5 Centimeters per Second (秒速5センチメートル)

5 САНТИМЕТРА В СЕКУНДА

ПЪРВА ЧАСТ

Казват, че е 5 сантиметра в секунда. - Така ли? Кое?

Скоростта, с която пада вишневият цвят: 5 сантиметра в секунда.

Май знаеш доста неща, Акари.

Не ти ли напомнят за снега? - Предполагам.

Почакай!

Акари! - Такаки!

Ще ми се да прекараме заедно и следващата пролет.

ЕСЕНЦИЯ ОТ ВИШНЕВ ЦВЯТ

Скъпи Тоно, прости ми, че не съм ти писала отдавна.

Времето тук е горещо, макар и не колкото в Токио.

Понякога изпитвам носталгия по знойното токийско лято.

Асфалтът, който сякаш се топи, искрящите небостъргачи в далечината

и приятния хлад на магазините в метрото.

Последната ни среща бе в края на срока.

Мина половин година оттогава. Такаки...

дали ме помниш все още?

Здравей, Такаки!

Благодаря за отговора. Наистина ме зарадва.

Есента наближава. Листата са много красиви.

Вчера за пръв път си облякох пуловер.

Тоно! - Семпай.

Това да не е любовно писмо? - Не.

Съжалявам, че те оставих сам.

Няма проблем, почти приключих. - Наистина ли ще се местиш?

Да, през следващия срок. - Къде?

В Кагошима, заради нашите. - Разбирам. Ще ни липсваш.

Днес започваме по-рано. Затова ти пиша от влака.

Наскоро си подстригах косата. Няма да повярваш колко е къса.

Ако се срещнем, едва ли ще ме познаеш.

Прибрах се. - Добре дошла.

Вероятно и ти се променяш.

При нас е доста студено. А при вас как е?

Тук не спира да вали

и ми се налага да нося дебели дрехи.

В Токио още ли не е заваляло? Въпреки че се преместих,

продължавам по навик да гледам прогнозата за Токио.

Не ми се стои вкъщи, но няма да е лошо скоро да завали.

Някога ходили ли сте в Точиги? - Къде?

В Точиги. - Не.

Как се стига дотам? - Знам ли. С експресния влак?

Далеч е.

Резервите! - Да!

Последни три обиколки! Давайте! Давайте!

Разбрах, че този път ти ще се местиш.

От малки сме свикнали с това,

но, все пак, Кагошима... Наистина е далече.

Няма да можем да се срещаме, както преди.

Тази мисъл ме кара да се чувствам самотна.

Пази се, Такаки!

Скъпи Такаки!

Очаквам с нетърпение срещата ни на 4-ти март.

Измина година, откакто се видяхме за последно. Малко съм притеснена.

Знам една огромна вишна. Обзалагам се, че през пролетта

вишневите цветчета ще падат с 5 сантиметра в секунда.

Надявам се, че на този ден пролетта ще дойде заедно с теб.

Ще излезем ли някъде? - Но навън вали...

Дават го да премине в сняг.

Възможно е. Все пак е март. - Да, прав си.

Да хапнем нещо? Например в Шимокита?

Тоно, чакат ни упражнения.

Знаеш ли, днес няма да мога.

Заради местенето ли? - Нещо такова. Съжалявам.

Чудесно е, че ще дойдеш,

но пътуването е дълго, затова бъди внимателен.

Както обещах, ще те чакам на гарата в 19 ч.

В деня на срещата ни, заваля първият сняг.

Такаки, виж това коте. Казва се Чоби.

Често ли се навърта тук? - Изглежда днес е сам.

Какво стана с Мими? Самотен си без нея, а?

Как беше книгата? - Много увлекателна.

Прочетох страшно много за една нощ.

Докъде си стигнала? - До появата на Аномалокарис.

Камбрийския период!

Харесват ми как изглеждат халюциногените.

Да, сигурно. - Кой е твоят фаворит?

Опабиния. - Онази с петте очи ли?

С Акари идеално се допълвахме.

Година, след като се преместих в Токио,

Акари се прехвърли в същия клас.

За разлика от повечето деца, предпочитахме библиотеката

пред игрището.

Много скоро станахме приятели.

Заради това останалите често ни закачаха.

Докато бяхме заедно обаче, неща като тези не ни плашеха.

Надявах се, че ще продължим да учим в една и съща гимназия.

Точно както досега.

Последна спирка - Шинджуку.

Слизащите пътници да се прекачат на метрото по линията Кейо.

За пръв път идвах сам на станция Шинджуку.

Маршрутите, по които щях да пътувам, също бяха нови за мен.

Сърцето ми биеше силно.

Щях отново да видя Акари.

Как мина с момчето? - Кое момче?

Наближаваме Мусаши-Урава.

Предстои да изчакаме експресния влак.

