The Lighthouse

Кучи...

Дойде ли бледа смърт ужас навред да засели,

океанът леглата ни да постели,

а Бог, чувайки вълните,

нека ни спаси душите.

За четирите седмици!

Не, сър. Благодаря.

На лош късмет е да не отвръщаш на наздравица.

Не искам да демонстрирам неуважение.

Дано си има основателна причина за трезвеността.

Не е в това въпросът.

Аз... Разбрах, че е против правилата.

Така ли?

Да, сър. Прочетох го в наръчника.

Не подозирах, че четеш.

Не искам неприятности.

Тогава ще правиш каквото кажа.

И това го пише в четивото ти.

За четирите седмици.

Да. Трябва да погледнеш цистерната.

Това е сред задълженията ти.

Не го ли прочете сам?

Ще чистиш месинговото покритие и часовниковия механизъм,

след това ще подреждаш в стаите за спане.

Отвън има още доста неща за закърпване.

Чу ли ме, младежо?

-Да, сър. -Слушам, сър!

Слушам, сър!

Щом мъглата се вдигне,

поемаш късите смени.

Като псе?

Очаквах да се насладя на фара.

Той е за мен.

Според правилата ще се сменяме.

От дългата смяна трябва да се боиш, младежо.

От моята, от здрач до зори.

Пратили са ми някакъв пишлигар.

Гледай си твоята работа. Фарът е мой.

Кучи син!

За теб, красавице моя.

Има теч.

Заеми се с него след цистерната.

А във фара трябва да се долее масло.

Слушам, сър.

Къш!

Чупката.

Не отивай там!

-Масло, сър. -Умори ли се? За другия път.

Ще си спестиш доста неприятности.

Почини си, младежо.

Казах да си починеш, младежо.

След това свали бидона

до стълбата, където беше.

Освен ако не смяташ да подпалиш целия фар.

После се заеми с другите си задачи.

Вече изоставаш.

-Слушам, сър. -Твърде бавен си. Идиот ли си?

Не, сър.

Заблуди ме.

Дойде ли бледа смърт ужас навред да засели,

океанът леглата ни да постели,

а Бог, чувайки вълните,

нека ни спаси душите.

Вкусът от цистерната?

Ободри се, младежо.

Сега е времето да си побъбрим.

Най-добре му се наслади.

След две седмици ще мълчим

като пукали.

Не съм много приказлив.

Да не мислиш, че си първият?

Не, сър.

Не си.

Не си.

"Чикопи", чуден кораб беше.

Здрав и красив!

През '64 вече нямаше флота.

Бяхме на ръба. Метеж...

Ще запиташ, защо? Защо?

Кое е лошото в живота на моряка, младежо?

Това е, когато работата спре и ти си между вятъра и водата.

Затишието. Затишието.

То е по-лошо и от дявола.

Скуката превръща хората в злодеи...

И водата бързо изчезва, младежо. Изпарява се.

Единственият лек е пиенето.

Така моряците са щастливи, мили,

спокойни...

Тъпи.

Проклет да съм,

ако моряшкият дух не е някъде вътре в теб, младежо.

Хайде, младежо.

Защо... Защо последният помощник си тръгна?

Той ли? Преди мен?

Умря.

Полудя, да.

Бръщолевеше за сирени, русалки, лоши поличби и тем подобни.

Накрая

в него не остана никакъв разсъдък.

Вярваше, че фарът е омагьосан.

Вярваше, че там е огънят на свети Елм.

Избавление, тъй рече той.

Бабини деветини.

Видях, че се закачаше с една чайка.

По-добре ги остави на мира.

На лош късмет е да убиеш морска птица.

Още бабини деветини.

На лош късмет е!

Не ми обръщай внимание, младежо.

Недей.

Направи ни кафе.

Вечерта ще бъде дълга.

Малко кафе ще ни е от полза.

Пренебрегваш задълженията си!

Не отричай!

Това какво е?

-Сър? -Какво?

Два пъти метох и бърсах, сър.

Лъжливо псе.

-Метох... -През пръсти.

Не е чистено и не е мито.

Да не ви прави кеф да ме тормозите?

Моля?

Вече казах...

Как смееш да ми противоречиш, псе?

Вижте,

не съм искал да бъда нито домакиня,

нито роб, приемайки тази работа.

Това не е редно!

Тези стаи са по-разнебитени

от всеки момчешки лагер, който съм виждал.

Чистачките на кралицата на Англия

не биха се справили по-добре,

казвам ви го,

два пъти чистих тук...

А аз казвам, че не си.

И казвам да го направиш пак,

но този път го направи като хората,

и ще го минеш още десет пъти.

И ако ти кажа да откъртиш

настилката във всяка стая тук

и да я закрепиш с голи ръце и кървящи колене,

ще го направиш.

Ако ти кажа да извадиш всеки пирон,

който е загнил,

за да почистиш ръждата,

докато пиронът не заблести като опашка на сперматозоид,

а след това да изградиш фара

от нулата,

ще го направиш!

Кълна се във всичко свято,

ще правиш това с усмивка, защото ти харесва.

Харесва ти, защото аз казвам, че е така!

Посмей да ми противоречиш и ще ти отрежа надницата.

Чуваш ли ме, младежо?

Слушам, сър.

Чисти, псе.

Чисти!

Равномерно, младежо.

Слушам, сър.

Бялата боя трябва да е равна.

Да блести ярко!

Да привлича вниманието като публичен дом.

Да се вижда от моряците дори през деня.

В бурята нищо няма да забележат!

Не се вбесявай, младежо.

Работата е пипкава.

Печелиш одобрението ми.

Това е истината!

Ще те спусна малко.

Полека!

В по-добри ръце не си бил.

Полека!

Стига си се мятал, младежо.

-Не се мятам! -Напротив!

-Не мърдай! -Не мърдам!

Не! Гадина!

Гадина! Гадина!

Фар

Благодаря, младежо.

Уинслоу.

Ефрем Уинслоу.

През последните две седмици...

Бих искал да се обръщаш към мен по име.

Чуй се само, даваш нареждания, младежо.

-Уинслоу. -Добре, добре.

Става, Ефрем Уинслоу.

Какво води такъв човек като теб по тези проклети скали?

Какъв като мен?

Красив като картина.

Задявам се, младежо, задявам се...

-Уинслоу. -Уинслоу.

Какво те води

по тези скали, Ефрем Уинслоу?

Какво си работил преди това?

-Дървар. -Дървар?

Големи дървета. На север. Канада.

-Около залива Хъдсън? -Точно така.

Вярно ли е това?

"Накъдето погледнеш, все дървета."