Julius Caesar

ПРИ ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЦЕЗАР В РИМ СЛЕД ПОБЕДАТА ПРИ ПОМПЕЙ

НАРОДЪТ ЗА ЧЕТВЪРТИ ПЪТ ГО ИЗБРА ЗА КОНСУЛ,

А ПОСЛЕ - И ЗА ВЕЧЕН ДИКТАТОР,

С КОЕТО СТАНА ОМРАЗЕН НА СРЕДНАТА КЛАСА

ЗАРАДИ ЩЕДРИТЕ ПРАВА И ТИТЛИ, С КОИТО БЕ ОТРУПАН." ПЛУТАРХ

РИМ 44 г. пр. н. е.

Лентяи! Прибирайте се вкъщи, скитници! Да не би да е празник?

Какъв е твоят занаят? - Дърводелец, господине.

Къде е кожената ти престилка? Накъде си тръгнал пременен?

А ти какво работиш? - Истината, драги, е,

че сравнен с изтънчен майстор, съм прост кърпач.

Но какъв е твоят занаят? Не го увъртай.

Занаятът ми, надявам се, мога с чиста съвест да кажа,

в действителност е да кърпя протрити подметки.

А защо не работиш днес? Защо водиш тези хора по улиците?

За да изтъркат обувките си, та да имам повече работа.

Истината е, че дадохме си днес почивка, за да видим цезаря

и да се порадваме на неговия триумф. - За какво се радвате?

С какви завоевания се връща? Какви роби го последваха в Рим,

за да красят с оковите си колелата на колесницата му?

Вие, дръвници, камъни бездушни, по-глупави от твари без ум!

Жестоки, безсърдечни римляни,

нима забравихте Помпей?

Неведнъж сте се катерили по крепостни стени и бойници,

по кули, по прозорци и комини,

с деца на ръце, по цели дни в очакване сте стояли,

за да видите великия Помпей, минавайки по улиците римски!

И когато колесницата му зърнахте, не дигнахте ли такава врява,

че бреговете на Тибър да потреперят,

като чуят възгласите ви, отекнали в речните дълбини?

А сега те се пременили най-лично и сте решили, че имате празник?

С цветя посипвате пътя на оня, който триумфира над кръвта на Помпей?

Махайте се, вървете си вкъщи,

коленичете и се молете на боговете да спрат чумата,

която сигурно ще пламне, заради неблагодарността ви.

Виж как накичили са метала! Изнизват се, безсловесни от вина!

Ти поеми надолу, към Капитолия! А аз ще хвана този път.

Ако видиш статуи с парадни украси, смъкни ги.

Нужно ли е? Днес е празникът на Луперкалиите.

Това е без значение. Да няма кичене с трофеите на Цезар.

Като отскубнем тези пера от крилете цезарови,

ще го накараме да лети по-ниско.

Кой друг над всички ни ще се издигне, за да ни държи в рабски трепет?

Калпурния! - Тишина! Цезар говори.

Калпурния!

Тук съм, господарю.

Застани на пътя на Антоний, когато се затича на пътеката.

Антоний! - Цезар, господарю мой!

В своя бяг, не забравяй да докоснеш Калпурния.

Предците казват,

че докоснеш ли безплодна в бяг свещен, тя се отърсва от проклятието ялово.

Каквото каже Цезар, тъй ще сторя. - Започвайте!

Спазете церемонията.

Цезар!

Кой вика? - Нека мръкне всеки звук.

Повтори отново! - Кой ме призова откъм тълпите?

Дочух писклив гласец, като тръба да вика: "Цезар!"

Говори. Цезар иска да те чуе.

От Мартенските иди се пази!

Кой е тоз човек?

Гадател някакъв. Разправя да се пазиш от Мартенските иди.

Нека се яви, да го видя очи в очи.

Ей, ти, излез от тълпата!

Погледни към Цезар!

Какво ми каза? Повтори го.

