Dark City

В началото бе мракът.

После дойдоха Странниците.

Това беше раса, стара като самото време.

Те бяха достигнали съвършената технология -

възможността да променят физическата реалност само чрез волята.

Наричаха тази възможност "Настройка."

Но те умираха.

Цивилизацията им западаше,...

и се налагаше да изоставят своя свят,...

търсейки лек срещу собствената си смърт.

Безкрайното им пътуване ги доведе до малък син свят...

в най-отдалечения край на галактиката.

Нашия свят.

Те мислеха, че най-накрая тук са намерили...

това, което търсят.

Името ми е д-р. Даниъл По Шрибър.

Аз съм просто човек.

Помагам на Странниците при провеждането на експериментите им.

Аз предадох собствения си вид.

ГРАД НА МРАКА

ШЕЛ БИЙЧ

Объркан сте, нали?

Изплашен. Точно така. Мога да ви помогна.

- Кой е? - Аз съм доктор.

Трябва да ме чуете. Изгубили сте паметта си.

Имаше експеримент. Нещо се обърка.

Паметта ви беше изтрита. Разбирате ли ме?

Не. Не разбирам. Какво става тук?

Докато говорим, за вас идват хора.

Не позволявайте да ви намерят. Тръгнете веднага.

Хей? Там ли сте?

Хей, г-н Мърдок, От Автомата за храна се обадиха.

Казаха, че сте си оставили там портфейла.

Предлагам ви да си го вземете, тъй като сте платили само за три седмици,...

а те свършиха преди 10 минути.

Бил съм тук три седмици?

Тук е написано черно на бяло, г-н Мърдок.

Денят и часът.

Грижим се за книгите си като за леглата - чисти и спретнати.

- Ще се погрижа за това по-късно. - Погрижете се.

Единственото, което ви прави гост в тази дупка...

са парите на масата!

Такива са правилата. Три седмици са си три седмици.

Няма отстъпка за добро поведение.

Г-н Мърдок, нали? Къде е той?

Тръгна преди няма и пет минути.

Спете сега.

Когато започва ритъмът на румбата

танцувай с мен

разлюлей ме

Както лудият океан прегръща брега

дръж ме здраво

Люлей ме още

като цвете, люшнато от бриза

наведи се с мен

люлей се леко

Когато танцуваме, сме само двамата

Стой със мен

люлей се с мен

Ей, сладурче, той каза, че е лекар на мъжа ти.

Иска да говори с теб.

Извинете.

- Доктор... - Шрибър.

Моля ви, няма ли да влезете? Вие трябва да сте Ема Мърдок.

Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо.

Какво е това?

Един доста груб експеримент предназначен да подпомогне изследванията ми.

Не разбирам. Казахте, че сте лекар на съпруга ми,

а той никога не е споменавал за вас.

Истината е, че Джон идваше при мен...

от доста отдавна.

Той беше обсебен от чувства за предателство...

произхождащи от брачните ви различия.

- Джон ви е казал какво се е случило. - Да.

Кога го видяхте за последен път?

Преди три седмици. Приготвяше си куфара.

Беше ми много ядосан.

Разбирам, колко ви е трудно,...

но заради Джон,

бих желал да ме приемете като приятел, Ема.

Изглежда, че Джон е прекарал психологичен срив.

- Пълна загуба на паметта. - Не говорите сериозно.

Напротив. Може да халюцинира.

Дори да буйства.

Ако се опита да се свърже с вас, трябва да ми се обадите веднага.

Където и да е мъжът ви, той търси...

себе си.

Добър вечер, г-н Мърдок. Г-н Мърдок беше, нали?

Г-н "Дж-нещо-си" Мърдок?

Дж. Мърдок. Как беше името ви? Джъстин? Джери?

Името ми е Джейсън Мърдок. Джон Мърдок.

Джейк Мърдок. Как е? Здрасти. Джак Мърдок.

Трябва да се стегна.

Казах му, парите - на масата.

Казах, "Слушай, три седмици са си три седмици."

- Къде е късметлията? - Горе, сър. Стая 614.

Момиче на повикване.

- Добър вечер, Хъсълбек. - Инспектор Бъмстед.

Връзката ти е развързана.

Съжалявам.

Много се радвам, че сте тук, сър.

Казват, че детектив Валенски го е стегнала шапката.

