Rocco and His Brothers (Rocco e i suoi fratelli)

"Роко и неговите братя" е възстановен в 4K от оригиналния филмов негатив.

Няколко участъка от негатива са били толкова силно повредени от мухъл,

че е трябвало да бъдат заменени с тези, от стария позитив.

След дебюта му на филмовия фестивал във Венеция през 1960 г.,

две сцени са редактирани по заповед на прокуратурата и на борда на цензорите.

В тази възстановена версия и двете сцени са целите.

Включена е и отстранената сцена от последната ролка от първото копие,

запазена от Archivio Storico delle Arti Contemporanee of La Biennale di Venezia.

Работата по корекцията на цветовете се ръководи от маестро Джузепе Ротуно,

операторът на филма, използвайки филмовата лента от от Венеция.

Работите по реставрацията приключват през април 2015 г.

РОКО И НЕГОВИТЕ БРАТЯ

АЛЕН ДЕЛОН

РЕНАТО САЛВАТОРИ

АНИ ЖИРАРДО

КАТИНА ПАКСИНУ

АЛЕСАНДРА ПАНАРО СПИРОС ФОКАС

МАКС КАРТИЕ КОРАДО ПАНИ

РОКО ВИДОЛАЗИ КЛАУДИЯ МОРИ

АДРИАНА АСТИ ЕНЦО ФИЕРМОНТЕ

НИНО КАСТЕЛНУОВО РОСАРИО БОРЕЛИ

РЕНАТО ТЕРА

РОДЖЪР ХАНИН ПАОЛО СТОПА

СУЗИ ДЕЛЕР

КЛАУДИЯ КАРДИНАЛЕ

сценаристи СУЗО ЧЕКИ ДАМИКО

ПАСКУАЛЕ ФЕСТА КАМАНИЛЕ МАСИМО ФРАНЧИОЗА

ЕНРИКО МЕДИОЛИ ЛУКИНО ВИСКОНТИ

по романа "Мостът на Гизолфа" на ДЖОВАНИ ТЕСТОРИ

художник МАРИО ГАРБУЛЯ

костюми ПИЕРО ТОСИ

монтаж МАРИО СЕРАНДРЕЙ

музика НИНО РОТА

оператор ДЖУЗЕПЕ РОТУНО

режисьор ЛУКИНО ВИСКОНТИ

Мамо, събуди се, пристигнахме в Милано!

Ставай, Лука, пристигнахме.

Най-после.

Хайде!

Уморена ли си?

Роко, кошницата.

Взе ли всичко, мамо?

Лука, какво има, умори ли се? - Всичко ли е тук?

Роко, дръж. - Винченцо няма ли го?

Не знам! - Къде е?

Може да ни чака отвън.

Симоне, защо Винченцо още го няма?

Онзи там не е ли Лука? - Къде, не го виждам.

Дръж. - Не се притеснявай, ще дойде.

Искаш ли да ида да го потърся? - Да, но не ходи далече.

Няма.

Никого не виждам.

Колко е красиво!

Чиро, виж там! - Виждам.

Роко, виж!

Гледай витрините! Какви светлини!

Светят като ден.

Извинете? - Да?

Къде трябва да слезем за този адрес?

Продължавате до последната спирка.

До последната спирка? - Последната спирка на края.

А после? - До Ламбрате.

Ламбрате? - Да, слизате на Ламбрате.

Сина ми. - Вашия син?

Да, сина ми, първородния. - Най-големия ви син.

Идваме при него.

ВИНЧЕНЦО Да вдигнем тост за младоженците!

Чудесно! - Наздраве!

Нека късмета ви спохожда 100 години!

Всичко най-хубаво! - Каква хубава двойка!

Човек винаги препива на тези тържества.

Ето! - Браво, Амелия!

Благодаря ви!

Искаха всичко по техния си начин. Родителите?

Нас вече никой не ни слуша.

Искаме сами да си решаваме.

Освен това не искам да се връщам на юг!

Искам тук да си създам семейство, нали Джинета?

А ти, Алфредо, какво чакаш, кога ще се жениш?

Аз? Когато имам работа!

Не стига ли, че сестра ми върши такива глупости?

Мисли, че трябва да се грижи за нас!

Но сме решили да се справим сами! - Точно така! Браво!

Нали, Винченцо?

Благодаря!

Благодаря!

Всичко най-хубаво.

Нищо няма да поискаме от теб! - Абе разкарай се.

Сигурно е Алдо!

Отивам на кино. Чао, мамо!

Лека нощ! - Приятно прекарване.

Чао Бруно!

Чао, мамо!

Чао, приятно прекарване!