От Мартенските иди се пази.

Той е фантазьор! Оставете го.

Преминавай.

Ще идеш ли да видиш как ще бягат? - Не ми се ходи.

Моля те, ела! - Не ме влекат игрите.

У мен отсъства пъргавата същност на Антоний.

Не искам да ти преча, Касий. Ще те оставя.

Бруте, напоследък в очите ти не виждам да личат

онези нежни изрази на обич, с които бях привикнал.

Държиш се твърде инатливо към своя другар, който те обича.

Касий, не бъди в заблуда. Ако моят поглед е забулен,

на лицето ми тревогата изписана е в мен самия.

Смутен съм от разногласни страсти,

от възгледи, присъщи само на мен, които определят поведението ми.

Но нека не тъжат добрите ми приятели, сред които си и ти.

И нека не тълкуват по-различно отдалечаването ми, защото Брут,

в борба със себе си, забравя да покаже обичта си към другите.

Кажи, достойни Бруте, можеш ли да видиш лицето си самичък?

Не, човешкото око се вижда само чрез отражение в нещо друго.

Така е, тъжно е, че нямаш огледало,

което да покаже твойта стойност, за да се видиш какъвто си за другите.

Чувам от мнозина, тачени из Рим, но след безсмъртния ни Цезар,

да говорят за Брут и да стенат под ярема му,

желаейки да може той сам себе си да види.

В какви опасности ме тласкаш, карайки ме да търся в мен неща,

каквито нямам? - Бъди готов да чуеш.

Понеже без отражение не можеш себе си виждаш,

аз - скромно огледало в теб самия - ще ти разкрия непознатото от теб.

Но ти недей ме мъмри, учтиви Бруте,

че станал съм за смях с клетвите си за любов и дружба с когото падне,

или ако чуеш, че на пирове разтапям се пред всички, тогаз страни от мен.

Какъв е този вик?

Боя се, че народът може да го направи свой цар.

Боиш се, значи? Дали това значи, че би го и желал?

Не бих, макар да го обичам.

Какво желаеш да ми споделиш? Ако е за общото ни благо,

сложи от едната страна чест, от другата смърт - за мен са равни.

Но не, честта обичам повече, отколкото смъртта ме плаши.

Познавам твоите достойнства, тъй както зная външния ти образ.

Но нека да говорим за честта. Не знам как ти и другите приемате живота,

но за мен е все едно да не живея,

ако живея в страх от същество, на мен подобно.

Роден съм свободен, като Цезар, ти също.

И двамата така добре отгледани сме, и можем да издържаме на студ.

Веднъж, в един студен и бурен ден, когато Тибър беше придошъл,

Цезар каза ми: "Ти, Касий, наемаш ли се с мен сега

да плуваш до отсреща в бесните води?"

И още недовършил, с доспехи скочих и викнах му да ме последва, и той го стори.

Талазите ревяха, но ги борехме с могъщи мускули,

гребяхме яростно, сърцато борехме се със вълните.

Преди да стигнем, Цезар извика: "Помагай, Касий, или ще потъна!"

И то, тоз човек, сега е станал бог, а Касий е създание злочесто,

което длъжно е да му се кланя доземи, когато Цезар го удостои с кимване.

Цезар! Цезар!

Когато бе в Испания, се разболя от треска,

и уж се подобряваше, но забелязах, че трепери.

Самата истина - богът трепереше. Страхливите му устни пребледняха.

А погледът, каращ света да се кланя, загубил бе своя блясък.

Чух как стенеше и на езика свой,

карал римляните да записват речите му най-прилежно,

уви, той хленчеше: "Титиний, дай да пия!", като че е момиченце болнаво.

Богове, не е ли чудно, човек с такъв характер слаб

сам този свят величествен в дланта си да държи.

Цезар! Цезар! - Ето че пак викат.

