My Friends Act III (Amici miei - Atto III°)

"СЕВИЛСКИЯТ БЕРБЕРИН" Хорово изпълнение

"Севилският берберин" - туба.

Мама му стара, колко сме остарели!

Например Сасароли, вместо корем, има любеница под ризата си.

Ами, архитект Меландри? - Откакто се пенсионира, изглежда смален.

Граф Машети е извън класацията. След инфаркта и смъртта на жена му,

не беше в състояние да се подобри.

А аз? Приличам на Фанфани. Те ме виждат по същия начин.

Вместо "Севилският берберин", би

трябвало да пеем псалма "Де Профундис".

Да, това наше приятелство не остарява.

Ние си оставаме винаги между 12 и 16 годишни,

със същото желание за смях, готови за щуротии и да сме заедно.

И ето ни тук. В тази нова лудория в чест на Машети,

обикаляйки нагоре-надолу, правейки се на тиквеници.

Накъде? - Да отидем в Торе дел Лаго и посетим къщата на Пучини?

- Да отидем до парка. - Пучини е отдясно, парка в ляво.

- Нека рожденикът да реши. Хайде, Машети, каквото ти избереш.

Култура или екология? Луна парк.

Хайде! На Луна парк!

О!

Бутайте!

Хайде!

Не, не мога да вляза!

Така!

Как не, цял тир ще влезе!

Не мога да паркирам с тази кола! - Какво ти е?

- Правя, правя, ама не влизам! - Знам защо!

- И днес си пил. Я, ми дъхни

- Нека опитам отново. - Не, прибираме се!

Благодаря.

- Четири пушки. - Заредени!

- Eто - Благодаря.

Ще стрелям по фигурките!

- Ето и на вас. Ще стрелям по балончето в центъра!

- Внимателно, да не ударите подаръците!

Момчета, не по подаръците!

По балона!

Горе, по фигурките.

Край! Нищо не остана! - А наградите?

Сега накъде отиваме?

Спри, не можеш да се качиш.

- Съжалявам, но е забранено. - За кого?

За деца и стари хора. - Стар е чепът на дядо ти.

- И онази работа на баба ти. - Какво?

Аз съм професор Сасароли, известно светило в хирургията.

Господата са мои пациенти. Удостоверението ми от колегията.

Гарантирам за сърдечносъдовата им система и психичното равновесие.

- Тогава заповядайте! - Благодаря!

Затегнете коланите.

Давай, Каронте!

Съжаляваме.

- Нали ти казах! Обади се на някого, че на тези старци им стана лошо!

Долу!

Внимавай с колелото.

Не прави тази гримаса.

Това е най-хубавия старчески дом във Флореция, и струва майка си и баща си.

Добре! Граф Машети завършва дните си в хоспис.

Освен ако не сте размислили. - Не.

Не изпитвате малко угризение, малко смущение?

- Не. - Разбира се, трябваше да го разбера.

Поне ти, Меландри. Бяхме добре заедно.

- Правих ти компания. - Твърде много.

Живеехме добре, напълних къщата ти.

С курви, на които трябваше да плащам.

Не, не мога. Къде да те сложа да спиш? В бара?

А, аз? В моргата на клиниката?

Машети, всичко, което беше възможно да се направи, е направено.

Добре, ти си чудовищен егоист ...

Но благодаря все пак. - Разбира се, ние плащаме за всичко.

Количката ти струва повече от състезателна кола!

Браво, много деликатно!

- Ще те заведем вътре. - Не.

А куфара? - Дай го тук.

За вас повече не съществувам. Пратете ми хризантеми на 2 ноември.

Дали направихме добре?

Разбира се, че направихме добре, той вече нямаше дом.

Не се хранеше, всичко беше мръсно.

Тук поне ще се грижат за него.

Всички се съгласихме да изпълним последното му желание.

Най-вече, защото предпочитахме да не мислим как ще живее тук.

Твърде болезнено е да мислиш за Машети, затворен в хоспис.

Меландри, какво искаш в този час? - Кафе.

Затворено е. 6,30 е! Кафе "Алдебаран" е отворено от половин час!

Тогава отивай в "Алдебаран". Ако ти стиска дупето за цената.

Станал си проклет, от както се пенсионира!

Госпожо, на пазара ли ще ходите? - Бях там вчера.

Мога да ви придружа днес.

Пазаруваме през ден. Един ден тя, един ден аз.

Тогава утре?

Ти какво ще правиш? Да ти помогна?

Мога да помогна, да помета пода?

Не, благодаря. Предпочитам сама. Свикнала съм.

И не трябва да отвиква.

- Защо не се разходите, архитекте? - От четири съм навън!

Щом не се нуждаете от помощ, ще ви прочета последното си стихотворение.

Аз отивам да се измия. - Чакай малко.

- Куче. - Какво куче? - Заглавието.

"Горкият стар мастиф броди из градината ... "

"Влачейки със старческите крака чипото си лице".

