Chernobyl

Ч Е Р Н О Б И Л О, Земя, широко отвори се

Възможно ли е водата вече да ги е убила?

Да.

Какво правим тогава?

Ако не се получи?

Вкарайте ги в камиона!

Вкарайте шланговете и започнете да изпомпвате!

6-а болница, Москва 30 април 1986 г.

Четири дни след взрива

Дошла съм да посетя съпруга си.

Василий Игнатенко, пожарникар е от Чернобил. Имам разрешение.

От Чернобил? Съжалявам, без посетители.

Майор Буров ми каза, че може...

Без изключения. - Дошла съм чак от Киевска област.

Извинете ме?

Извинете? - Коя сте вие? Какво правите тук?

Имам пропуск. - Не бива да сте тук, опасно е.

Дошла съм при съпруга си - Василий Игнатенко.

Той е пожарникар от Чернобил. - Знам кой е, но не може.

Но имам пропуск...

Можете да го видите за 30 минути. Нито минута повече.

И не го докосвайте. Разбрахте ли? - Да.

15-а стая.

Благодаря.

Не сте бременна, нали? - Не.

Няма да ти го дам.

Хвърлям. Почакай, не съм приключил.

У него е.

Да, всичко е точно.

Да.

Виж какво довя вятърът.

Какво ви казах?

Няма спасение от теб, нали?

Внимателно. Всичко е наред.

Добре съм.

Как се случи това? Кой даде идеята?

Мислиш, че съм бил аз ли? - Някой е.

Някой е решил да се евакуира в радиус 30 км,

а знаем, че тук, в Гомелска област, има цезий-137!

Това е на 200 км оттук!

Така е решено. - На какво основание?!

Не знам!

Простете ми. Сигурно съм прекарал много време в лабораторията.

Или просто съм глупав.

Така ли работи системата? Тайно, своеволно решение,

което ще струва живота на кой знае колко души,

взето от някой апаратчик? Някой професионален партиец?

Аз съм професионален партиец.

Внимавайте с тона, другарю Легасов.

Другари. Имаме потвърждение, че пожарът е почти угасен.

Има и спад на емисиите на йод-131 и на цезий-137.

Добре. Нали?

Но температурата се увеличава. И...

Има увеличение на цирконий-95.

От обвивка на горивните пръти е.

Какво значи това?

Че топенето е започнало.

Пуснете ме!

Пуснете ме!

Не трябва да мърдате! - Оставете го! Боли го!

Не може да сте тук. - Какво му е?

Излезте! - Другарю, моля ви.

Не може да сте тук!

2 май 1986 г.

Москва зове "Помогнете ни"

Да.

Свържете го.

Слушам.

Пожарът е почти изгасен; източват резервоарите.

Предотвратихме опасността от топлинна експлозия.

И?

Ситуацията в ядрото се влошава по-бързо от очакваното.

Бетонната площадка ще издържи от шест до осем седмици,

но след това Легасов изчислява, че има 50 процента вероятност

горивото да пробие площадката и да изтече в подпочвената вода.

Къде отива тази подпочвена вода?

В река Припят,

която се влива в Днепър.

Основният водоизточник на 50 млн. души,

както и насажденията и добитъкът ще бъдат неизползваеми.

Препоръчваме да се инсталира топлообменник под площадката,

за да се намали температурата и топенето да спре.

За да го постигнем, ми казват, че ще ни трябва

целият запас от течен азот в Съветския съюз.

Ами... добре.

Ще ни трябва и... - Ще получите всичко необходимо.

Не е ли ясно? Нещо друго?

Не, не, благодаря ви.

Да, искам да коментирам 30-километровата зона.

Проф. Легасов, вие ли сте? Каква зона?

Дребни подробности, другарю генерален секретар.

Министър Рижков реши, че... - Щом е решил, значи е решил.

Проф. Легасов, вие сте там само за едно-единствено нещо.

Да спрете това нещо.

Не искам въпроси. Искам да знам кога това ще приключи.

