Ashes and Diamonds (Popiol i Diament) (Popiół i diament)

ПЕПЕЛ И ДИАМАНТ

Слушай, как се казваше онзи човек, че забравих?

Шчука. - Кой е той?

Секретар на окръжния комитет на Полската работническа партия.

Извинете, господине... - Изпарявай се.

Извинете, не бихте ли могли да ми отворите параклиса?

Виждаш ли, заключено е?

Изчезвай. Мачек!

Какво има? - Идват!

Спокойно. Чакали сме и за по-сериозни работи.

По-бързо! - По дяволите, мравки!

Изчезвай от тук! Върви си!

Господа, по-бързо! Вече идват. Колата...

Вземи документите. Документите! - Няма документи.

Господи, Боже мой! Да бягаме. Да бягаме!

Стой! Стой де!

Почакай. - Хайде, по-бързо!

Какво се е случило?

Убити са двама от нашите. Ето какво се е случило.

Смолярски, от циментовия завод, член на комитета. А този?

Също е от циментовия. Гавлик, младеж, нямаше и 20 години.

Преди седмица се върна от работа в Германия.

Върнал се е, за да умре.

Стреляли са от тази страна.

Заемете се с тези. Изглежда, че ние е трябвало да лежим тук вместо тях.

Мислите, че... - Ясно е. Но това не е важно.

Кажик, ела тук и погледни.

Извинете, другарю... - Казвам се Шчука.

Значи вие сте този секретар на изборния комитет,

който трябваше да дойде при нас? - Да, точно така.

Бих искал да ви попитам нещо. Не само аз, а всички ние.

Кажете ми, другарю, до кога хората ще гинат по този начин?

Този не е първият. - И не е последният.

Това учудва ли ви? - Всеки иска да живее.

Малко ли от нас загинаха през тези години?

Знаете ли, че Смолярски загуби двама сина?

Един през 1939 г., а другият немците го разстреляха тук през 1943 г.

А сега и самият той лежи тук. За какво?

Кой го е убил? Поляци ли?

Кажете, колко дълго още ще продължава това?

Бих бил лош комунист, другари, ако ви утешавах, като малки деца.

Краят на войната не означава и край на борбата.

Борбата за Полша, за това, каква трябва да бъде страната ни,

едва сега започва. Днес, утре,

вдругиден, всеки от нас може да загине.

Е, добре. Разбираме ви,

но какво да кажем на жена му?

Какво можем да й кажем?

Трудно ми е да говоря за това, другари,

след като отлично знам, че тези куршуми са били предназначени за мен,

а не за тези двамата. Горе главите!

Докато е жив, човек трябва да си върши работата. Ето това е важно.

Извънредно съобщение!

Днес, 8-ми май, в столицата на Германия, Берлин,

върховното командване

подписа безусловната си капитулация.

От немското главнокомандване, актът за капитулация

беше подписан от Кайтел, Фридебург и Щумпф.

От името на Червената армия

подписа си сложи маршалът на Съветския съюз Жуков.

От името на съюзническите сили, маршалът от авиацията Тедер...

Е, какво става с него? С него?! - Казах ти. Вече трябваше да е тук.

А той откъде има тази информация? - От шефа си.

А кой му е шеф? - Кметът на града.

Този кретен му е секретар. - Значи работи на два фронта?

Не ги разбирам тези комбинации.

Слушай, а той надежден ли е? - Кое е надеждно в наши дни?

Виж тези танкове, не са лоши.

Полските танкове влизат в бой.

Ето го. - Погледни, погледни...

Здравейте, господа. - Закъсня. Да нямаш "опашка"?

Не, просто се преобличах. - Ти какво, да не се жениш?

Не, какво говорите? Ще ми се пръсне главата.

Ето, моля... - Дай ми това.

Тук се вижда лошо, светлината не е достатъчна.

Слушай, Анджей, повече недей да разчиташ на мен,

ако става дума за подобни истории. - Добре, не се страхувай.

Не, за някаква информация, моля, но за това - не.

Не си пълни главата с глупости.

Мачек! Да вървим. - Къде отивате?

Канени сме на банкет. - Не се занасяйте.

Спокойно, знам какво правя. - Няма смисъл да се рискува.

Не ме баламосвай.

Довиждане. - Довиждане.

Моите почитания. - Здравейте.

О, кого виждам!

Моите почитания, моите почитания... Какъв вятър ви довя тук?

Работа, г-н Котовиц. - А, разбирам.

Банкетът, нали? Търси те директора Слупка?

Да, да, точно така. - Е, там ще го намерите.

А... шедьовър, казвам ви.

Почитания...

Надявам се, че господин кметът ще остане доволен.

Г-н Соломка, в крайна сметка, кметът не се интересува много.

Разбирам. Краят на войната е, моментът наистина е особен.

Ходенето до тоалетната... Абсолютно е наред.

Какво ново, г-жо Юнгелюшка?

Благодаря, господин директор. Всичко е наред.

