The Dink

Някои се раждат победители.

Том Брейди,

Леброн Джеймс,

Джоуи Честнът

и аз.

Казвам се Дъсти Бойд,

но повечето хора ме знаят с прякора Чука.

Татко ми го измисли, още преди името ми.

Само така, Чук!

И ме тренираше безпощадно.

Кардио и силови тренировки, залепваше ракетите за ръцете ми.

Не беше като другите бащи.

Не ме учеше да чета, а да удрям.

Браво!

И резултатите не закъсняха. Чупех всички рекорди при юношите.

Победи, асове, турнири без загуба - каквото се сетите.

И скоро светът забеляза.

Не, Дейв, не удрям силно, а най-силно.

И преди да завърша гимназия…

Д. БОЙД

- …започнах да играя професионално. - Дъсти, гледай насам!

И това, приятелчета, е невероятната ми история.

Е, някакви въпроси?

- Абе ще удряме ли топки? - Егати заспалия урок!

Питах имате ли въпроси за историята, която ви разказах.

Ясно се изразих, нали?

- Много даже. Всъщност аз имам питанка. - Ето това исках. Питай, Пи Джей.

Защо всеки път настръхвам, като слушам историята ти?

- И аз настръхвам. - За мен си един от най-добрите…

Че защо бачкаш за баща си и учиш деца?

Разкажи на тези диванета за Анди Родик.

- Искаш ли? - О, не.

- Имай милост. - Класика е.

- Боже! - Годината беше 2000-та. Аз срещу Родик.

Той беше по-известният, но всички бяха дошли да гледат мен.

Обичам те, Чук!

ЗАКОВИ ГО!

Вече бяхме играли два пъти.

Всеки път го размазвах на корта.

- По-добре не може да се каже. - Едва ли.

Но за пръв път играехме в професионален турнир.

Смазвах го.

Браво, Чук!

Това е синът ми.

Тогава злобарчето Анди решил да играе мръсно.

За да ме разсее, изтича до тоалетната.

Хукнах натам да му се скарам.

Подхлъзнах се.

И си строших китката.

Родик!

С този ход разбих обещаващата си кариера.

- Какво? - Явно тарикатът Родик излял нещо на пода.

Затова всичките му постижения,

като спечелването на "Ю Ес Оупън" и брака с Бруклин Декър,

се дължат на Дъсти.

Интересно, не се бях замислял.

- Как така си приписа неговите успехи? - И аз се мъча да хвана логиката.

Май ви трябват уроци по логика.

Затапи ги.

Вече не ми се говори с вас, доскуча ми. Не мисля, че ще научите нещо.

Да поиграем тенис?

- Разгеле! Щях да заспя. - Моля!

Момент.

- Трябва да свърша нещо. - Съжалявам.

- Малко помощ? - С удоволствие. Ето я топката.

Към кофата!

Това е тенис клуб, госпожо.

- Мухльо. - Това го чух.

Чудесно, затова го казах на висок глас.

Добре, госпожо, хайде.

Пийдж. Да се хванем на бас. Обичаш игрите, нали?

- Виждаш ли монетата? - Да.

Сложи я където пожелаеш, имам право на един удар.

Ако я улуча, ще ти забраня да играеш тук.

Ако пропусна, ще ти опростя таксите за една година.

Да ми забраниш? Не членувам тук, само вземам урок.

Тогава вдигам мизата. Ако пропусна, тези са за теб.

Как ще й дадеш твоя "Буик Лесейбър", модел '99-а!

Да, добавям към баса моя стар буик, който е под 300 000 км.

Вече съм в дилема.

Не ми се бъбри с теб, но пък искам да видя дали ще улучиш.

- Кое да избера? Добре. - Да играем.

- Няма значение къде? - Където решиш.

Ето тук.

В ъгъла, трудно ще е.

Яко!

Ха така!

- Откачалки. - Изнасяй си пикълболния задник.

Чакай малко. Зеле! Забранено ти е да играеш тук.

Много важно! Леле.

Можеш ли да прочетеш какво пише на табелката ми?

Разбира се. "Чък Бойд. Президент на тенис дейностите."

- Бре! Този май е важна клечка. - Да.

Не би искал синът му да се запуска, да закъснява и да гони хората от клуба.

Да беше само ти! Целият клуб запада и се каня да сложа ред.

Довечера организирам вечеря за ръководните кадри и теб.

- Там сме. - И още как! И да не ме изложиш.

Ще дойдеш навреме, без тази идиотска лента

и ще си с половинка, за да покажеш, че не съм отгледал загубеняк.

Тъй вярно.

- Как си довечера? - Чакай да помисля.

Не с него! Доведи хубавото момиче, с което излизаш.

