Le Doulos

На жаргон думата "doulos" означава "шапка",

но на жаргона на полицията и подземния свят

тя означава "човек, който слага шапка", който "порти",

т.е. - информатор на полицията.

КАРЛО ПОНТИ

и ЖОРЖ ДЬО БЮРЕГАР

представят

ЖАН-ПОЛ БЕЛМОНДО

във филма

ИНФОРМАТОРЪТ

по романа на ПИЕР ЛЕСУ

адаптация ЖАН-ПИЕР МЕЛВИЛ

участват още

СЕРЖ РЕДЖАНИ

ЖАН ДЕСАИ

РЕНЕ ЛЬОФЕВР

и други

а също и МИШЕЛ ПИКОЛИ

оператор НИКОЛА АЙЕР

музика - ПОЛ МИЗРАКИ пиано-бар - ЖАК ЛУИЗИЕ оркестър под дир. на - ЖАК МЕТЕН

режисьор ЖАН-ПИЕР МЕЛВИЛ

Всеки избира.

Да умре... или да лъже?

- Ял ли си? - Не.

- Има малко задушено в кухнята. - Не съм гладен.

По-добре хапни нещо.

Понякога човек не мисли така.

Напоследък много често.

Какво правиш?

Камъните на един, обковката на друг. Страх ги е.

Колко мислиш да вземеш?

15 до 20... едва ли 110-те млн. франка, за които пишат във вестниците.

Видя ли се с Реми както ти казах?

За Ньои ли? Да.

Е, какво те спира?

Без пукната пара си, а работата чака. Е, да има сейф,...

...но разполагаш с цяла нощ, изолирана къща.

Изглежда много лесно.

Не харесвам лесните постановки. Преди 6 години също беше лесно.

Добре кога?

- Реми го иска утре. - Прав е. По-скоро - по-добре.

- Каза ли на някого? - За какъв ме имаш?

Дори и на Силиен?

- Можеш да се доверяваш на Силиен. - В Париж говорят друго.

Заеби ги, той ми е приятел.

Дано си прав. Някой ще прегледа ли мястото предварително?

Да, Терез. Ще се увери, че няма никой.

- Как работи Реми? Горелка? - Не, бормашина.

Най-доброто, ако е подсилена.

Ти хапни нещо. Аз ще се видя долу с Нутечио.

Нутечио ще идва тук?

Защо? Нещо против ли имаш?

Нищо лично, просто мисля, че е измет.

Не разбирам как можеш да работиш с него.

Ние сме както ти и Силиен.

Далаверите на Нутечио с ченгетата не са просто слухове, както е при Силиен.

Подробности искаш ли? - Не се коси. Яж и поспи.

- И приятелят му Арманд ли ще мине? - Да.

Чудесна двойка за теб. Кога?

Всеки момент.

Ще отскоча до Терез, ще се радва да ме види.

Щото идва Нутечио ли?

Знам какво ти е, за теб всичко е променено.

Трябва отново да си уредиш живота с Терез, нали?

Откажи се от работата, ако не си готов.

Разбираемо е, след 4 години в затвора.

Като ми платят моите хора, ще мога да те подпомогна за известно време.

Апропо...

Трябва ми пистолета ти... за утре.

Луд ли си?

Знаеш как е.

Не съм подготвен за грубости, нямам нищо под ръка.

Ако нещо се оплеска, докато прикривам Реми...

...ще стрелям предупредително във въздуха.

Не ме кефи да се моташ с пищов, никога не съм ги харесвал.

И все пак не си дете.

- Къде е? - Шкафа с чекмеджетата, горно дясно.

Обезкуражително за крадци.

- Някакви патрони? - Две пачки, отзад вдясно.

Благодаря, така се чувствам по-добре.

И не се шашкай.

Вземи малко пари.

И не забравяй, цигарите ти са тук.

Чакай тук.

Какво става? Каква е тази лампа?

- Кога ще дойде твоят пич? - В седем.

- Сигурен си, че не си сглупил пак? - Ако бях сигурен, нямаше да правя нищо.

Писна ми Терез да ме издържа.

Казах ти, че мога да те уредя.

Ти си ми второто предложение. Мислиш, че съм свършен ли?

Не съм казвал такова нещо. Както и да е, ще получиш нищо за нищо.

Купих къща и скоро ще...

...ти трябва гледачка. Това смърди на благотворителност.

Ще имаш работа, споко.

Добре, но ще го обсъдим пак след 20 години.

Нямаш проблеми.

Кой е?

Жан.

Какво искаш?