Влакът ще спре за четири минути, за да бъде свързан с експреса.

Съветваме пътниците, които бързат...

Обажда се Шинохара.

Там ли е Такаки?

Акари е.

Сменяш училището?

Ами гимназия Нишчи? Толкова се труди, за да те приемат.

Казаха ми, че ще трябва да уча в Точиги.

Съжалявам.

Не, няма за какво да се извиняваш.

Поисках да пътувам от къщата на леля ми в Кацушика,

но ми казаха, че не може, докато съм още малка.

Разбирам. Всичко е наред.

Всичко е...

Съжалявам.

Докато притисках слушалката до ухото си,

можех ясно да почувствам болката на Акари,

но бях неспособен да й помогна.

Терминалът, на който слязох, беше претъпкан с прибиращи се хора.

Обувките на всички бяха подгизнали от снега.

Мразовитият въздух бе изпълнен с позната миризма на сняг.

Внимание, до всички пасажери!

По метеорологични причини, влакът по линията Уцуномия

ще пристигне с 8-минутно закъснение.

Молим да ни извините за причиненото неудобство.

Дори не се бях замислял за вероятно закъснение на влака.

Неспокойствието ми внезапно се усили.

Влакът закъснява с 10 минути заради силния снеговалеж.

Молим да ни извините за причиненото неудобство.

Малко, след като подминахме станция Омия,

околните сгради се изгубиха от поглед.

Следваща спирка: Куки.

Молим да ни извините за късното пристигане на тази станция.

Пасажерите за влака Тобу-Иседзаки да се придвижат към изход 5.

Заради закъснението на следващия влак,

ще останем тук за 10 минути.

Молим да ни извините за причиненото неудобство

и ви благодарим за разбирането.

Съжалявам. - Закъснението на следващия влак,

налага да останем тук за 10 минути.

Молим да ни извините за причиненото неудобство.

Станция Ноги.

Отново молим пътниците ни за извинение.

Налага се да изчакаме пристигането на следващия влак.

Благодарим ви за разбирането!

Гарите ми се струваха безкрайно отдалечени,

а престоят на всяка от тях - невероятно дълъг.

Зимната пустош оттатък прозореца,

едва нижещото се време и болезненият глад

постепенно изцеждаха силите ми.

Уговореният час отмина. Акари сигурно бе започнала да се безпокои.

В деня, когато ми се обади,

тя бе много по-разстроена от мен,

но така и не намерих думите, с които да я утеша.

Почувствах се ужасно засрамен.

Изглежда е време за сбогуване.

Получих първото й писмо шест месеца по-късно.

Беше през първата ми година в прогимназията.

Помня всяка една дума от него.

Две седмици преди да се срещнем, започнах да й пиша писмо.

В него събрах всички неща, които не смеех да й споделя.

Бяха толкова много.

Молим да ни извините за неудобството.

Влакът ще продължи към Уцуномия.

Ояма.

Пътниците, пътуващи с влака за Тохоку, да се прекачат тук.

Пътниците за влака към Мориока да се придвижат към първи перон.

Пътниците за влака към Токио да се придвижат към пети перон.

На вниманието на всички пътници! Заради снеговалежа,

влакът от Рьомо се движи с голямо закъснение.

Надяваме се да ни извините за причиненото неудобство.

Молим ви да изчакате, докато влакът пристигне.

Не ми оставаше друго, освен да продължа напред.

Влакът Ашикага-Маебаши ще замине за Такаши от 8-ми коловоз.

Внимание, до всички пътници!

Заради снежната буря, влакът временно ще спре.

Молим да ни извините, че не можем да спазим нормалния график.

Повтарям: заради снежната буря, влакът временно ще спре.

Молим да ни извините, че не можем да спазим нормалния график.

Как си, Такаки?

Днес започваме по-рано. Затова ти пиша от влака.

Акари, както си я представях, бе винаги самотна.

Влакът остана замръзнал в бялата пустош

в продължение на два часа. Всяка минута бе като цяла вечност.

Сякаш нарочно, времето бе почти спряло.

Имах сили единствено да стисна зъби, за да не заплача.

Акари...

Моля те, кажи ми...

Кажи ми, че си се прибрала вкъщи!

Влакът Ашикага-Маебаши пристига на 3-ти коловоз.

Ще направим временен престой.

Акари?

Превъзходно е. - Наистина ли? Съвсем обикновен чай.

За пръв път опитвам такъв. - Невъзможно. И преди си пил.

Наистина ли? - Наистина.

Следващото ястие съм го правила аз, но не знам дали се е получило.

Опитай, ако искаш. - Благодаря!

Много съм гладен.

Как е?

Най-вкусната оризова топка, която съм опитвал.

Преувеличаваш. - Истина е!

Сигурно, защото си много гладен.

Мислиш ли? - Да.