His Dark Materials

Лайра!

Лорд Азриел разкъса небето ни

и потопи света в хаос.

Вещиците смятат, че това е началото на могъщо пророчество,

което може да унищожи всичко живо.

Или да го създаде наново.

Време е да се подготвим.

Да изберем страна.

Знам.

И на мен ми е мъчно за Роджър, но не може да се върнем.

Лайра, виж.

Фотограмата на Азриел.

Градът в небето.

ТЪМНИТЕ МУ МАТЕРИИ

Градът на свраките

Това не ми харесва.

Някой е бързал да избяга.

Къде са хората?

Нещо е станало тук, Пан.

Дали е бил Азриел?

Не бих се учудила.

Да попитаме алетиометъра къде са всички.

Не, няма да се допитваме до това нещо. Засега.

Можем да му вярваме, никога не ни е лъгал.

Ако не беше той, Роджър нямаше да умре.

Трябва да се оправяме сами.

Обсерваториите ни изследват схизмата.

Всички съобщават за едно и също - един свят.

Знаят ли как да запушим тази дупка? - За момента не.

Нов свят, който Азриел ей така е създал с експлозия...

Предполагаме, че вече е съществувал.

Ерес!

Кардинале...

Вече не е ерес.

Вижда се в небето над главите ни.

Ако излезете от кораба да погледнете.

Няма да търпя да ме поучавате.

И не трябва да бъдете поучаван. - Кардинал Старък, само моля

да не мислим за миналото,

а за настоящето.

Фитилът е запален, бомбата е взривена,

светът е наясно. Не можем да пренебрегваме видяното от всички.

Ще загубим... - Проклет да сте!

Бих могъл да предложа решение.

На борда има вещица,

заловена заедно с останалите нежелателни личности при този набег.

Вещиците твърдят, че познават други светове.

Може би тя ще ни помогне да разберем тази аномалия.

Браво.

Окажете ми честта да говоря с нея.

Ако сте приключили с мъжкия си разговор.

Още не сме разбрали каква точно е ролята ви във всичко това.

Каква точно е ролята ми ли?

За какво говорихте с Азриел онази вечер в планината?

Така и не намерих Азриел, Ваше високопреосвещенство.

Защо ли се съмнявам? - Изобщо нямам представа.

Но сте прави. Азриел трябва да бъде спрян.

След тази експлозия е нужно разследване, а не невежество.

Има един, а може би и повече от един светове.

Вещиците знаят повече, отколкото трябва.

Нека разбера какво.

Не можем да оставим тази жена да поеме нещата в свои ръце.

Знаете ли, като гледам тук присъстващите,

виждам провал.

Отец Макфейл, който не можа дори да излезе от лабораторията на Азриел,

брат Павел, който не можа да разчете по алетиометъра какво става...

Аз самата не съм безгрешна.

Не стигнах до Азриел навреме

и сега се заричам никога да не се провалям пак!

Тази вещица...

Смятате ли, че ще получите отговор за действията на Азриел?

Вярвам, че съм...

... по-убедителна от повечето хора.

Проверете това, което ще открия,

а ако не открия нищо,

направете най-лошото, на което сте способни.

Това е ресторант.

Да видим дали няма нещо за ядене.

Боли ме!

Така ти се пада, като се прокрадваш!

Извинявай, че те уплаших. - Не си ме уплашил.

Извинявай, че аз те уплаших. - Моля те, пусни ме.

Коя си ти?

Лайра Сладкодумна.

Тук ли живееш?

Не. Аз съм Уил Пари.

Най-сетне още някой, с когото да си говорим.

Това е Пан.

Къде е твоят деймон?

Как така говори?

Нали знае, че не трябва да ме пипа?

Това е говорещо животно. - Не, това е деймонът ми.

Кое?

Ти нямаш ли деймон?

Не виждам такъв.

Това е невъзможно.

Не знам за какво говориш.

Не... Да вървим, Пан.

Лайра Сладкодумна, чакай...