Нищо, да те видя как си.

Бил съм и по-добре. Стомашно неразположение, снощи ядох охлюви.

- Видя ли това? - Да, видях.

Стара вражда уредена?

- Добре свършена работа, какво мислиш? - Нищо не мисля.

Кой ти даде този адрес?

- Ти, преди 2 седмици. Бяхме със Силиен. - Как така?

Беше мъртво пиян.

По-добре внимавай. Ченгетата може да се интересуват.

И за какво?

Ми примерно за това, дето каза Жан за смъртта на Арлет.

- К'во искаш да кажеш? - Нищо.

Жан каза, че Жилбер е убил мацето на Морис, докато той е бил в затвора...

...да не би тя да го изтропа случайно.

Но Арлет не би проговорила.

Нито пък той.

Не ми е в стила.

Жилбер ме помоли да му помогна с Арлет.

Повече не говоря с тоя плъх.

Знам всичко. Бях в съседната стая тогава.

Чувах всяка дума.

Тръгвам.

- Остани за едно питие. - Не, просто минах да видя как си.

Прости, че дойдох непоканен.

Да ти представя моят приятел Силиен.

Направи ми сандвич. - Добре.

Да ти разправям...

Тези охлюви нещо не се смилат добре.

Гади ми се.

Е? - Наблюдавах къщата цял следобед.

Никой, освен един старец. Но има пудел, който лае непрекъснато.

Предполагам, че стареца отговори на обаждането ми.

Каза ми, че собствениците са в Биариц.

Мисля, че стареца живее там, докато се върнат.

Значи това е прословутият Силиен?

- Да, донесе ми оборудването. - Какво оборудване? - За сейфа.

Защо допускаш някой като него в плановете си? Не знаеш на кого ще изпее.

Защо не помоли Жан? - Жан не може да намери това оборудване.

Освен това, Силиен ми е приятел...

...до доказване на противното.

Все пак аз поемам изцяло риска. Ще се подсигуря той да не се вижда с Реми.

Знаеш ли, според мен, приятелите...

Искаш ли да прегледаш нещата?

Колко скоби донесе?

- Осем. - Само два комплекта ли?

Така и така пробиването ще ти отнеме 2 часа.

Ето защо, като счупиш и двата комплекта значи е време да изчезваш от там.

Реми си знае работата. - Добре, успех.

Постарай се да ги върнеш, ако можеш.

Вече не ги произвеждат такива.

Ако всичко мине добре няма да съжаляваш.

Тръгна ли си твоят Силиен?

- Можеше да си по-мила с него. - И защо?

- Полицейска централа, слушам. - Дайте ми инспектор Салиняри, моля.

Извинете ме, Морис тук ли е?

Току-що излезе.

- Да не ви безпокоя? - Не, влезте.

Уиски?

Виждам харесвате кафяво.

Да, то е моят цвят.

- Морис също си пада. - По какво?

По кафявите очи.

Разбираемо е. Нали не ви притеснявам?

Изобщо не... просто изпуснахте Морис.

- Омагьосващи са. - Кое това?

Вашите очи. Морис е щастливец.

Скъпа мадам, бъдете добра и ми кажете къде отиде Морис.

Ако сте готова, кимнете.

А сега, сладка малка мадам, Бъдете разумна.

И без писъци.

Дайте ми адреса, на който той отиде сега следобяд.

Бул. дьо Женерал-Грение 86 в Ньои.

Надявам се не лъжете, защото ще се видим отново.

Стига, Флип.

Горе ръцете.

Нито гък, че стрелям.

- Айде, движение. - Но това е нападение.

Не, не, просто ще си направим купонче.

Светни. Гледай надолу.

С лице срещу стената, не се обръщай.

- Къде е прасенцето-касичка... - Какво? - Сейфа?

Там няма пари.

Знам, само играчките на децата.

Айде да си лягаме... внимателно.

Не викай, ако не искаш да те заболи.

Понаглеждай го чат-пат.

Не можете ли да правите нещо по-добро от това да крадете?

Искаме да сме ченгета, но първо искаме да натрупаме състояние.

А сега мълчи, да не разсейваш господина.

Копелето!

Реми, да изчезваме... остави всичко!

Шибаният Силиен!

Наляво, бързо!

Дай ми пищова. Не искам стрелби.

- Какво стана? - Ти продължавай. Уцелиха ме.

Остави ми пищова.

Не забравяй копелето...

Терез...

- Здравейте, докторе. - Бон жур, Морис.

Лошо ли е?

Не е дълбока.