John Wick: Chapter 4

Ас съм пътят към града на скръбта.

Ас съм пътят към вечната болка.

Ас съм пътят към изгубените.

Не е съществувало друго, преди мен.

Единствено вечните неща!

Оставам си завинаги - АСъ!

Оставете всичките си надежди, Вие, които прекрачвате тук!

Вие сте в Негово присъствие...

Мамата се ебало - великя кьнАСъ!

Готов ли си, Джон?

Да.

Господин Уик.

И така, каква е причината за това радостно посещение?

Обещанието.

Моята свобода.

Нищо няма да приключи, с убийството на лидерът.

Дойдохте тук с мисълта, че можете да сложите край на това, като ме убиете,

тогава грешите.

Смъртта ми няма да промени това, че нявга ще промените природата си.

Никой от нас не може да избяга от това, което е.

Никой не ще избяга от Върховният съвет.

И единственият начин - Джон Уик да спечели своята свобода и миръ,

сега и завинаги е...

чрез смърт.

Знам.

Страхувам се, че идвате от много далеч...

за нищо.

Да...

но... не точно.

Директорът, моля!

Пратеник пита за Вас, сър.

Трябва да има грешка.

Няма грешка.

Поръчката на маркиз: Венсант Бисет дьо Грамонт.

Този хотел ще бъде убит.

Имате един час.

Той ви очаква!

Вярно ли е, сър?

Указът е подписан от 12-те членове на Управителния съвет.

На маркизът се дава абсолютна императорска власт.

Което означава, че сега той е съдия... и жури, и...

... евакуирай хотела!

Последни слова на злодея Нед Кели,

докато екзекуторът затяга примката около врата му?

Такъв е животът.

Такъв е животът. Би ли си представил да приема реалността и вълнението?

Днес не е денят, в който ще умрете.

Сигурен съм в това.

Имаш вярата на Дейвид, приятелю,

но не трябва да си тук.

Не би ли било хубаво...

Господи, такъв е животът.

Татко винаги казваше...

Начинът, по който правим всичко, е тъй както го правим.

Наричам го: Първото и последното правило в живота.

Вярвате ли в правилата?

Господин директоре?

Да, вярвам в това.

Какво ще речете за последствията?

Естествено...

ас също вярвам и въ втория шанс.

Тук е нашата противоположност!

Вие и аз.

Втория шанс...

е убежище на провала.

Някои членове на Управителния съвет

са отговорни за тези зверства.

В Ню Йорк.

Злото е надвиснало над този град.

Бяхме толкова снизходителни над този проклет град.

И за надеждите и ситуацията, до които стигнахме.

Застрелях го.

Но все още е жив.

Замърсява всичко, до което се докосне.

С цялото ми уважение, маркизе, но моят хотел...

Вашият хотел ли?

Ако позволите, сър?

Защо не.

Хотел Континентал и неговото управление...

напомня на всички последователи на Върховния съвет,

че никой от нас не е над правилата.

Но ето ни тук.

Сър, господин Уик...

Не се срещаме тук заради Джон Уик.

Просто се изправете пред провала си, г-н Директоре.

Пясъкът в тази бутилка е само последното ехо на моето търпение.

Вече няма Ню Йорк Континентал.

Вие сте никой.

И сте изгнаник.

Без слуга.

Вече нямате нужда от консиерж услуги.

За мен беше чест...

приятелю мой.

Трябваше да съм аз.

Да...

Но не сте.

Чудите ли се защо?

Може би някой от нас се е възползвал от този разговор.

Призови Кейн!

Имам име за теб.

С най-добри пожелания.

Пенсионер съм.

Свърших. Край!

Не съм съгласен.

Няма да сторя нищо за теб.

Нито за Върховният съвет.

Не го решаваш ти.

Мисля, че трябва да намериш някого друг.

Беше близо.

Днес.

Много близо,

излагайки я на опасност.

Знам условията.

Уик.

Мисля, че беше твой бивш асистент.

Беше...

И е мой приятел.

Споразумението с Управителния съвет не е променено.

Ще ти дадем име, като ни дадеш живот.

Ако ли не...

ще вземем друг.

Ще служа.

Ще бъда ваш покорен слуга.

Отлично!

Предполагам, че имаш стандартен метод, нали?

Джон Уик, все още има приятели на този свят.

И най-малкото, ще им довери живота си.

Много, много лошо.

КОНТИНЕНТАЛ ОСАКА

Добре дошли в Континентал Осака, как мога да ви помогна?

Бих искал да наема стая.

Страхувам се, че в това съоръжение, не се допускат животни.

Животното е за емоционална подкрепа. - Това е животно за подкрепа ли?

От друга страна, ми пази гърба.

Нали, боен другарю?

Трябва да остане в стаята си.

Приятен престой, сър.

Отворен договор, Джон Уик - 18 милиона долара!

Не е зле.

Не е изобщо зле.

Във фоайето има куче.

Животно за емоционална подкрепа. - Разбира се, че е.

Графикът за утре!

Г-н Сузуки, в 11:00 ч. ... И семейство Тарасови искат да ви видят.

Какво е това в 8 вечерта? - Вечеря с дъщеря Ви.

Каза, че се притеснявала, че работите твърде много.

Какво направих, за да заслужа толкова грижовно момиче?

Мисля, че заради добри дела. - Строго погледнато.

Как са нашите гости?

Някои членове от нашия златен клуб са изнервени.

Винаги има нещо.

Днес, заради Ню Йорк.

А моето момиче?

Притеснена е.

Може би трябва да ѝ взема животно за емоционална подкрепа!

Трябва ли да се притесняваме?

Не сме обидили Управителният съвет.

Когато връзката ти с г-н Уик бъде разкрита, Висшият съвет ще се появи.

А...

Ще приемем това с уважение.

Той разнася смърт, където и да отиде.

Не говори лошо за човекът, когото познавам по-добре...

... от теб.

Прости ми, татко.

Акира...

Моля, кажете на дъщеря ми, че очаквам с нетърпение да вечерям с нея.

Не позволявайте на никого да се промуши!

Мисля си, че най-накрая се чувстваш спокоен.

Очевидно не.

Убийството на водачът беше грешка, приятелю.

Техният отговор беше разрушаването на хотел Континентал в Ню Йорк.

Дъщеря ми смята, че нашият хотел е следващият.

Уинстън? - Все още - жив.

Но убиха стражът му.

За да докажат основателността на намеренията си.

Мислил ли си, къде свършва всичко това?

Висшият съвет никога няма да спре.

Знаеш го.

Те оживяват...

и носят само смърт.

Коджи...

създавам ти само проблеми.

Прости ми.

Стойността на приятелството се измерва с неговите несгоди.

Висш съвет, маркизът.

22 милиона долара.

Висшият съвет.

Добре дошли в Континентал Осака, как мога да Ви помогна?

Мениджърът...

Моля!

Естествено.

Моля, изчакайте.

Евакуирайте всички... дискретно.

Последиците от тази смърт...

Ще ги избия всичките.

Сигурен съм, че ще опиташ.

Но никой, дори и ти, не може да убие всичките.

Искаш да умреш ли?

Това е твой избор.

Хубавата смърт, идва само след достоен живот.