De eerste 200 regels.
След бомбардировките при Пърл Харбър на 7-ми декември 1941,
Японският флот настъпваше на юг. С нестихващ огън над Дарвин.
Град в северните територии на Австралия.
Тази територия бе земя на крокодили, барони и военно командващи, където...
приключенията и романтиката, бяха начин на живот.
Беше също място, където деца от смесена раса,
биваха отнемани от техните семейства и обучавани...
за слуги в бялото общество.
Тези деца станаха известни, като “откраднатите генерации“.
Септември 1939
Моят дядо Крал Джордж.
Той ме водеше със себе си.
Показа ми черната далечина.
Дядо ми ме научи на най-важният урок от всички.
Да разказвам истории.
Този ден отидохме на Билабом.
Научи ме как да ловя риба, с магическа песен.
Виж, аз не съм черен.
Нито пък съм бял.
Бели ме наричат “смесена-кръв“.
Полу-покълнат.
Мелез.
Аз не принадлежа.. никъде.
Онзи ден видях, онези бели да подкарват онези бикове по реката.
Над Ками Ленд.
Да се направим на невидими.
Крал Дордж се ядоса на белите.
Крал Джордж нарече белите, “лош дух“.
Трябваше да бъде прогонен от тази земя.
След това ме взеха.
Искаха де ме отведат на онзи остров.
За да ме превърнат в бял.
Но после се приближи.
И за пръв път я видях.
Тази Мисис Буд.
Най-странната жена, която някога съм виждал.
Тя не е от тази земя.
Тази земя... моят народ има много имена за нея.
Но белите я наричаха...
Австралия.
Но тази история не започва така.
Тази история започна много по-рано.
В една много далечна земя.
Тази страна се наричаше Англия.
Съпругът ми трябваше да отплава за Фаръуей Даун.
Но офертата не може да чака заради това.
Г-н Кларк, само предлага 1/6, което си струва.
Нуждаем се от пари, Ронстан.
Но защо да се вживяваме толкова.
Какво?
Ако искате друг голям хаос, подгответе се за това тогава.
Така, Ронстан. И двамата знаем, че има и още една причина...
съпругът ми да прекарва толкова време там.
И няма абсолютно нищо с хаоса.
Поне що се отнася за животинското съсловие.
Лейди Ашли, всъщност, мисля, че това е малко грубичко.
О Ронстан, пийте си чая.
Лейди Ашли.
Какво възнамерявате да правите?
Възнамерявам да пътувам до тази станция за добитък.
Да я продам.
И да си намеря надеждата, сама.
Но Лейди Ашли, това е Австралия.
Скъпа Сара. Умолявам те, не пътувай.
Ще настане война. Стоп.
Мейтланд, вашето притеснение по отношение на войната..
какво имате предвид? Стоп.
Планът касаещ превозване на животни за Крал Карни, вече не се налага.
Нуждая се от повече време. Стоп.
Безсмислици. Стоп.
Цял живот очаквам подписването на контракта за тази станция. Стоп.
Не мога да дойда. Стоп.
Трябва да проуча. Стоп.
Изпращам доверен човек. Стоп.
Дроувър. Стоп.
Дроувър?
Да, любовник на чернилки.
И така момчета, всеки от вас има оръжие?
Хайде братлета.
Трябва да се отървете от тези, които ви стоят на пътя.
Аз съм тук.
Хей! Никакви пияници тука.
Той даже лула не пуши.
Джон.
Тичай след приятелчето с бумеранга, колкото можеш по-бързо...
и без това целият град знае, че ти си черен.
Работиш за тях, ядеш с тях.
И спиш с тях.
О, по дяволите.
Шефе, пристига самолет.
Върви на кея.
Като я видиш помахай с шапката си.
Зарежи ги!
Отивай на кея.
Не забравяй. Имаме нужда от парите.
Какво чакаш? Покана?
Човече, не мога да зарежа.
Лейди Сара Ашли.
Наследствена аристократка.
Живееща точно тук в Дарвин.
Администратор, ние сме във война...
