Luca

Томазо, нужно ли е да ходим на риболов близо до острова?

Прекалено много се тревожиш.

Не знам. Ами ако приказките са истина?

Стига, Джакомо. Наистина ли вярваш в морските чудовища?

Прекалено много странни неща се случиха в тези води.

Това са просто приказки.

Бабини деветини, които да ни отклонят от идеалното място за риболов.

-Но Томазо... -Всичко е наред.

Така е по-добре.

Какво е това?

Пропусна. Да тръгваме, преди да се е върнало.

Казах ти, че съществуват.

Какво чудовище!

Ужасяващо!

Избягала рибка! Избягала рибка!

Не, не, не!

Мама ще ме убие!

Катерина!

Почакай!

Добро утро, г-н Бранзино. И съжалявам.

Как е г-жа Бранзино?

Здрасти, Лука.

Извинете, госпожо. Да сте...

Да.

Джузепе, връщай се!

Да не искаш да избягаш като приятелчето ти Енрико?

Защото имам да ти кажа нещо. Той или е мъртъв, или е...

на свобода. Някъде. Из света.

Но най-вероятно е мъртъв.

Добре, всички сте тук.

Мона Лиза, защо се усмихваш?

Да няма още някой там?

Джузепе.

Какво говорихме току-що?

О, Джузепе.

Добре. Да тръгваме.

-Здравейте. -Добро утро.

-Здрасти, г-жо Арагоста. -Здрасти, Лука!

-Добро утро. -Добро утро!

ЛЯТНОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ЛУКА

Добре. Чисто е.

Кажете, ако някой има нужда от нещо.

Никой?

Не? Добре.

Джузепе...

Земни чудовища! Всички да се скрият!

Лука!

Обядът е готов!

Веднага идвам!

Хайде! Трябва да се връщаме.

Закъсня с две минути. Лодка ли мина?

-Скри ли се? -Да, мамо.

Защото дори само да те зърнат...

Да не мислиш, че идват да търсят приятели?

-Не. -Да си дърдорите.

-Не. -Не. Тук са, за да убиват.

-Искам да се уверя, че го знаеш. -Благодаря, мамо.

Когато бях малка, минаваха седмици, без да видим лодка,

и нека ти кажа, нямаха мотори.

Просто едно потно земно чудовище с гребло.

-Здравей, бабо. -Здрасти, Мехурче.

-Здрасти, татко. -Лука!

Погледни Принчи-песа. Сменя си черупката.

Великолепно е.

Ето това е рак, достоен за състезание.

Чудесно.

-Не я гледай в очите! -Извинявай.

Но не се извинявай. Тя усеща слабостта.

Идвай да ядеш, Лука. Хайде.

Трябва да победим сем. Бранзино на състезанието с раци тази година.

Всички си мислят, че Бианка Бранзино е велика с нейните раци победители

и прекрасните имитации на делфини. Моля ти се!

Всеки може така.

Нали?

Дори не знам защо делфините звучат така.

Защо просто не говорят?

Лука. Какво си се умислил?

Чудех се...

Откъде идват лодките?

От града на земните чудовища. На повърхността.

Веднъж бих на карти един тип там.

Мамо! Какво правиш?

Достатъчно голям е да чуе историята.

Била си на повърхността и си се преобразявала?

Не! Не! Край! Точка!

Просто ми беше любопитно.

Така ли? Любопитството улови рибата.

Не говорим, не обсъждаме и не размишляваме

ни най-малко за повърхността! Ясно?

Да, мамо.

Ето. Да се връщаме към работата.

Хей.

Погледни ме в очите.

Знаеш, че те обичам, нали?

Знам, мамо.

Малко се тревожим за него, нали?

Не, благодаря! Наядох се.

Бау!

Спокойно. Не съм човек.

Слава Богу.

Ето, дръж това.

Тук ли живееш?

Тук долу? Не, не, не. Дойдох да си взема нещата.

Ей! Почакай, това е мое!

Господине? Забравихте си харпуна и...

О, да. Благодаря.

Какво? Какво правиш?

Не, не!

О, не!

Помощ!

За първи път ли ти е?

Разбира се! Аз съм добро дете!

Ей, успокой се.

Дишай.

Е? Не е ли прекрасно?

Не! Гадно е и не бива да съм тук горе.

Приятен ден.

Благодаря ти.

Приятен ден. Отново.

Бабо,

наистина ли си ходила на...

Добре, слушайте. Това е Смука.

Да. Сега той ще ви наглежда. Ясно?

Еха. Тежка гледка.

Ето.

Хайде.

Почакай. Сякаш все още е тук.

Да, опашка фантом. Ще свикнеш.

Ясно. Ходенето.

Не се тревожи, имаш късмет. Аз измислих ходенето.

Първо събери всичко едно над друго.

Като купчина камъни.

Супер! Горе-долу, все тая.

Ходенето е като плуването. Но без перки. И опашка.

И няма вода. Иначе е същото нещо.

Пробвай.

Не така. Пробвай пак.

Опитай се да водиш с главата. Не, дай корема напред.

Това си е лежане на земята. Какво ще кажеш за това?

Направи крачка, без да се замисляш.

Не, не, не, не се замисляй.

Не знам как да не мисля за нещо.

Добре, добре. Гледай.

Насочи крака накъдето искаш да отидеш.

След това се задържаш, преди да паднеш.

Да, точно така.

Добре. Добре.

-Да. Да! -Схванах го!

Не е зле, хлапе. Алберто Скорфано.

Лука Пагуро.

Човешки работи. Нещо като експерт съм.

Какво значи?

Това, което каза?

Хайде. Ще ти покажа и други неща.

Перлена майко!

Тук горе ли живееш?

Да. С баща ми.

Той не се задържа много, така че правя каквото си искам.

Не е ли опасно?

Да, това е най-якото! Всичко хубаво е на повърхността.

Какво още има?

Въздух!

Гравитация! Позната като падането!

Небето. Облаците. Слънцето.

Не гледай към него. Шегувам се. Погледни.

Има и човешки неща.

Както виждаш, събирам ги отдавна,

така че питай каквото искаш.

Да. Това е вълшебната пееща машина.

За съжаление е развалена.

Ти я поправи!

Веспа е свобода

Какво е това?

Най-великото човешко изобретение.

Веспа.

Сядаш отгоре и те кара, където пожелаеш.

Из целия широк свят!

"Веспа е свобода."

Да!

Яко, нали?

Да.

Ще сглобиш ли един такъв модел? Мисля, че имаш всички нужни части.

Имам частите.

Ще сглобя един модел. Искаш ли да помогнеш?

Аз ли? Да! Почакай! Не, не мога.

-Трябва да се прибирам. -Сега ли?

Да, ако родителите ми разберат, че съм бил тук...

Ще стане зле. Благодаря ти, но...

Довиждане. Завинаги.

Добре, но вече наистина трябва да вървя.

Добре. Чао.

Сериозно, наистина трябва да се прибирам. Веднага.

Добре. Чао.

-По-добре е от снимката. -Да.

Трябва да тръгвам.

До утре!

Лука! Къде беше?

Не казвай: "На повърхността." Не го казвай.

На повърхността.

Какво каза?