Само дето с Мариса се разделихме.

Отивай да й се извиниш и я доведи.

- Сложно е. - Върви!

Няма само за мен да говорим. Кажи ти как си.

Тръгвам да удовлетворя молбата ти.

Ще успееш.

Я, виж ти! Кой допълзя обратно, както си знаех.

- Не, размислих. - Чакай.

- Не мога, Мариса. - Можеш. Върни се.

- Какво искаш? - Услуга.

Да се престориш, че сме заедно, и да дойдеш на вечеря у баща ми.

Стига! Вие мъжете обичате игричките, нали?

Уж бях гаднярка и не искаше повече да ме виждаш.

Даже ме нарече "невярна".

Защото ми изневери, Мариса.

Дъсти! Беше само веднъж.

- Осем пъти. - Да, но с един.

С деветима!

Да не си онзи от "Рейнман"? Помниш като слон.

Мариса, ще ми направиш ли тази услуга?

- Моля те. - Хубаво де.

Благодаря.

Така е.

Чели ли сте нещо на Малкълм Гладуел?

Обяснява успеха на "Бийтълс" с повторението.

Бях в шок.

Постоянно мисля за това.

- Наистина ли? - Да.

- Татко, виж кого водя. - Мариса.

Дано не сме закъснели, Чък. Правихме опити да заченем внука ти.

Като никой път хич не си закъснял, похотливецо.

Похотливец съм. Обичам секса с приятелката ми.

Много добре.

Много добре.

- Моля, да сядаме. - Да сядаме.

Благодаря за поканата.

Тенисът - елегантност и съвършена красота.

Но той не е просто спорт,

а е като живо същество и трябва да го опазим.

Епидемия помита великата ни нация.

Тя се нарича…

пикълбол.

Новият коронавирус в спорта.

Дадохме на тия клоуни най-смотания корт в клуба ни

като вид предпазване - дезинфектант или маска.

А сега тия пикълболисти искат още кортове.

Повече не мога да отлагам гласуването.

Изгубим ли битката, заразата ще се разнесе.

Клубът ни е една от последните крепости.

Наша е отговорността да бъдем ваксината,

така че един ден да спрем да говорим за тях.

Дори бройката им да се запази.

Край.

Беше страхотно, татко.

Метафората удържа докрай, Чък.

Но ако тези смешници са много, имаме ли варианти?

Можем да ги предизвикаме на дуел, Гари.

- С пистолети ли? - Уви, не. С тенис ракети.

Открих вратичка в устава на клуба.

Може да избегнем гласуването чрез дуел.

Всяка страна избира шампион и уреждаме въпроса на корта.

- Чиста работа. - Супер.

Едно време за какво са се дуелирали?

- За правила, такива неща. - Какви неща?

Просто неща - какво може и не може, кой има право да е в клуба.

- Кой не е можел да членува? - Не знам, Крис.

Клубът е стар, нямам цял списък пред себе си.

Правилото е добро, сега ни е от помощ. Одобрявам го.

- Стига. - Кой не е можел…

Знам, но не спори.

- Да ядем. - Хайде!

Да обсъдим стратегията.

- Пикълболистите ще изберат Скип за дуела. - Майко мила!

Беше звяр в тениса, преди да му изневери. Кого да пуснем срещу него?

Този уикенд е клубният турнир, може да проучим.

Който го спечели, може да е нашият човек.

Майтапите ли се? Много сте забавни. Естествено, че ще играя.

- Няма да си ти. - Аз, много ясно. Иначе кой друг?

Гари, ще кажеш ли на баща ми, че съм най-добрият в клуба?

Всъщност отивам да проверя плодовия си сладкиш.

- Моля? - Сложих му ликьор.

Нищо лично, просто ти нямаме доверие. Дори Джийн знае това.

- Аз ли? - Кажи му.

Какво викаш, Гари?

- Нищо не е казал. - Ще му помогна със сладкиша.

- Защо се чудите? - Идвам, Гари.

- Участвах в професионален турнир. - И какво ти остана?

Да разказваш как са те помитали играчи, оправдали очакванията.

Пустия му сладкиш сигурно няма да го бъде. Още помощ не е излишна.

- Не си победител. - Идвай, скъпа, да съживим сладкиша.

Да поговорим.

Не виждам сладкиш.

- Недей така, знаеш, че съм най-добрият. - Ами докажи се, спечели турнира.

От дете не съм играл на такъв, с разните му там зъболекари.

Значи си без конкуренция. Печелиш и те избирам.

- Как ти се струва? - Добре.

КЛУБЕН ТУРНИР ДНЕС!

- Как си, Кралю? - Честта ми е накърнена.