The Reader

БЕРЛИН ГЕРМАНИЯ

Не ме събуди.

Спеше. - Остави ме да спя защото..

се страхуваш да закусиш с мен.

Сварих ти яйце, виждаш ли? Нямаше да го правя, ако не исках да те видя.

Чай или кафе?

Някоя, оставала ли е толкова дълго, че да разбере какво става в главата ти?

Какво ще правиш тази вечер?

Ще се видя с дъщеря ми.

Дъщеря ти? Ни си ми казвал за това?

Така ли?

Беше в чужбина за една година.

Пи ли чай?

Тръгвам!

Да прекараш добре с дъщеря ти.

Билетите моля.

Билети!

Билети.

Билетите моля.

1958 НЕУСТАНТ ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ

Ти!

Краката ти. Краката ти.

Ти, хлапе.

Ставай, ставай.

Всичко е наред.

Къде живееш?

Спри тук.

Ще се оправи. Благодаря.

Чао.

Пази се.

Тревожа се за него. Изглеждаше зле.

Казва, че няма нужда от лекар. - Има.

Не се нуждая от лекар. - Добре.

Питър!

Няма да спорим за това.

Припомни ми, на колко години си?

Майкъл е 15.

Скарлатина.

Ще си на легло за няколко месеца.

Пълна изолация.

Емили, дръпни се на далеч.

Емили!

Как се чувстваш?

По-добре. Исках да кажа,

деня в които се разболях, една жена ми помогна.

Помогна ти?

Да, доведе ме у дома.

Имаш ли й адреса?

Да? - Да.

Донесох тези цветя, за да Ви благодаря.

Остави ги там, на мивката.

Щях да дойда по-рано, но бях на креват за 3 месеца.

Изглеждаш по-добре сега. - Да. Благодаря.

Винаги ли си бил слаб? - Не. Не съм боледувал до сега.

Беше невероятно скучно. Нямаше какво да правя.

Не ме интересуваше, дори и четенето.

Благодаря Ви отново.

Чакай. Ще походя с теб. Трябва да отида на работа.

Чакай ме в коридора докато се преоблека.

Има други 2 кофи долу. Напълни ги и донеси горе.

Изглеждаш смешно. Погледни се, хлапе.

Не можеш да се прибереш така вкъщи.

Свали си дрехите. Ще ти приготвя банята.

Винаги ли се къпеш с панталоните?

Добре, няма да гледам.

Ще ти донеса кърпа.

Значи за това се върна.

Ти си толкова красива.

За какво говориш?

Погледни ме хлапе.

Бавно. Бавно.

Обезпокой майка си.

Колко пъти? Казах извинявай!

Какво се уплаши. - Изгубих се, това е всичко.

За това закъснях. Може ли още?

Как може да се загубиш в собственият си град?

Исках да отида до замъка и се озовах в Ботцери.

Това е в противоположна посока. - Не е твоя работа.

Лъже.

Не лъже. Майкъл никога не лъже.

Татко, реших го. Искам да се върна утре в училище.

Лекарят каза, че имаш нужда от 3 седмици още.

Ще отида.

Така ли? - Да.

Не толкова бързо.

Всичко е наред. Направи го отново.

Как се казваш?

Какво? - Името ти.

Защо искаш да знаеш?

Идвал съм тук 3 пъти.

Искам да знам името ти. Какво лошо има?

Нищо, хлапе. Няма нищо лошо.

Казвам се Хана.

Много си подозрителна.

Как е твоето име, момче? - Майкъл.

Майкъл?

Значи съм с Майкъл.

Хана.

Тайните са централна тема в Западната литература.

Може да се каже, че цялата идея за героят

се определят от хора, които пазят точно определена информация.

И по различни причини,

понякога сприхави, понякога учтиви,

са решени да не ги разкриват.

Не си ми казвал какво учиш.

Какво уча?

В училище.

Учиш ли езици?

Да.

Какви езици?

Латински.

Кажи нещо на латински.

Прекрасно е.

Искаш ли гръцки?

Прекрасно е.

Как го каза?

От къде знаеш, когато нямаш представа какво значи?

Какво изучаваш по немски?

Уча една театрална пиеса.

Чували ли си я?

Можеш да го прочетеш.

Предпочитам да те слушам.

Добре.

Начало, сцена първа.

Местоположение: една от стаите на принца.

Принца.

Изглежда добро.

Продължавай.

Оплаквания. Нищо освен оплаквания.

За Бога, няма ли нищо друго в живота, освен работа?

Само си представи, хората наистина ни завиждат.

Ти си добър в това, нали?

Добър в какво?

В четенето.

Какво е смешно?

Не вярвах, че съм добър в нещо.

Какво правиш? Какво е това?

Защо се държеше, като че не ме познаваш?

Ти се правеше. Видя, че съм в първия вагон.

Защо тогава седна във втория? - Какво си мислеше, че направих?

Защо, по дяволите, бях там? - От къде да знам?

Работих до сега. Имам нужда от душ.

И искам да бъда сама. Можеш ли да си вървиш, моля те?

Не исках да те нервирам.

Нямаш силата да го направиш.

Нямаш достатъчно значение за мен, за да ме притесниш.

Не знам какво да кажа.

Никога не съм бил с някоя.

Заедно сме 4 седмици.

Не мога да живея без теб.

Не мога. И това ще ме убие.

Седнах във втория вагон, защото мислех, че искаш да ме целунеш.

Не можем да правим любов в трамвая!

Вярно ли е, това което каза?

Че нямам значение за теб?

Извини ме?

Обичаш ли ме?

Имаш ли книга? - Да, имам.

Сутринта взех една с мен.

Коя е?

Омировата Одисея. Това е задачата ми.

Ще променим реда нещата.

Почети ми първото. След това ще правим любов.

Одисея на Омир.

Каква е Одисея?

Това е пътуване. Разказва за едно пътуване.

Добре.

Пей за моя съпруг, муза. Мъжа на науките,

и се отдалечава от пътя си след като научи изкуството на Троя.

Ела тук.

Натисни ръцете й на устните му. Беше мъртъв.

Премина от другата страна.

Появи се на едно място, където намери малък отвор,

голям колкото една спалня.

Всичко наоколо в лозя, и видя един мъж да спи там.

И кой би повярвал, беше стария Джим.

Мисля, че можем да стигнем до рая

Лейди Цатерли, усети голото му тяло върху нея.

За момент стоеше неподвижен върху нея.

Това е отвратително.

Откъде го взе?

Взех го на заем от един в училище.

Трябва да се срамуваш.

Продължавай.

Хиляди мълнии... Това е вода.

Какво очакваше да бъде? - Уиски.

Уиски, по дяволите, уиски.

Уиски?

Стига, не говориш сериозно.

Достатъчно за днес хлапе.

Чудех се, можеш ли да вземеш почивен ден?

Може да пътуваме.

Какво пътуване?

На почивка с велосипед. За два дни.

Взех една книга. Виж.

Какво мислиш?

Мисля, че ти харесва да планираш, нали?

Не съм уплашен.

Не се страхувам за нищо.

Колкото повече страдам,