Vitrival – The Most Beautiful Village in the World (Vitrival)

Добър ден. - Добър ден.

Започва още един приятен ден в ефир.

Ако още не сте излезли от вкъщи,

като го направите, бързо ще разберете,

че е било по-добре да си останете у дома.

Ето една песен, която ще ви стопли сърцето,

докато тялото ви мръзне.

Музика!

В И Т Р И В А Л

Здравей, Стибел.

Февруари

Катрин! - Кати!

Как си? - Добре.

Отдавна не сме се виждали.

И ти ли дойде за Кристиан? - Да.

Каква история...

Не мога да повярвам. - Много е тъжно.

А и децата... - Не знам какво му е станало.

Няма обяснение. Наистина е ужасно.

Яник, обажда се Пиер Бастен.

С Бенжамен сме при църквата.

Пак го направиха - нарисували са един огромен на вратата.

Свободен ли си в момента?

До колко време ще си тук?

Чудесно. Утре е погребението на Кристиан.

Ще е добре да го изтрием.

Благодаря, до скоро.

Чух се с Яник, той идва. - Супер.

Събра ли информация? - Записах всичко.

Видя ли нещо? - Не. А и църквата няма камера.

А съседите?

Пиер, Бенжамен! Какво ви води тук? - Ела да видиш.

Как може такова нещо! Видяхте ли какво става?

Вече нашариха вътре. - Да, видяхме.

Същият човек е, нарисувал е същото. - Със сигурност е същият.

Какво нещо... - Още не сме го пипнали.

Здравей, Уили. - Беноа! Здравей

Видя ли това? Бесен съм! - Сигурно.

Не може така! - Ще дойдат да го изтрият.

Яник ще го изтрие.

Докато дойде, по-добре да го покрием.

Не можем да го оставим така, ще има погребение.

Като дойде свещеникът, който е по-католик от папата,

като види това, ще припадне.

Ще обиколим, може още да е наблизо.

Добре. Благодаря ви.

До скоро. - До скоро.

Не е истина!

На вратата! Лудница!

Все по-големи ли ще ги рисува? На вратата на църквата?!

Следващият в участъка ли ще цъфне? - Ще се появи в участъка!

Уили и Беноа... - Няма да се възстановят от това.

Ще го сънуват със седмици. - Ще имат сексуални кошмари.

Познато ли ти е? Страхотна е!

Не, със запушен нос съм.

Нищо ли не усещаш? Постоянно си със запушен нос!

Не мирише ли на ванилия?

Хаванска пура.

Хаванска пура! Откъде я купи? От Куба?

От магазина.

Докторът ми каза да си почивам.

И аз бих искал да си почина, но той все ме вика за помощ...

Това се нарича "делегиране".

Нищо не може да направи сам. - Внимавайте, патрулът.

Какво става? - Господа.

Добър ден, г-да полицаи.

Ан-Мари, приятелката на майка ти. - Ан-Мари?

Живее малко по-надолу. - Не се сещам.

Болна е от левкемия. - От какво?

От левкемия. Сестра й е забелязала. Ан-Мари паднала на стълбите.

Не можела да стои права. Отишла на лекар.

Мъжът й има белег на врата... - Да?

Той пък е с рак на кожата. - По дяволите.

Всички са болни от рак. - Да.

Сега, след като Кристиан се самоуби,

си мислим, че всички се самоубиват

и че никой не умира от болест.

Не разбирам - тя починала ли е, или не?

Не, просто давам подробности. - Ясно...

Не знаеш ли нещо за секс графитите, които се появяват?

Във Витривал. - Видях ги. Реших, че е турчето.

Но той не е във Витривал, така че не е той.

Къде е? - Шести клас са на екскурзия.

Не е във Витривал. Тръгнаха с ентусиазъм.

Стояха три часа на бензиностанцията.

Децата били толкова немирни, че като пристигнали,

г-жа Мари се разплакала, докато играела бадминтон с тях.

Значи всичко е наред. - Донякъде...

Добре, тръгваме. - Благодаря.

Господа рибари... - Приятно патрулиране.

Поздрав от Батист от заведението за картофки "Реноме" във Витривал.

Той поздравява своите клиенти... - Здравейте!

Поздравът е и за приятелите му, и за родителите му - Вероник и Люк.

Какво има? - Какво е това?

Сандвич. - Приятел...

Вкусно е. - Шунка и конфитюр не се смесват.

Отвратително е. - Старите макарони не са ли гадни?

Нови са. - От онзиден са.

Не е вярно. - Вярно е.

Катрин от Витривал си е изгубила шала на цветя

и моли нашите слушатели да се молят на свети Антоний

да й помогне да намери въпросния шал.