Не бързай с изводите. Той изглежда добронамерен, може да ни е полезен.

Оправи ли печката ми? - Още е повредена.

Компасът също. - Той пострада при бурята.

Лий, държиш се странно. - Не се държа странно.

Целият свят говори за разкъсаното небе.

Вещиците ще искат да се включим в борбата.

Не сме тук да говорим за борбата, а за Лайра.

Да видим дали вещиците ще ни помогнат.

Може да знаят за това оръжие, което търсим.

Лий, виж.

Впечатляващо.

Лайра, трябва да помислим трезво.

Дори баща ти да е бил тук, вече го няма.

Трябва ни нов план, както и приятели на наша страна.

Имахме приятел. Той умря.

Моля те, помисли.

Той може да е едничкият ни шанс... - Привет.

Здрасти, Уил.

Извинявай, не исках да те обидя.

Просто не съм виждал деймон досега.

Свързвам го с нещо лошо.

Благодаря.

Вие не сте от този свят, нали?

И аз не съм. Как дойдохте тук?

Минах през прозорец,

който баща ми направи.

А ти?

Последвах една котка през дупка във въздуха.

Звучи налудничаво.

Значи има три свята и два прозореца, всички свързани с това място.

Знам, че този свят е чудат.

Не знам аз ли съм странен, понеже нямам деймон,

или ти си странна, понеже имаш,

но бихме могли да обикаляме заедно.

Тримата.

Това е най-добрата идея, която съм чувал днес.

Странни времена са.

Сигурно е трудно да си разделена от посестримите си.

Аз се опитвам да ти помогна -

не от великодушие, а от прагматизъм.

Много подценявано качество.

Нали знаеш, че няма къде да избягаш? Деймонът ти също.

Имаш само информацията, която знаеш.

Ако я споделиш, можем да станем продуктивни.

А продуктивните хора

като цяло се радват на добро отношение.

Търся едно дете.

Последно е видяно с един аеронавт и твоя посестрима в Болвангар.

Нищо не мога да ти кажа.

Омайният бор на вещиците.

Вярно ли е, че в него се крие способността ви да летите

и да използвате магии?

Способностите ми са по-обширни, отколкото можеш да си представиш.

Някой трябва да знае как са свързани тези светове.

Има милиони светове. Защо баща ми е видял този?

Подозирам, че е свързано с Праха.

Мисля, че затова съм тук.

С праха ли? - При вас няма ли Прах?

Има, но предполагам, че говориш за друг прах.

Някои смятат, че е грях. - Грях ли?

Според мен нещата са по-сложни.

Щом лошите хора го смятат за нещо лошо, значи може би е хубаво.

Чухте ли това?

Там има някой.

Чакайте!

Само искам да говоря с вас.

Спрете!

Бързо!

Махни се!

Остави ме!

Кои сте вие и защо бягате? - А вие защо ни гоните?

Защото сте единствените хора, които сме видели тук.

Искаме да разберем какво е това място.

Не, благодаря.

Не бойте се, умеем да надушваме кое е безопасно. Нали, Паола?

Хлябът още е пресен.

Къде са възрастните? - Умните избягаха.

Стана след нападението. Фантомите са навсякъде.

Какво са "фантомите"?

Не знаете ли?

Лоши ли са?

Ти засега си в безопасност, още си момиче.

Но той е близо до промяната. - Каква промяна?

Като станеш мъж, фантомите могат да те вземат.

Като Тулио. - Кой е Тулио?

Никой.

Трябва да сме предпазливи.

Ако тези фантоми са навсякъде, защо не ги виждаме?

Само възрастните ги виждат.

Какво правят? - Ужасни неща.

Изваждат вътрешностите ти.

Още си жив,

но всичко, което те прави човек,

вече го няма.

Тази съдба сполетя и родителите ни. Сега сме сами.

И сме щастливи, нали, Паола?

Можем да тичаме из града, да правим каквото искаме. Вие също.

До нови срещи.

Какво правиш?

Плащам за храната. - На кого?

Иначе ще е кражба.