لومړۍ 200 کرښې.
Вселената...
Огромна шир от пространство и материя.
Тя е всичко, което виждаме и всичко, което знаем.
От зората на историята ние се питаме как е създадена.
Дали е величествен план? Или поредица от случайни събития?
Или нещо много, много по-просто?
ЛЕДЕНА ЕПОХА: ГОЛЕМИЯТ СБЛЪСЪК
Днес е прекрасен ден на леда,
а баща и дъщеря се борят за хокейно превъзходство.
Прасковка среща Мани.
Мамут срещу мамут.
Мано-а-мано.
Ми-ма-ми-мума.
Мама-мей-мими.
Ще престанете ли?
Може.
Мрънкало.
Светкавичният мамут прави бърз пробив.
Не сме виждали такъв силен играч, и така грациозен.
И така отчаян да отбележи.
Финтира надясно, финтира наляво.
Финтира ни, че знае да играе.
Какво стана?
Изгуби ли нещо?
Какво така се разсмърдя? О, Мани!
Да, Мани!
Вониш!
Добре, пухкавелке. Да видим какво можеш.
Изпроси си го.
Да! Тя побеждава! Отново.
О, моля те. Пуснах ти аванта.
Така правят родителите.
Да, бе. Признай си.
Аз съм царицата на леда.
Много ти е голяма устата, отворке.
Искаш ли две от три?
Да! Тъчдаун!
Чакай малко. Не е тъчдаун. Как беше?
Бележи кош!
Джулиан! - Извинявай.
Отбелязах гол! Видя ли ме?
Да! И беше разкошна.
Внимавай!
Ледът е много заледен.
Като супер голям, екстра меню заледен.
Но задобрявам, нали?
Добре, ще играем после.
Пак ли ти натупа дупето?
Такова голямо дупе си иска голямо тупане.
Никой не е натупан. Няма натупани дупета.
Един любящ баща показа на едничката си дъщеря победни стратегии.
Не знаех, че да изгубиш е стратегия.
Добре, наш ред е.
Да им покажем как се прави!
Потъваш!
За теб, моя бъдеща тъщо.
Лютичета!
Слънцата на природата.
Не е ли слънцето слънце на природата?
Благодаря, Джулиан.
Толкова отдавна никой не ми е подарявал цветя.
Но ти се жениш за дъщеря ми.
Не е нужно да ни носиш подаръци.
Но това ме радва.
А на теб - мой гуру, моя скала, мой мамут-модел...
На теб нося най-големия подарък.
Чакай. Какво правиш?
Хайде, брате-тате. Ела насам.
Чувам как сърцето ти бие.
Добре, достатъчно.
Свиквай. Ще живеят до нас.
Хайде, Джулиан. Тръгваме ли?
Няма ли да ми помогнеш с онова нещо?
О, да! Нещото.
Да направим нещото.
Мога да направя нещото.
Не!
Това е момичешко нещо.
Защо не направите нещо момчешко?
Не прекарваш достатъчно време с приятелите си.
Мислиш ли? - Ще се видим после.
На този специален ден.
Добре.
Каза ли им за решението ни?
Не, чакам подходящ момент.
Хайде, Ромео, тръгвай с мен.
Ще гледам как пеперудките излизат от пашкулите си.
Сериозно? - Не.
Довиждане, мили.
Помня, когато ние с Мани бяхме така.
Аз пък не! Обичай, приключвай и разделяй наполовина.
Това е мотото ми.
Ми амор, толкова дами са искали и пропускали
да оседлаят Сид жребеца.
Но с теб съм готов да споделя всичко.
Ти си вятърът в бълхите ми и гурелът в очите ми.
Ще бъдеш ли с мен доживот?
Сидни?
Сидни, къде си?
Франсин.
Трябва да...
Трябва да те попитам нещо.
Ще се омъжиш ли... - Сид, моля те да замълчиш.
Късам с теб.
Какво? Но аз планирах бъдещето ни.
Сватбата ни.
Децата.
"Мамче".
Надгробните ни плочи.
Как си, сладурче?
Дори наех оркестър.
Не. Още не!
Полудя ли? Излизали сме само веднъж.
За 14 минути!
Да, но имах чувството, че са 20.
Не мога! Пръстен? Много ми харесва, но не.
Не мога, много си обсебващ.
Нима те обсебвам?
И изобщо не приличаш на профилната си снимка.
Франсин, трябва да се срещаш и с други видове.
Франи, можем да се разберем. Да не е заради бикините?
Не знаех, че онова е коприва.
Франи. Франи, помощ!
Помогнете.
Дали очите ме болят...
Или душата?
Определено са очите.
Ах, жени!
Да, жени.
Какво за тях?
Не ги разбирам.
Например Ели. Животът е чудесен с нея.
Няма изненади, нищо не се променя.
Но днес изведнъж се разкикоти.
Шира кикоти ли се изобщо?
Моля те, не ме яж!
Шира не е по кикотенето.
А Ели се разкикоти.
И после затанцува.
"Хи-хи-хи-хи". Бум!
Повече не прави така.
Нямам представа защо се държи така откачено.
Жени.
Жени.
Жени.
Ехо?
Като стана дума за откачено...
Има ли някой?
Марко? Поло?
Здрасти, Мани.
Дъхът ти е ужасен.
Какво е станало с теб?
Нищо. Всичко е прекрасно.
Страхотно. Тип-топ.
Ще отгатна. Била ти е шута.
Какво не ми е наред?
Всеки си има някого.
А аз си останах със страхотната красота и една мариачи банда.
Така сърби!
Ела, ще те почистим.
ГРАВИТАЦИЯ
Исках само истинска любов.
Толкова много ли искам?
Защо е толкова тихо?
Защото светът скърби с мен.
Ели?
Прасковке?
Къде са всички?
Изненада!
Та-да!
Честита годишнина, скъпи!
Годишнина?
О, не, това е нещото.
Добре! Сега е твой ред, брате-тате!
Да видим какво ще подариш на Ели.
Мани!
Мани! Мани! Мани!
Мани!
Да, така...
Още един път за Ели?
Да.
Забравил е!
Съчувствам на Ели.
Ели, аз...
Не е забравил.
Ето колко много я обича Мани!
Добра идея със зарята.
Не беше ли ти? Кой тогава?
О, Мани.
Толкова се страхувах, че си забравил.
Но ти подпали небето за мен.
Как го направи?
Един фокусник никога не разкрива тайните си.
Благодаря ти.
Представям си и нашето дете там.
Ще бъде най-добрият.
Имаш предвид "най-добрата". - Не.
Все едно, вече говорихме, Диего.
Децата ги е страх от нас.
Да, но защо?
No comments yet. Be the first to leave one.