Кучетата нямат лице, имат муцуна.

Знам, но не върви. Не звучи добре. - Поетичен лиценз!

Отивам да се измия.

"Със сигурност търси, хриптейки,

някой да го погали по главата и по брадясалата брадичка".

Кучетата имат брадичка?

- А какво е тогава, това под устата им. Козина! Косми!

Не е поетично.

Избръснатата му брадичка ... Кучетата не се бръснат!

Небръснат отдавна поради старостта си!

Има смисъл. Опитай се да разбереш. - Какво?

Нека си прочете стихотворението.

"Любов, смили се...

без зъби и обоняние...

горкото старо куче ...

добрият ми стар изгубен приятел".

- Разбра ли? - Да, разбрах, че е куче...

с лице, с обръсната брадичка и че е краставо!

Това е метафора, кучето е Машети!

Това стихотворение е за Машети!

Кой знае как е, как се е смалил ...

Телефонът!

Бар - Ресторант Неки!

Ти ли си?

Той е! Кажи.

Имам нужда от десетгодишно момче, може да е циганче.

Да го вземем под наем от някоя циганка?

Ще видите, ще бъде нещо епично.

Ще ти се обадя пак, защото не плащам телефон.

- Не ми каза как си. - Добре съм тук, поздрави.

Радвам се, че сте добре.

Но искам да ви напомня, че за гостите във фоайето има телефон с монети.

Да, но сфиликуга на сбриндолоната като една антани, как да стане? Моля?

- Пробвах със супершибалката, и париклисаментото, но не се получи.

- В какъв смисъл? - В анфазен и загазен.

- Може би заради надморската височина. - Телефонът е твърде нависоко?

Не, не ме разбрахте.

Казах, че ако беше с пръст, надолу или нагоре, телефонът ...

С пръста си, нагоре и надолу ... Ако слезе надолу, не се качва и обратно.

- Помолете монахинята да ви помогне. - Това ви й казвам.

- Не се обаждайте повече от тук. - Разбрах.

Прекрасно е да се возиш на инвалидна количка!

В инвалидна количка под ръка с хубава сестричка ...

Извинете, съединителят приплъзва.

Всяка сутрин е така. Поне не на моята маса!

Кафе? - Само мляко. - Само кафе.

- Няма хляб. Сестра? - Ще ви взема.

Благодаря.

- Заповядайте. - Моля.

Папа, папа, папа!

- Събудете се, генерале! Добро утро! - Добро утро, господин графе.

Извинете, ако ви събудих, но не сте облечен за закуска.

- 10:00 е. - 10:00? Вярно, закъснях.

Отивам да се преоблека за следобеда. Благодаря ви, отново графе.

Поддържайте си формата. Това е моята тайна.

На нашата възраст, ако се отпуснем, това е краят.

Сестра, дървени стърготини!

Винаги ми криете слушалката, Никога не я намирам.

Ето я, трябва да я държите в ухото си.

Само с едната не чуваш нищо.

Говорете на немски.

Няма да чуете звънеца за обяд. Разбирате ли?

Разбрах! - Госпожа Поджиболини!

Сестрите нищо не разбират.

Звуковите вълни се предават по-добре през тялото.

Скорошно научно откритие показва как да използвате уреда ...

Ректално, разбирате ли? - Не.

Ако го сложите в дупката на задника, ще чувате по-добре.

Опитайте!

Господин Машети!

Трябва да ремонтирам спирачките. Какво има?

Изрязах ви статията за легендите на Казентино.

Интересно!

Ако вие, ако сте като блинда недоразвитата супершибалка ...

така сякаш по-малко ми става. - Какво?

Господин Ленци!

Господин Ленци! Да сте виждал случайно Чеко?

Мисля, че е там, ама дали не беше вчера.

Вие сте страхотен, господин Ленци. Това кара всички жени да се влюбват.

Например тези две красиви момичета, те ми признаха.

Споделиха ми, че са лудо влюбени във вас.

Когато бях млад, оправях три наведнъж.

Бил съм и с десет. За един ден ги оправях, но беше от гранит.

Честито!

Довечера ще ти покажа на синия екран моето торпедо ...

Чеко, търся те от час. Останах без мухи.

- И аз останах без пари. - Искам сто и петдесет.

- Ами камерата? - Сложих я в стаята.

Пиши и това, до събота всичко трябва да е готово.

Ако директорката усети, ще ме уволни.

Какво те интересува? Работата не е най-важното нещо.

- И какво е важно? - Смехът. Смехът.

Винаги се усмихвай!

Смехът ...

Изричаш думи, които ме разсмиват.

Но, усмивката ти е толкова презрителна!

Ти не знаеш истината.

- "Тогава ми я кажи, ако смееш." - "Моята тайна е в сърцето ми."

Защо?

"И двамата знаем тайната... Тя е в тъмното сърце на чичо ти"...