Ако питате кога ще е безопасно,

периодът на полуразпад на плутоний-239 е 24 хил. години.

Затова да кажем просто "Не и в нашия живот".

Мисля, че двамата с теб трябва да се разходим.

Късно е, уморен съм.

Ще се разходим.

Какво искате? Извинение?

Няма да седя и да...

Какво ще се случи с момчетата ни?

Кои момчета? Гмуркачите ли?

Гмуркачите, пожарникарите, хората от контролната зала.

Какво конкретно им причинява радиацията?

С нивото радиация, която някои от тях поеха,

йонизираща радиация разкъсва клетките им.

По кожата се появяват мехури - първо червени, после черни.

После следва латентен период.

Непосредственият ефект отшумява. Пациентът привидно се подобрява.

Дори изглежда здрав. Но не е.

Този период е около ден-два.

Продължавай.

Тогава клетъчните увреждания започват да се проявяват.

Умира костният мозък.

Имунната система се срива,

органите и меките тъкани започват да се разлагат.

Артериите и вените текат като решето.

Тогава вече не можеш да приемеш морфин за болката,

която е неописуема.

И от три дни до три седмици умираш.

Това ще се случи с тези момчета.

Ами ние?

Получихме силна доза, но не чак толкова голяма.

Не е достатъчна да убие клетките,

но стига да увреди ДНК-то ни.

Затова след време - рак.

Или апластична анемия. И двата случая е фатално.

Е...

В известен смисъл сме се отървали леко, Валери.

Виждал съм ги преди.

Сега разбираш защо исках да се разходим.

Считай, че работната площадка се подслушва.

Стаите ни също. Дори баните.

Тук са през цялото време.

Разбира се, че са тук през цялото време.

Ако ги виждаме така лесно,

значи искат да ги видим.

Видяхте ли това?

Горивото се топи по-бързо от очакваното.

Знам, имам план.

Надявам се топлообменник.

Да.

Исках да ви попитам нещо, другарко,

но виждам, че вече си задавате същия въпрос.

Защо се взриви, нали?

Проверих числата няколко пъти,

допускайки най-лошите работни условия за РБМК реактор,

и винаги получавам един резултат.

Какъв?

Че е невъзможно.

И въпреки това.

Няма да намерите решението тук.

Не и на хартия.

Всички от контролната зала - Дятлов, Акимов, Топтунов

се намират в 6-а болница в Москва.

Трябва да разберем какво точно се е случило онази нощ.

Минута по минута, решение по решение.

Вървете сега, докато още са живи. Говорете с тях.

Защото ако не узнаем как е станало, ще се случи отново.

Хомлюк.

Внимавайте.

Тула, РСФСР 3 май 1986 г.

Майната ти.

Чуйте, чуйте.

Какво е голямо колкото къща,

гори двайсет литра гориво на час,

дими като комин и вдига адски шум

и реже ябълки на три парчета?

Съветска машина за рязане на ябълки на четири парчета.

Кой ръководи тук? - Аз съм бригадир.

Аз съм Шадов, министър на минното дело.

Знаем кой сте.

Колко хора имате?

45 от тази смяна. Общо сме 100.

Искам всички 100 мъже да съберат оборудването си и да тръгнат.

Сериозно?

Закъде?

Секретно е.

Добре, започвайте да стреляте.

Нямате достатъчно куршуми за всички.

Убийте колкото можете. Останалите ще ви осакатят.

Не можете да ни говорите така! - Затваряй си устата.

Това е Тула. Нашата мина.

Не си тръгваме, без да знаем защо.

Отивате в Чернобил.

Знаете ли какво е станало там?

Копаем въглища, не търсим трупове.

Реакторното гориво ще проникне в почвата

и ще отрови водата от Киев до Черно море.

Завинаги, казват.

Искат вие да предотвратите това.

И как се очаква да го направим?

Не ми казаха, защото няма нужда да знам.

Вие искате ли да знаете? Или чухте достатъчно?

Сега приличаш на министър на минното дело.

Вася?

Вася?