Не изглежда зле. - Уверявам ви, господин секретар,

че на вкус ще се окаже по-хубаво, отколкото изглежда.

Да вървим. - Почакай. Погледни какво момиче.

Успокой се. - Да отидем да пийнем по още едно.

Добър вечер. Бихте ли ни дали нещо за пиене?

"Столична" или "Яжембек"? - Две малки, чисти.

Г-це Кристина! - Слушам ви, господин редактор.

Какво хубаво име - Кристина. - Стига си се правил на глупак.

Не се правя на глупак. - Пий си водката и да вървим.

Две големи, чисти и две газирани води.

Този бар е чудесен, нали, госпожице?

До колко часа е отворено? - Затваряме в три.

Обичате ли теменужки? - Много.

Аз също.

Мачек!

Видя ли? - Какво?

Две варшавянки. Не ми се тръгва. - Добре, остани тогава.

Лесно ти е да кажеш "остани". - Доколкото знам, никой не те чака.

Точно затова, че никой не ме чака, не трябва да оставам.

Не разбирам. - Аз също.

Това е той.

Дай, аз ще го оставя.

Ало? Да, съпругата на Станевич е. Сега ще го превключа.

Господин майор? На телефона.

Ало? Ало?

Обажда се Анджей. Анджей.

Исках да ви уведомя, че работата е свършена.

Всичко е наред. Да. Да.

Без усложнения.

Да. Да.

Добър вечер. - Добър вечер.

Имате ли стая за другаря Шчука? Резервирана е от градския комитет.

Разбира се, всичко е наред. 18-та стая, на първи етаж.

Заповядайте, господине.

Един момент.

Ало? Какво ви става? На разходка ли отидохте?

Момент. Не разбирам.

Работата не е станала.

Да, да. Сега разбрах.

Е, какво да се прави. Добре, елате веднага.

Благодаря. Имате ли някакви цигари?

Американски или унгарски? - Може американски.

Заповядайте, господине. - Благодаря.

Ето. - Благодаря.

Изчакай ме.

Спокойно, чакали сме и за по-сериозна работа.

Познавате ли семейство Станевич? - Разбира се, господине.

На същото място ли са, където живееха преди войната?

Да, да, не е далече от тук. Ето там.

Имат телефон. Искате ли да ви свържа?

Не. - Заповядайте.

Благодаря. - Ето номера им: 12-14.

Благодаря. - Ето ви ключът, господине.

В колко часа ще бъде банкета? В 11 ли?

Точно така. Колата ще ви чака.

Какво обичате?

За сега само цигари. Ако може една кутия.

Американски или унгарски? - Не, не, унгарски. По-силни са.

Заповядайте. - Много ви благодаря.

Заповядайте. - Сега ще ви върна.

Не, не, благодаря, няма нужда. Заповядайте. Ще запалите ли?

Не, благодаря. Знаете ли, на мен са ми малко силни.

Кашлицата, възрастта. - На колко сте години?

Е, шестдесет. - Не бих ви дал и петдесет.

Много сте любезен. Сам ли сте?

Е... за сега. - Блондинка ли е?

Да речем.

Двойните стаи винаги са проблем. Честна дума.

Няма страшно, може и единична. Колкото по-тясно, толкова по-добре.

Вие сигурно сте от Варшава? - Как познахте?

И аз съм от Варшава. Работех в хотел "Савой".

На "Нова светлина" ли? - Да, да, да.

Не ми стигнаха два месеца, за да навърша 25 години стаж.

Дълъг период от живота. - Преживяхте ли въстанието?

Да. Живях в центъра до последния ден. А вие?

При мен беше по-различно. Първо в стария град, после в покрайнините.

Без нашата Варшава, човек вече не е същият.

Като без ръце.

А знаете ли как цъфтят сега кестените по алеите на парка?

Ах, цъфтят. Казвате, че цъфтят.

Знаете ли, исках да ви дам стая на 3 етаж, една такава тъмна...

Вземете, 17-та на първия етаж. - Много ви благодаря.

Честно да ви кажа, ние, варшавяните трябва да се поддържаме.

Имате ли някакъв багаж? - Не, това е всичко.

Не е кой знае колко. - Е, имали сме и по-малко.

Заповядайте.

Аха. Какво е това? - Удостоверение.

Добре. Мачек Хелмицки? - Да, точно така.

Роден във Варшава... - На 21-ви...

Професия работник ли? - Да не сте немец? Професия: студент.

Благодаря.

Защо плачеш? В кухнята ли те обидиха?

Глупава си, те ти завиждат! Е, какво де?

Убили са Сташек! Застреляли са го, негодниците.

Кой Сташек? Кой го е застрелял? - Годеникът ми, Гавлик.

Нека да са трижди проклети!

Господ да ги накаже с най-страшното!

Седни. Защо биха искали да го убият?

Знам ли защо? - Сигурно не е истина.

Истина е. Преди малко дойде Йежорек...

Той охрана ли е или какво? Искаше водка. Сигурно е сбъркал.

Объркал е! Каза ми: "Знаете ли, че следобед