The Young and the Damned (Los olvidados)

ЗАБРАВЕНИТЕ

Режисьор ЛУИС БУНЮЕЛ

Филмът е основан на истински събития.

Всички персонажи съществуват.

Има много столици, като Ню Йорк, Париж, Лондон,

където разкоша не скрива мизерните жилища,

в които живеят вечно гладни, лишени от елементарна хигиена

и образование деца, избиращи престъпния път.

Обществото се старае да ги отвърне от злото,

но успехът в тази посока е много ограничен.

Сега никой не отрича, че ще дойде ден в бъдещето,

когато правата на детето ще бъдат признати.

Мексико, огромен съвременен град, не е изключение от правилата.

Този филм отразява живота такъв, какъвто е. Изводът не е оптимистичен.

Той оставя решението на този проблем на силата на прогреса.

Остави малко и на другите!

Кой иска цигара?

Ти пушиш ли? - Не, след това ще кашлям!

Аз също не пуша. - Страхливец!

Слабак! - Трябва да работя.

Само магаретата работят! - Толкова по-зле за вас.

Това е, до скоро. - Колко си вежлив.

Почакай. Знаеш ли кого видях? - Кого?

Хайбо. - Хайбо?

Да, избягал е от затвора. - А кой е този Хайбо?

Сандвичи с яйце! Кой иска сандвич?

Сандвичи с яйце! Кой иска сандвич?

Сандвичи с яйце! Кой иска сандвич?

Кой иска сандвич? - Един сандвич.

Момент. Да сложа ли краставички? - Слагай каквото има.

Както казах, когато си в затвора, най-важното е да не те е страх,

иначе другите ще те смачкат в прахта. - Жестоки ли са?

Да, но ако си по-жесток от тях, те ще те уважават.

И тогава те оставят на мира. - А какво ядяхте там? Вкусно ли беше?

Не беше зле. Освен това, аз бях на добър режим.

Но не може да замени улицата. Затова офейках при първа възможност.

И ето ме тук.

А не беше ли страшно? Ако те хванат...

Хайбо от никого не се страхува.

А заради Хулиан ли те хванаха? - Да.

Този проклет торен бръмбар... Кой ще ми даде цигара?

Аз нямам. - Аз също.

А ти? - Нямам нищо.

Нито цигари, нито пари. - Не ставате за нищо без мен.

А там научих много. Ако ме слушате, винаги ще имаме пари.

Колко си жесток! - Ще правим всичко, каквото кажеш!

Ще ви изпея песен за времената на моя генерал Порфирио Диас.

Може да се смеете, но тогава са уважавали мъжете,

а жените са си оставали вкъщи. А днес само тичат след мъжете.

По едно песо за песента.

Пея, за да преживявам.

Цените на хляба се повишават, на песните ми също.

Тази песен е за времената на моя генерал дон Порфирио.

Току-що паднаха монети по 20 и по 10 сентаво.

Той е сляп. - Виждам.

Ти, Загриженият, ще свиеш чантата, ще побегнеш и ще я дадеш на него,

а той ще я даде на мен. Другите ще чакат там, където казах.

Добре, Хайбо. - А ако ме хване?

Тогава хвърляш каквото си взел. Не трябва да те пипнат с нея.

Защо? - Познавам законите.

Давай! - Добре!

Какво искаш? - Нищо!

Тогава не стой тук!

Не стой тук, момче! Не си ври носа при бика!

Силно ли те удари?

Не, само ме закачи. - Покажи.

Кучи син! - Има пирон на тоягата!

Дълбоко е! - Много боли.

Отивай при майка ти да те превърже. - При майка? Върна ли се, ще ме убие!

Моята също е зла като куче. Затова избягах.

Ух! Раната е от пирона, лоша е.

Трябва да се сложи паяжина. Помага против заразяване на кръвта.

Педро, донеси! - Аз отивам.

Движи си патерицата. - Това или ще те излекува,

или ще загубиш кокила си.

Къде е добрата душа, която ще ми помогне да пресека?

Кой ще се съжали над нещастния слепец?

Къде е този, който ще ми направи услуга...

Защо плачеш, момче? - Татко ми каза да го чакам тук,

а не се връща. - Нищо, ще дойде.

По-добре помогни на бедния слепец. На теб очите ти са млади.

Колкото сме по-малко, толкова по-добре.

Вие чакайте тук. А ние ще му благодарим.

Съжалете се над бедния беззащитен слепец.

Ето ти, сляпа гад!

Ето ти!

В главата, Загрижен! В главата!

Внимателно, ще ти разбие мутрата!

Ще ядем! Ще ядем! Ще ядем!

Какво има тук? - Нищо.

Иха, това е месо! - Остави го.

Кой ти го даде? - Един господин.

Не може да бъде!

Махай се от тук! Не пипай!

Къде се шляеш, господинчо? - Навсякъде...

търсех работа. - Цяла нощ?

А защо се върна? - Гладен съм, мамо.

Казах ти, докато се шляеш с тези отрепки, да не се връщаш.

Мислиш, че малко се набождам да търкам подове по цял ден?!

Гладен съм! - Нека приятелите ти

те нахранят, глупако! Безделник!