Благодаря!

Луд е за филми и кино, живее на хляб и филми!

Да, това е мания. В неделя бях на кино и веднага заспах.

Добър вечер.

Джанели тук ли е? Аз съм г-жа Паронди.

Винченцо, ела да видиш кой е тук.

Влезте. - Благодаря.

Мамо! Мамо!

Сине мой!

Лука, как си?

Симоне! Братът на Винченцо дойде!

Розария, скъпа Розария!

А тези кои са, цялото ти семейство?

Да. - Бог да те поживи!

Влизай!

Това е Розария.

Ела, ела.

А това са братята ти?

Това е Лука. - Здравей.

Симоне, това е годеницата ми. - Добър вечер.

Роко и Чиро.

Оставете всичко тук и влизайте!

Влизайте, хайде.

Заповядайте!

Майката на Винченцо е тук.

Дълъг път.

Амелия, предложи им вино. Хайде, момчета, елате.

Амелия, дай на момчетата по чаша вино.

Не виждате ли, че им е студено?

А всички са много мили, нали? Точно като майка си.

Джинета, донеси бисквитки, бързо!

Много симпатични момчета. Сигурно си уморен?

Всички много си приличат! - Истина е. Еднакви са.

Сигурно са уморени след толкова дълъг път.

Да, каква приятна изненада.

Какво има вътре?

Тежка е нашата съдба, сине.

Ти махнал ли си траура за покойния си баща?

Да знам, но тази вечер... това е Джинета,

писах ти за годежа ни

и сега можеш да ни дадеш своята благословия.

Жениш се?

Имаш ли достатъчно пари за сватба, когато цялото семейство зависи от теб?

Мамо, защо не ми писа, че идвате всички?

Писахме ти!

Веднага след злополуката с татко.

Но ти отговорих, че първо трябва да им намеря работа,

а после ще разговаряме за останалото.

Не е лесно да се намери работа в Милано.

Моля ви, чувствайте се като у дома си. - Хайде, елате, разкажете ми всичко.

Разказвайте, да чуем!

Моля ви, не се срамувайте, просто седнете!

Толкова е срамежлив!

Уморени сте от пътя, нали? - Не.

Нищо чудно, толкова сте млади!

Студено ли ви е тук, в Милано? - Не.

Вземете си бисквити. Това е от младоженците!

Какво носите тук? Какво е? - Портокали.

Портокали? Амелия, портокали!

От родния ни край! - Искате ли?

Благодаря.

Как миришат!

Благодаря ви! Слушай, Розария,

мислех, че сте дошли само за годежа.

Винченцо нищо не ни каза.

Но това е голяма изненада!

Нали?

Нося прекалено много болка за да празнуваме.

Всичко направиха сами!

Значи идвате тук право от гарата?

Да. - А къде ще спите?

У нас няма място, нали, Амелия?

Не вярвам синът ми да ме остави да спя на улицата.

Сега той се грижи за всички нас.

Виж, Розария, ще ти го кажа открито,

ти се тревожиш за децата си, това е добре,

но и аз трябва да се погрижа за дъщеря си, разбираш ли?

Ето! Какво да се успокоя? Казах каквото имах да кажа!

Тази жена е дошла да развали празника ни!

Стига, мама е права. - Знаеш как ще свърши това.

Не съм глупав! Мама е права!

Винченцо, искам по-бързо да си вървим от тази къща.

Роко, Симоне, да си вървим! - Мамо, какво говориш?

Всички ли полудяхте? - Ела, остави майка си.

Не, не съм луда, всичко ми е ясно!

Не виждаш ли, че иска да те спре да се грижиш за майка си.

Тук не уважават мъртвите! Хора без морал!

Аз съм без морал!

Да се махаме от тук!

Не! Не! - Ти млъкни, всички сте еднакви!

Какво ти е, мамо? - Да си вървим деца, вземете нещата.

Не, не!

Бог ще ви накаже, защото е справедлив, вижда всичко.

Успокойте се, малко търпение, никой не е искал да ви обиди.

Джина, ела! - Пусни ме!

Мислиш, че си ме уплашил, глупак! - И ти, вън! Вън от къщата ми!

Чу ли? Какво чакаш? Тръгвайте!

Вън и си стойте там.

Армандо!

Армандо!

Кой е? - Аз съм, Винченцо, отвори.

Кой е? А, ти. Какво се е случило?

Ще ти обясня. - Изплаши ме.

Хайде влизай, че навън е студено.

Ще ми кажеш ли сега какво е толкова спешно?

Виж, ако не те притеснявам, мога ли да прекарам нощта тук?