Като офицер на служба в “Лайвсток Пъчъсиз“, за нещастие...
Погледнете само.
Нямам търпение...
Какво общо има Лейди Сара Ашли...
с Карни Странгъл и неговата индустрия с месо.
Нейният съпруг, Лорд Ашли, си направи добре сметката.
Баща и държеше Фарауей Даун.
Фарауей Даун?
Фарауей Даун. Единствената станция за добитък,
в целия север, не завладян от Лесли Кинг Карни.
Лорд Ашли е владетелят на Фарауей Даун.
Това е, което имахме наум, нали Нийл?
Да.
Сега неговата госпожа, пристигна с куфарите.
Изглежда, че ще ми продадат Фарауей Даун, Нийл.
Най-сетне.
Единственото английско чедо в тази пустош.
С мен ли си?
Ако искате да знаете, аз трябва да се срещна с...
довереният човек на съпруга си. Господин Лодкаря.
Аз съм лодкар.
Вижте моята жена и дъщеря. Посрещнат я по кралски.
Моят годеник, Нийл Пледчър, е мениджър в Фарауей Даун.
Приятен ден.
Голяма купчина.
Добре изглеждаща черупка, но какво има под нея.
Какво се е настанило в таванския й етаж, нали?
Ако тя остане и ни продаде владенията на Лорд Ашли, в тази война...
ние ще участваме в договорите за доставка на войската, Нийл.
Корни контролира всяка станция за добитък на север.
Манипулирайки доставките на говеждо месо за войската.
Но това е студена война и в нея, никой не забогатява честно.
Синко... не искам нито едни звяр,
от Фаръуей Даун, тук в Сентрал Улф.
Нито едно.
Следиш ли ми мисълта, Нийл?
Да. Естествено, ще поема по този курс.
Какво става с госпожата?
Натъкнахме се на пратеник отвън.
Бях хипнотизиран от таванския и етаж.
Кой ще я посрещне?
Дроувър?
Дроувър?
Точно така, скъпа.
Аз съм Сара Ашли.
Изпратен бе човек, от съпруга ми лорд Ашли, за да ме посрещне.
Казва се мистър Дроувър.
Изглежда се е изгубил по пътя до тук.
Забранено за жени.
Салонът за дами е в следващата врата.
Оттук, скъпа.
Ето защо заведението ви е празно.
Приятен ден.
Не!
Не... Бельото ми...
O, боже мой!
Добре дошла в Австралия.
Дроувър закара мисис Ашли до Фарауей Даун
с един голям камион.
Дори я остави да седне на специалното място.
Тя дори пи и от личната му бутилка за вода.
Бяха като в Бърман хаус.
Сега Магари... той седи отгоре.
И братовчеда на Магари, Гулаж, и той се качи да се повози.
Те станаха приятели веднага.
Вода.
Така.
Стой. Стой.
Това е да се довериш на мъж.
Мъжа ви е добър човек.
Да. Той наистина умее да избира служителите си.
Не е странно, че банкрутира.
Аз не съм негов служител.
Супер. Значи, това, че вие ме возите до Фаръуей Даун...
не е нищо друго освен лична услуга за моят съпруг, така ли?
Не.
В това старо счупено нещо?
Карам тази барака, защото той ми обеща да подкарам...
и по 1500 на добитък.
Какво? Да купиш?
Не. Да га ги паса.
Аз съм превозвача, нали?
Аз превозвам добитъка от точка А до точка Б.
Но работя на комисионна.
Никой не ме притежава, никой не ме уволнява.
Всичко, което имам мога да го събера под седлото. Начина, който ми харесва.
Всички сте... много... пустинни авантюристи тук, нали.
Не бих казал, за всички.
Да... Определено, не е за всеки.
На повечето хора не им харесва.
Нали знаеш бус, багаж и чужди хора.
Разбира се и сигурността.
Всичко на куп.
И накрая, всичко, което наистина имаш...
е история.
Просто се опитай да живееш добре.
Да... авантюристична история.
Звучиш точно като съпругът ми.
O... кенгуру!
No comments yet. Be the first to leave one.