Благодарим от нейно име.

Днес е рожденият ден на Луиз от Витривал -

нашата любима барабанистка.

Като си тръгна вечер от тук, е тъмно като в рог.

Добре... - Никой нищо ли не е видял?

За какво става дума?

За секс графитите във Витривал.

Нищо ли не сте видели? - Появяват се навсякъде.

Няма ли камери? - Не рисува в обсега на камерите.

Хитър е, застава така, че да не се вижда.

А ако поставите камери на стратегически места?

Ще е нарушение на личната неприкосновеност.

И кои ще са тези "стратегически места"?

Къде да сложим камерите?

Как да отгатнем къде ще рисува?

Така е. - А турчето?

Вече разпитахме за него - на екскурзия е.

Някой друг рисува графитите. - Не може да е той.

А дигиталните отпечатъци?

Бернадет, не сме в някоя американска кримка.

Сложно е. Не разполагаме с такива средства.

Ще е трудно. - Само ние двамата сме.

Трябва да го хванете на местопрестъплението.

Всички трябва да си отварят очите, само така ще го хванем.

Мислите ли, че възрастен би направил това?

Ще се изненадате... - Трябва да не е наред.

... какви неща правят хората.

Това е жалко. - Днешните младежи...

Не са това, което бяха.

Все пак е странно. - Да.

Днес едва ли ще напреднете много. - Не се знае.

Нещо за повдигане на настроението? Кока-кола?

Да, на работа сме. - Да, благодаря.

Благодаря. Чао.

Нат?

Скъпа, вкъщи ли си?

Скъпи! - Скъпа!

Измазах стените в пералното. - Как си, скъпа?

Ти как си? - Добре.

Ще видиш, изглежда страхотно.

Права си. - Нали?

Гледах няколко видеа онлайн, добавих вода...

Виж разликата спрямо първите опити. - Да...

Изхвърлянето на боклуци е забранено

Мислите ни са със семейството на Кристиан

в този тъжен за тях ден.

И ето едно напомняне.

Големият огън във Витривал ще бъде запален на 25 февруари

от последните младоженци в града в 8 ч. вечерта...

Пак ли?! Колко пъти и на какъв език да ти казваме

да не палиш огън на 100 метра от къщите?

"Здравей, татко." Здравей, скъпи племеннико.

Досадно е. Идваме за 10-и или за 20-и път.

Как да говорим с теб? - Това не е нищо.

Видяхме дима от дома на Бенжамен!

Много сме снизходителни.

Не преча на никого.

Ще викнем колегите и ще видиш какво ще стане.

Евентуалният дим отива към гората. - Какъв "евентуален дим"?

Прекалено добри сме, Пиер. - Мама ще се радва,

че парите за почивката са отишли заради твоя огън.

Не сме глупаци. Поставяш ни в трудно положение.

Не мислиш за нас. - Като правим забележки на другите,

те ще кажат: "Щом баща ти не плаща глоба, нас защо ни глобяваш?".

Погребват Кристиан.

Бият камбаната и защото е починал, и за погребението?

Камбаната винаги бие два пъти.

Във Витривал камбаната винаги бие, когато някой умре.

Портфейлът ти ще пострада така. - Стига, стига.

Като си тръгнем, не започвай пак. Познавам те.

Не може ли да говориш с него, за да не идваме постоянно?

Какво искаш да направя? - Тук си, виждаш какво прави.

Убеди го да не пали огън. - Мислиш ли, че има полза?

Вие идвате, говорим с него, но нищо не се променя.

Не мога да го дебна по цял ден.

Сега си тук. - Не го дебна, правя други неща.

Да, биеш барабана. - Да, и какъв е проблемът?

Защо не се занимавате с нещо друго, вместо да ми досаждате?

Честно... - Здравейте, момчета.

И ти не му казваш нищо. - Виж...

Възрастен човек е, прави каквото иска.

Парите за почивката ще отидат за глобата.

Чуй се само как й говориш! - Това е истината.

Всяка седмица ни се обаждат.

Кой? Роднините? Или от училището? - Звънят хора, които се притесняват.

Стига...

Бернар, Жан, обядът е готов. - Идваме.

Здравейте, г-н Де Билдерлинг. - Здравей, Жан-Франсоа.

Как сте? - Много добре, а ти?

Бива.

Ще ви задам традиционния въпрос: "Какво ново във Витривал?"

Във Витривал всичко е наред.

Нашите граждани, както и аз, се радваме на хубавото време,

което ни позволява да се срещаме по улиците на красивото ни градче.

Тези споделени моменти са много ценни за нас.

И все пак понякога чувам оплаквания.

"О, не! Пак ли ремонт!"

Разбирам раздразнението ви.