Защо той се въздига над света, за него тесен, като някой колос,

а ние, нищожните мъже, пристъпяме под разкрача му грандиозен

и се озъртаме да намерим безславна гибел.

Във даден час човек е сам ковач на свойта участ.

И не звездите са виновни за нашата участ,

за туй че сме подвластни, виновни сме си ние.

Брут и Цезар. Какво чак толкова има в "Цезар"?

Защо да викат името му повече от твоето?

Написани редом, твоето е също тъй добро.

Изречени, звучат еднакво хубаво. И на везна претеглени са равни.

С "Брут" може да се призовават духове, тъй както с "Цезар".

В името на всички богове накуп, с какво се храни тоз наш Цезар,

че толкова пък голям порасна? Епохо, срамна!

Рим, загуби плодовитостта си да раждаш благородни.

От общия потоп кой помни век, прославен само от един човек?

Кога - до днес - могло е да се каже за Рим,

че е побирал в своите стени единствен мъж?

И двамата сме чували бащите ни да казват, че имало е някога един Брут,

комуто е било еднакво трудно да търпи властта на дявола, или на земен цар.

Не се съмнявам, че ме обичаш.

Досещам се какво ме увещаваш, какво сам мислил съм за това,

ще ти разкажа по-нататък.

Засега, заради дружбата ни, моля те, не ме пришпорвай.

Над казаните думи ще помисля. Онез, които имаш да речеш, ще чуя,

ще намеря време да се срещнем и отговор ще имаш за важните неща.

А дотогава, друже знатни, знай,

че Брут би предпочел на село да живее, пред туй да го броят за син на Рим

при тежките условия, които времената явно ще ни наложат.

Радвам се, че слабите ми думи

са попаднали в целта и са изкарали от Брут тоз плам.

Играта свърши. Цезар се връща.

Виж, Касий, знакът на гнева е лумнал върху челото на Цезар,

изглежда свитата му някак свита.

Каска ще ни извести по своя кисел начин какво е ставало.

Калпурния е с бледи бузи, Цицерон изглежда като пор,

кръвясал поглед, както ако някой спори с него на Капитолия.

Каска ще ни каже същината.

Антоний, нека има в свитата ми угоени хора,

със загладен косъм и спокоен сън.

А онзи мършав Касий с гладен поглед

явно мисли много - такива хора са опасни.

Не се страхувай от него, Цезар. Той не е опасен.

Да беше по-дебел! Но не ме е страх от него.

И все пак, ако името ми свързано е със страха,

не знам дали не трябва да се пазя именно от Касий.

Той чете много, наблюдава зорко, и вижда в корен хорските дела.

Не го влекат игрите като теб, Антоний.

И музика не слуша.

Рядко се усмихва, а ако стори го, сякаш сам на себе си надсмива се,

че е могъл на нещо да се усмихне.

Такива хора не дават мира на сърцето си,

докато по-голям стои над тях, и затова са те опасни.

Опасни са изобщо, не че аз самият се боя от тях. Та аз съм Цезар!

Мини отдясно, с това ухо съм глух, и искрено кажи

какво си мислиш ти за него.

Искаш да говориш с мен ли? - Да, Каска.

Разкажи какво се случи днес, че Цезар има мрачен вид.

Защо, не беше ли със него ти?

Не бих те питал, Каска, ако беше тъй!

Поднесоха му корона, а при поднасянето,

той я отблъсна с опакото на ръката, и тогаз народът пощуря.

Втория път защо викнаха?

За същото това. - Три пъти се викаше.

За какво извикаха последно? - Пак за същото!

Короната поднесли са му трижди? - Да, и трижди я отблъсна той,

но всеки следващ път по-леко, и всеки път ближните изкрещяваха.

Кой поднесе му короната? - Антоний, кой!

Разкажи ни, как се случи всичко.

Да ме обесят може, ако не беше изиграно, не съм глупец.

Видях как Марк Антоний му поднесе някаква корона.

Даже корона не бе, а малко, като диадема.