Просто предавам, какво са ми казали, Хъсълбек.

- Много благодаря. - Извинете ме.

- Ехо? - А, ти ли си.

- Оставили сте портфейла си тук. - Кога?

- Когато бяхте тук за последен път. - Кога е било това?

Когато си оставихте портфейла. Да не очаквате да си спомням?

- Извинете ме! - Не, не, сериозно.

- Накъде си тръгнал, шефе? - В къщи.

И къде е това?

Нямате ли си друга работа?

Просто си върша работата, Мей.

Навън има убиец.

Вместо да си почиваш, върви да го търсиш.

Тръгвай. Махай се от тук.

Хайде.

Какво имаме до тук? Само шест курви?

- Така смятам, сър. - Пиша му отличен за усилията.

И така, Хъсълбек,

що за убиец ще спре, за да спаси една умираща рибка?

- Хванахте ме, сър. - Бъмстед.

Какво те прихваща? Този убиец ни обикаля,

благодарение на Валенски.

С цялото си уважение, г-н главен инспектор,

Познавам Еди отдавна, и той е добро ченге.

Каквото и ченге да е бил Валенски някога...

отдавна се е пуснал по течението.

Нека аз да говоря с Бъмстед!

Хайде! Дръж се!

Франк!

- Хвани го за ръката! - Наблюдават ни!

- Ставай! - Няма излизане от тук!

Господи, не виждаш ли?

Пусни ме! Няма да те нараня.

- Кой беше това? - Валенски.

Наказан съм заради греховете си, нали?

Какво сторих за да заслужа това? Откъде започвате?

Всичко, което детектив Валенски предаде...

трябва да е тук, така че...

Единственото, което трябва да бъде предадено, е Валенски.

Няма нищо по-добро от малко здравословна параноя.

Дойдох да обявя съпругът си за изчезнал.

- Занесете го на предното бюро. - Казаха ми да дойда при вас.

Името му е Джон Мърдок.

Тези имена означават ли нещо за вас?

Не. Кои са тези жени?

Защо търсят съпруга ми?

Ще го обвините ли в нещо?

- Може би. Може би убийство. - Чие убийство?

- На кого? - На всичките.

Г-жо Мърдок, Съжалявам. Не исках да ви тревожа.

Съжалявам, че дойдох. Направих грешка.

Дайте ми само секунда, за да ви обясня.

Срещали ли сме се преди?

Ако е така, надявам се още да си жива.

Как ти е името, скъпи?

Джон.

Е, това е подходящо име.

Просто си мислех.

Това, което правиш...

Изглежда малко опасно... точно сега.

Откъде знаеш, че не съм убиецът?

Не приличаш на убиец. Защо?

Чувстваш ли някакви желания, за които трябва да знам?

О, по дяволите.

Изглежда си открил неприятната си природа.

- Кой сте вие? - Можем да зададем същия въпрос.

Сега... спи.

Той може да Настройва!

Какво трябва да се направи? Този човек е опасен.

- Казва се, че може да Настройва. - Невъзможно!

Видяхме го със собствените си очи.

Понякога впечатването не се получава.

Когато са будни се държат нестабилно.

Откриваме ги да бродят, като изгубени деца.

Но този е различен, нали?

- Какво имаше да казва доктора? - Не успя да докладва.

- А г-н Бързия? - Няма вече г-н Бързия.

Г-н Бързия... мъртъв, да.

Горкият г-н Бързия.

Г-н Книга... той знае ли?

Не трябва ли да знаем, г-н Ръка?

Надявахме се да научим повече, преди да споделим с вас.

Не можем да научим нищо, преди да го овладеем.

Трябва да имаме този човек.

От любимата ми марка, надявам се.

Тревожех се за теб.

Наказваш ли ме?

Ако изчезването е твоя начин да ме наказваш,

не го оценявам.

За какво говориш?

Намерих тези ключове в джоба си, тъй че предполагам, че живея тук.

- Ти трябва да си моята съпруга? - "Трябва да си"?

Ти... наистина... не знаеш коя съм, нали?

Твоят лекар ми се обади. Тревожеше се че това може да се случи.

Моят лекар?

Даде ми визитката си. Отчаяно се опитва да те намери.

Чувствам се сякаш изживявам нечий кошмар.

Какво ми се е случило? Защо съм ходил на лекар?