The Anonymous Venetian (Anonimo Veneziano)

ВЕНЕЦИАНСКА ЗАГАДКА

Бързият влак от Болоня, Ферара и Падуа пристига на 9 коловоз.

- Благодаря, че дойде. - Адвокатът ми ме посъветва така.

Можеш да се върнеш със следващия влак.

- Ако един час ти стига... - Не.

Тогава оставам.

- Къде искаш да отидеш? - Ако ти не знаеш...

- Как е работата ти? - Каква работа?

Нали работиш в администрацията на болницата?

Не, вече не.

- Сега се занимавам с книги. - Ти?

Интелектуалка ли стана? - Просто се занимавам с книги.

Имам собствено издателство и отворих нещо като агенция.

Днес я затворих поради семейни обстоятелства.

Трогнат съм.

- Не мога да кажа истината. - И каква е истината?

Наистина, каква е?

Господине, билетите ви.

Има нови места, на които ти се струва, че вече си бил.

- С всеки се случва. Защо ли?

Би ли се върнала във Венеция?

От тогава се връщах няколко пъти.

И никога не си ми казвала?

Писах ти, но ти не отговаряше.

- Щом казваш, сигурно е така. - Така е.

Добре.

Искаш ли да разгледаш Венеция отново?

Тя е прекрасна.

И днес е така.

Прилича на кораб, потъващ в морето.

Тя ще бъде красива чак до смъртта си.

Не си ли съгласна?

Не е ли така?

- Венеция винаги ще бъде Венеция. - Да, а Помпей - Помпей.

- Тя наистина ли потъва? - Така казват.

Мемфис, Ниневия, Вавилон… всички са изчезнали.

Защо Венеция да оцелее?

Ти би ли живяла тук отново?

- Какво искаш да кажеш? - Нищо.

Настръхваш като морски таралеж.

А ти внимавай и няма да се убодеш.

Хей! Елате насам!

Това е дворецът Ка Фоскари.

Кога се срещнахме?

По обед, към единадесет?

А в четири часа вече бяхме в леглото, помниш ли?

- Кога се връщаш? - Ще бъда у дома на разсъмване.

- У дома? - Да, как да го наричам?

- Той знае ли, че си тук? - Кой?

Че кой друг?

Разбира се. Ние си споделяме всичко.

Той каза ли нещо?

Не се ли опита да изпрати адвоката?

Искаше да дойде вместо мен.

Достопочтеният жител на Ферара идва да се срещне с мен...

достопочтения жител на Венеция.

Колко би ми предложил?

- Десет милиона? Двайсет? - Не го задявай. Той е сериозен мъж.

Много ми помогна.

- Джорджио, разбира се, му вика татко. - Разбира се.

- Ти още ли живееш в Сан Самуел? - Не, в еврейския квартал.

Много тих квартал е и градът е като на длан.

Но той знае кой е баща му. - Кой? А, Джорджио.

- И с какво се занимава? - Ходи на училище като всички.

- Надявам се, в добро училище. - В обикновено.

- Второкласно? - Не, в първокласно.

Естествено.

На 26 октомври ще навърши 11.

- Да. - Трябва да е пораснал.

Ти заради Джорджио ли ме повика?

Какво каза твоят адвокат? - Отговори ми.

А ако искам да спя с теб?

Имам право.

Още сме женени.

По-рано косите ти...

се развяваха свободно.

- Не ме повика за това, нали? - Откъде знаеш?

Зная, сигурна съм.

Ти си мислиш, че ме познаваш, но нищо не разбираш.

- Не ме повика за това, нали? - Добре, така е.

Нима не срещна друга жена?

Предпочитам да живея сам. Ти трябва да го знаеш.

Знам. Ти ме лъга много пъти.

Бракът ни ни излъга. Сега го разбирам.

- Какво разбра? - Че бракът е лиценз за любов.

И цената е еднаква за всички като в стадото.

- Жената е жертва... - Моля те!

Жената се жертва да изглежда щастлива със своя мъж.

Разбира се, нямам предвид тебе.

Нашата любов беше битка даже в най-щастливите ни мигове.

Можехме да се убием един друг... - Ако не бяхме се разделили?

Ако не беше ме принудил да те напусна.

Винаги съм ти била вярна, докато бяхме заедно.

