The Tiger's Apprentice

ХОНКОНГ

ПЕСЕН 1

Виж кой най-сетне отвори очички.

Точно навреме за фойерверките.

ЛУННА НОВА ГОДИНА

Красиво е, нали?

Също като теб, сладкото ми бръмбарче.

Странна работа.

Не! Открили са ни!

Бебчо, стискай здраво биберона.

Баба ще оправи положението.

ПЕСЕН 2

Виж какво демонче яогуай.

Чао-чао, кукло!

Точно така: "чао-чао"!

Не се бой, Том, идва помощ.

На ви, тъпаци!

Заповядай. Ето, няма място за страх.

Хайде, хайде!

Къде потънахте?

Простете! Дръпнете се да мина.

Направете път на "Котлет Експрес"!

Кой твърди, че свинята не лети?

Виж кой се реши да се появи!

Разчиствай пътя, Коза!

Напред! Знаеш как, Зодиак! Да защитим Пазителя!

Атака!

Хрупай перушина!

Удар, пак и пак!

Сладките атакуват!

Кон, събери ги.

Лоша работа.

Г-жо Лий!

Тигре, не! - Чакай ни!

ЧИРАКЪТ НА ТИГЪРА

САН ФРАНЦИСКО

ПЕТНАЙСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Гледай си в колелата, смотан. - Ти си гледай в краката, пич.

Явно не става.

Как си?

Много добре!

Ей, ти си новото момиче.

От доста време съм момиче.

Аз съм Том. Ей сега се връщам!

Ти си тотално свършен.

Значи не предимно свършен, а съвсем свършен?

Не се занимавай.

Бягай, изрод. - Това е ходене, не тичане.

Някой виждал ли е дома му? Заринат е с всякакви боклуци.

Чудодейни талисмани, тамян...

На лудата му баба.

Каква е, вещица ли?

Хайде да не намесваме баба ми.

Иначе какво?

Кажи: "Баба ми е луда вещица".

Баба ти е луда вещица.

Не, не, твоята...

На ти! И на теб, и на вещерската ти баба.

Казах ти да не намесваш баба ми.

Виждате ли?

Лъснаха му гащите.

ГИМНАЗИЯ НА САН ФРАНЦИСКО

Какво става?

Опа, бойният клуб!

Спокойно, аз съм.

Издебна ме.

Аз съм Рав.

А аз съм Том.

Да, спомена го, преди да лепнеш онзи на тавана.

Как става? - С протеинов бар за закуска.

Трябва да си купя от твоите.

Ще ме изчакаш ли? - Добре.

Здравейте.

Казах й, че ще се прибера пеш.

Хайде, тръгваме.

Готово.

Баба ти ли ги прави? - Да.

Приемната ми майка много си пада по тях.

Баба разправя заплетена история как пазели от зли духове.

Задръж. Какви зли духове?

Съжалявам. - Преминавам!

Бабите разказват фантастични приказки. - Няма как да знам.

Извинявай, не исках... - Няма нищо!

Най-сетне случих на приемен дом. Много е готино.

Супер.

Баба ме е взела, когато съм бил бебе.

Тя е страхотна.

Понякога е... - Странна и те е срам от нея?

Нещо такова. Обаче е готина.

Бих живяла с вещица.

Имам нещо на зъбите ли?

Не, добре си.

А сега?

Здрасти, Джиджи.

Нормално ли е? Така ли трябва да изглежда?

Да, спи с отворени очи.

Чао, Джиджи. - Куче, очите ти сигурно са съвсем сухи.

Моля те, обърни се.

Веднъж видяно, няма заличаване.

Стига, Том. Няма да стане нищо.

И разни ме млатят, защото домът ми е нормален.

Едва ли е трагично.

По дяволите.

Много хора оставят портокали по стълбите, защото смятат дома ни за храм.

Но пък имаме безплатни портокали.

Здрасти, Томи!

Коя е приятелката ти? Много е сладка!

Здрасти, бабо на Том.

Убий ме на мига.

Том, покани я де!

Ей сега идвам, бабо.

До утре.

И вашите се запознаха в гимназията.

По-кротко, бабо. Ние сме само приятели.

А и сигурно се стресна от шантавата ни къща.

Шантаво прекрасна?

Поне не видя какво е вътре.

Дори тези талисмани да ти се струват глупост,

за мен са много важни.

И досега не знам какво значат. - Може да разбираш, и без да знаеш.

Говориш ми с гатанки.

Един ден ще видиш истинското си лице,

а не онова, с което се представяш.

Това пък какво значи?

Говорили сме за това.

Том, не си служим с тези,

а с това тук и това тук.

Излишно е да се бием.

Пък и никакъв те няма в боя.

Онзи те нарече "вещица".

Е, и? Може пък да съм вещица.

Много смешно!

Трябва да съжалиш онзи побойник.

Какво? И защо?

Сигурно някога е бил наранен.

Хората се раждат добри.

Родът ни открай време вярва в това.

Какъв род, като сме само аз и ти!

Наследник си на семейство с хилядолетна история.

Носиш традициите ни.

Да пробваме да живеем не чак толкова традиционно?

Не че не съм горд с рода или каквото е там.

"Каквото е там"?

Искам да съм като другите.

Ти не си като другите.

Супер. Мерси.

Цялото ни семейство е съвсем различно от другите.

И много отдавна чакам сгоден случай да го обсъдим.

Върни талисманите по местата им и след това ще поговорим.

Добре, бабо.

Не се мотай!

Не се накачват, както ти падне.

Полека!

Има система.

Кой си ти?

Колко време бяха свалени?

Пет минути.

Познавам ли те? - Не.

Но аз те познавам.

Душиш ли ме? - Да. Вониш.

Не е вярно.

Къде е баба ти? Г-жо Лий, добре ли сте?

Пич, чакай сега... Браво, не се събувай. Изобщо не е невъзпитано!

Ето, пръсна кал и какво ли не.

Ху! - Мей Лин!

Много се радвам да те видя!

Може да пропуснем щипането, нали се разбрахме?

Том, това е Ху, приятели сме отдавна.

Стар приятел? Какъв вид приятел ти е?

Надявам се, платоничен. - Нямаме време за това.

В училището му днес надуших фашу .

Някаква магия ли?

Знам, и аз го усетих.

Той вони на него. Може би си в опасност! - Спокойно.

Тъкмо щяхме да проведем разговора.

Излишно е! На 15 години съм, знам за онези неща...

Талисманите са свалени, хлапакът още не знае кой е,

а никой от Зодиака не следва протоколите ми!

Какво точно се случи, като се би днес?

Онзи ми се разбесня.

Огромен тип е.

Напомпани плещи... Приличате си.

По същество.

Не бях аз, онзи започна.

Ти довърши ли? - Какво?

Да се е случило нещо по-особено? - Ами да... Всъщност не.

Като изключим, че го метнах на тавана.

Олеле. - Но никой не видя, нали?

Нещо такова. Само онези стотина съученици.

Да се махаме оттук.

Бабо, кой е този тип?

"Този тип"!

Воин от Кръга на Дванайсетте, клел съм се да браня Пазителя на феникса.

Бабо, като от детските приказки ли?

Аз съм от Зодиака.

Ясно. Здрасти, аз съм Том от рода Лий.

Непонасящ лактоза пазител на снимка на Къри като новобранец.

"Детски приказки"? - Исках да му дам време.

Време за какво?

Опомнете се - аз съм тук!