, но трябва да обсъдим някои неща.

Какви неща?

Ще се счита за мрънкане, ако повторя предишната си забележка,

че дозата е твърде ниска, за да потисне пристъпите.

Това ми даде човекът. Не съм в позиция да искам повече.

Сутринта щях да умра. Пристъпът... - Беше за минутка.

На мен ми се стори много повече. Не можех да дишам. На теб не ти влияе.

Знаеш, че му трябва по-голяма доза, а аз знам, че имаш заделени пари.

Парите са, за да се махнем оттук. - Само вие двамата.

Събираш пари да купиш "Слънцетърсача". Ключовата дума е слънце.

Какво да правя, да се крия под палубата като Носферату ли?

Да ти сгъвам бельото и да му приготвям пудинг?

Намерих това в джоба ти.

Адамантий.

Ако мислиш да си пръснеш мозъка, би ли изчакал, докато сте в морето?

Току-що измих пода. - Нямам време за това.

Преди година ме помоли за помощ.

Бог е свидетел, че опитах.

Но не мога да ти помогна, Логан, не и истински, ако няма да ми говориш.

Чувам те през нощта, будуваш. Не искаш да говориш за това.

Или за пиенето ти. Или за гнойта, която триеш от кокалчетата си.

Или за кръвта, която чистя от дрехите ти.

Или за пресните рани на гърдите ти. Онези, които не оздравяват.

Сигурно не искаш да говориш и за това, че не виждаш надписа на бутилката.

Пише "Ибупрофен".

Беше любимата ми чаша. - Не ми се бъркай в нещата.

Нещо се случва с теб, Логан. Болен си отвътре, подушвам го.

Най-якият купон!

Г-н шофьор!

Обичам те!

Много си сладък.

ДВАМА ПЪТНИЦИ

Г-н Логан. - Господи.

Моля ви, нужен ни е превоз. - Зает съм, повикайте си такси.

Казвам се Габриела Лопез. - Г-жо, не искам да ви знам името.

Едни хора ни преследват. Трябва да избягаме.

Да отидем на север в Канада.

Всеки може да ви закара. - Ще ви дам 50 хил. долара.

Как ме намерихте? Прецаквате ми живота, г-жо.

Хората, които са след теб преследват мен вече.

От хора, които те видели.

Лаура, влез вътре. - Кой ме е видял?

Хората видели един шофьор в Ел Пасо, който прилича на Върколака.

Казаха, че изглежда стар.

Казах да спреш. Лошо момиче! - Моля ви, недейте.

Казах ти, непослушно момиче! - Моля ви.

Сега майка ти трябва да плати. - Спрете, моля ви!

Мамка му!

Ще трябва да платят за щетите.

Тя има пари. Виждал съм ги.

Вкарай си дебелия гъз в офиса. Ще си получиш парите.

Не й давай да звъни на никого. Ще ни намерят и ще ни убият.

Аз съм медицинска сестра. Преди бях в Мексико Сити.

Кога пострада? - Тази сутрин, близо до границата.

Отървах се от тях, но...

ТРАНСИДЖЕН ПЕДИАТРИЧНО РАКОВО ПРОУЧВАНЕ

...вече знаят колата ми.

Виж, трябва да тръгвам. - Почакай, моля те. Ето, ето.

Почакай! Ето, вземи ги. Това са 20 хил. долара.

Закарай ни на този адрес.

Ще получиш още 30 хил., като пристигнем там.

Приятелите ми ще ти ги дадат. Очакват ни.

Всичко ще ти дадат. - Откъде ги взе?

От приятеля ми. Той иска да ме убие и да я вземе.

Тя дъщеря ти ли е?

Да.

Знам, че е останала добрина в теб. Знам, че искаш да ни помогнеш.

Нищо не знаеш за мен. - Всичко ще е наред, ако тръгнем сега.

Не мога ей така да тръгна за Северна Дакота.

Петък трябва да сме там. - Иначе какво?

Ще пропуснем шанса да преминем границата. Моля те!

Моля те, трябва да го направиш!

Моля те.