Тук имаш бръчици. По-рано ги нямаше.

Отиват ти.

Може би затова изглеждаш толкова красива.

Парите са ти подействали добре.

- Плашиш ме. - И ти дойде заради страховете си?

- От тебе може да се очаква всичко. - Всичко?

Да, всичко. Права си.

Хайде да пием кафе. Уморих се. А ти?

- Тук или там? - Все ми е едно.

- Да седнем ли отвън? - Студено ми е.

Да не се страхуваш, че ще тръгнат приказки.

Всички знаят, че се разхождам само с курви.

- Мразиш ли ме? - Постоянно си го търсиш.

Прекрасно.

- Добро утро, учителю. - Добро да е.

Виж кой е тук.

- Две кафета за отвън. - Нашият велик учител.

- Докога ли? - Бихте ли ми дали чаша вода?

Четох, че сте сформирали нов оркестър.

Поздравявам ви.

Вие ли ще го дирижирате, г- н учителю?

Не, не аз, само когато се налага.

Пак същото.

По-рано изнасяхте таланти по целия свят.

Вече не останаха. Трудно е да се направи нещо.

- Кой ще ги ръководи? - Сами ще се справят.

- Та те още са студенти. - Готови са.

Сега ще ги донесат.

Какви бяха тия хапчета?

Нищо, боли ме главата.

Трябва да е от времето.

- Колко струва? - 2000, защо?

Поръчката ви, учителю. Госпожо.

Благодаря и успех с оркестъра.

За какъв оркестър говори?

Нищо интересно, няколко деца от консерваторията...

сформираха камерен оркестър.

А ти какво правиш с тях?

Искат да запишат с мен рядка музика.

Старинен концерт зо обой.

Сега репетираме.

Все още ли свириш във Фениче?

Разбира се.

Първи обой съм.

За човек, който мечтаеше да стане фон Караян...

не е кой знае какво постижение.

- Как е майка ти? - Майка ми?

- Да, почина ли? - Очарователен си както винаги.

Все същият си си.

Защо питаш за майка ми, та ти не можеше да я търпиш?

Да, да. Явно е добре.

- Исках да поговорим за Джорджио и си спомних за майка ти.

Защо се чудиш, че питам за Джорджио?

Нямам ли право?

Той е малко затворен в себе си, щом това те интересува.

Пее в училищния хор.

Учителят му казал само да си отваря устата, но да не пее.

Отдават му се точните науки, но е зле с граматиката.

Прави ужасни грешки.

Чете твърде много комикси.

- Какво казва за мен? - Какво мислиш, че казва?

- Знае ли, че този човек не му е баща. - Знае.

Но ние никога не говорим за това, и може вече да е забравил.

Та той тогава беше 3-годишен.

- Никога ли не ме споменава... - Често до скоро...

В молитвите си преди сън...

просеше благословия за баща си.

Колко мило.

- Спря ли вече? - Вече не се моли.

Религиозният му плам угасна.

Трябва да уважаваме неговото право на избор.

Често позволявах да ме обземе някоя идея.

Обичах да си повтарям...

Ако умра сега, когато е само на годинка,

той ще ме забрави.

Навярно, това минава през главата на всички родители.

Ти си забравила Венеция.

Не дай боже да отворим прозореца...

- Върви по средата! - Какво?

- Имаш две деца, внимавай! - Не те чувам!

От тебе струи такава нежност.

На колко години си?

- На 19. - Аз съм на 23, почти 24.

- Това твоят дом ли е? - Не, тук съм под наем.

- Смутена ли си? - Не.

Аз... никога досега...

Никога не си правила любов с непознат.

Не, никога не съм правила това преди.

Това е най-прекрасното нещо на света.

Вятърът е много силен!

- Къде смяташ да отидеш? - Пак ли?

Да.

- Ето пак... - Защо ме повика?

Не ми отговори.

Бързаш ли?

Влакът е в 12. Сбогом.

Защо винаги така ми отговаряш?

- Достатъчно страдания ми причини. - И ти на мене...

Добре, разбрах.

- Какво? - Нищо.

- На колко години е другият ти син? - На четири.

Как лети времето.

Чия фамилия носи?

На баща си. Официално аз не съм негова майка.

Така е по-добре.

За него, защото баща му е богат.

С развода ще бъде по-просто.