Къде?! - Защо ме биеш?!

Ще те дресирам, зверче! - Ти вече не ме обичаш.

Сам си си виновен.

Колко е хубаво.

Ти местен ли си? - Не, от село съм.

Щом си селянин, значи не си местен!

Защо си дошъл тук? - Не съм дошъл, доведоха ме.

Кой? - Не знам.

Нищо не знаеш.

Здравей, Педро. - Здравей, Хулиан.

Как върви? Да си виждал баща ми? - Не.

Знам къде е. Отивам. - До скоро.

Каква глупост! Сега ми се яде повече, отколкото преди. Ти обядвал ли си?

Не. - Значи си гладен?

Много. - Имаш ли пари?

Да вървим, татко, краката не те държат. - Не искам, пусни ме!

Как не те е срам. Да се напиваш тук! - Не смей да осъждаш баща си!

Не те осъждам, но може да се окажеш в глупаво положение. Мама те чака.

Ще почака!

Не ти ли омръзна да се напиваш всеки ден?

Да се напивам?!

Точно така. Какъв позор.

Ти работиш, за да ни изхранваш, а аз...

Прости ми, синко. Кълна се, че повече няма да пия.

Всеки ден казваш това. - Но сега наистина е край, честно.

Колко се е напил! - А на теб какво ти влиза в работата?

Нищо. Извинявай.

Омръзна ми да не ме уважаваш! - Отново ли започваш?!

Все пак съм твой баща!

Ти разговаряш с пияница.

Е, добре. Тръгвам. До скоро.

Подай ми ножа. Ето там е. - Зает съм.

Разбирам, че тук няма повече кучета. Къде е Мече?

Къде сте всички? Ще умра в самота.

Доведи сестра си, нека й направи инжекция.

Сама ще дойде.

Здравей, Мече, аз съм, Хайбо. - Брат ми, глупакът,

вечно мъкне скитници тук! - Не викай, нека поговорим.

Мъжленце, нима не трябва да си в затвора?

Ходя, където си искам. Избягах. - Върви си!

Ако те намерят тук, ще стане лошо!

Нека ти помогна. - Разкарай се!

Станала си още по-красива, откакто те видях за последно.

Остави ме на мира, иначе ще закрещя. - Добре, недей да нервничиш!

Трябва да тръгвам. Лягай да спиш, иначе отново ще кашляш

и ще ни пречиш да спим.

Сипаничав! - Какво искаш?

Скарах се с майка ми, искам да пренощувам тук.

А той кой е? - Загубил се е и ми стана жал.

Добре, влезте, но не шумете.

Сестричке, мама те чака. - Здравей, Хайбо.

Здравей, Педро. О, става многолюдно.

Кой е този с малките очички? - Тесноокия. Намерих го на пазара.

Мен виждаш ли ме? - Теб ли? Не.

"Теб ли? Не." - Защо го доведе? Махай се!

Остави го. - А къде е семейството ти?

Може би си сирак? - Имам баща!

А къде е той? - Не знам. Каза да го чакам на пазара,

а не се върна. - Той не е местен.

Така, време е да тръгваме. Не пипайте животните и не шумете.

Ще се видим утре. - Лека нощ, Мече.

Когато стана богат, ще се оженя за теб.

Не се притеснявай за кокошките!

Казаха да не пипаме животните, а преди лягане е добре да се пие мляко.

Не са оставили нито капка! Гадове!

Погледни го!

Добре, можете да вървите. А ние с Педро ще дойдем.

Дай ми шала. - За какво ти е?

После ще ти го върна. - Гърлото ме боли.

Недей да хленчиш. Ти си с мен. На всички останали - чао.

Къде е Хулиан? - Хулиан ли?

Да. - Вчера го видях.

Там ли се навърта? - Не, работи на строежа.

Къде? - Мога да ти покажа, ако искаш.

Да вървим да поговорим с него.

Ето го. - Кажи му, че съм тук.

Внимавай, той се бие добре. Не пуши, затова не се задъхва.

Отивай!

Здравей, Хулиан. - Здравей, Педро.

Хайбо иска да те види. - Какво? За какво съм му?

Иска да поговорите. - Ако иска спречкване, ще го получи.

Той си помисли, че ще се уплашиш. - Ей сега ще видим.

Сега се връщам. - Не се бави.

Само за минутка. - Добре, върви.

Какво искаш? - Отдавна не сме се виждали.

Защо искаш да ме видиш? - Искам да поговорим... но не тук.

Където искаш. - Да вървим.

Отдалечихме се. Е, говори. - Изгърмях за година заради теб,

искам да ти благодаря. - Да ми благодариш ли?

Разбира се! Нали ти ме издаде! - Ако бях аз, казах ти,

не бих се изплашил. Но не съм доносник.

Този, който ме е предал, ще си плати за това.

Боклук, възползваш се, че не мога да те ударя заради ръката ти!

Върни се, когато се оправиш, тогава ще си получиш заслуженото.

А на теб ще ти измия устата.

Престани! Стига си го удрял!

Да се махаме от тук, докато не се е свестил. Това ще го научи.

Вземи, това е за теб. - Когато се свести, няма да ни прости.

Ако се свести, отново ще го подредя! Да вървим!