BMF

Предстоящата история частично се основава на истината.

Някои от имената, персонажите, бизнесите и събитията

са преувеличени с цел драматизация, но голяма част може и да е истина.

"Не ние избрахме мръсния бизнес, а той нас.

Само така можехме да подобрим живота си и да загърбим бедността."

Деметриус "Големия Мич" Фълънъри

ДЕТРОЙТ 2005 ГОДИНА

Мамка му, и това ако не е моя човек!

К'во става, Свивача Рол?

К'во става, мой? - Бива.

Шибания Мич!

Минаха две-три години, човече. - Най-малко.

Хубаво си е у дома. И Дупката си е същата.

Тя не се променя заради никого.

Явно. Ама и ти си все така закръглен.

Тренирам бе, негро.

Скивай какво прави с краката.

Не очаквах всичко това.

Никой няма и да се доближи до това, което направихте с Ти,

най-вече не и чернилки от югозападен Детройт.

Я стига!

Вие сте като крале и рокзвезди в едно.

Ето това е любов.

Любов към теб. Добре дошъл. - Моят човек.

Предвид всичко случило се,

непрекъснато ме питат дали имам угризения.

Истината е, че нямам.

И ние изгубихме много, наистина много.

Да стоя отсреща на улицата, на която израснах,

ми припомни точно колко.

Никол, заради теб ще закъснея.

Момче, ще ми се стопли хладилникът.

Търся нещо за ядене, умирам от глад.

Направи си зърнена закуска.

Хубав ден в училище. И на теб, Мичи.

Да, сър. - Първи работен ден.

Да идеш навреме и да се трудиш здраво, разбра ли?

Обичам ви. - И ние теб.

И на вас хубав ден, г-н Фълънъри.

Особено след такава нощ. - Я стига!

Бихте ли престанали?

Момиче, взе ли си всичко?

Не можеш един котлон да запалиш.

Слагам пет долара, че и ти не можеш. - Приемам.

Кретен. - Мърдай.

Казах ти. - Млъквай!

Хайде де. Проклятие!

Предупредих те за езика! Тери, защо не си облечен?

Нямаме топла вода.

Исках да сгрея да се измия, но Мич гръмна къщата.

Млъквай! - Свърши и млякото.

Да не си роден със сребърна лъжица в устата?

Използвай остатъка от брат си.

Нека ти. - Това е гнусно.

Ето, заповядай.

Изобщо няма да работиш при Уенди. - На теб какво ти пука?

Когато мама те изхвърли, мен ще молиш да ти хвърлям храна.

Как не. Виж сега, отивам да изкарам яки кинти,

за да спрем да делим млякото и дрехите си.

Отиваш в Рок хаус. Искам и аз.

Как не! Никъде няма да те влача с мен. Изчезни!

Не ме пипай. - Какво ти става, бе?

Това е моята кола. - Нищо подобно, глупако.

На шефа ми е и един ден ще имам същата.

ВПП - виж, пипни, получи.

Мич, идваш ли? - Или и двамата, или никой.

Плащам само за един.

Ще си ги делнем, нали? - Не, братле.

Как е, Пат?

Качването в тази кола ни отведе на пътешествие

отвъд най-смелите ни мечти.

Изградихме семейството, преследвайки американската мечта.

Живяхме като шибани крале - партита, пътувания, мацки,

вкусна храна и яко забавление в най-отдалечените кътчета на света.

Няма да ви лъжа. Ако трябва да го направя пак,

не бих променил нищичко.

СЕМЕЙСТВОТО НА ЧЕРНАТА МАФИЯ Виж, пипни, получи

1980 И НЯКОЯ СИ

Защо изобщо свикват тая среща? - Вероятно искат да отстъпим.

Не пласирахме 3 години по кьошета и разни гадни места залудо.

Така си е, край с кьошетата. - Защо поискаха да е тук?

Не те, аз поисках. Има мач от шампионата

и е пълно с ченгета и метал детектори,

което означава, че неграта от 12-та улица ще са без патлаци.

Къде са ми обноските? - Майната ти.

Продължавайте, моля. - Всичко метално в легенчето.

Всичко в легенчетата.

Изпразнете джобовете.

Мислиш ли, че тия по фабриките ще пафкат?

Май ми хвърляш прах в очите.

Просто смятам, че можем да влезнем на тоя пазар.

Аз бих искал да влезна в някоя от тия мажоретки.

Ако имаше такива парчета докато бях ученик, нямаше да ме изхвърлят.

Чакай да поздравя моя човек. Как е, Лос? Носиш ли го?

Мачът почна преди час.

Вече съм тук. Млъквай и давай.

Ето ти стотачка за усилията.

Ще го ползваш ли?

Да, ако не спреш да ме ебаваш.

Няма, споко. - Добре.

Не знам, братле.

Първо, майната им на Фифти бойз. Вие не сте от Екорсе.

Ясно, че си пробивате място.

Това ви го позволих, но защо чувам,

че сте в магазин на крачка от 12-та улица?

Първо, бяхме другаде, шибаняко.

Някъде около погребалното ли имаш предвид?

Това беше свободна територия, докато ние не си забихме флага.

И искате просто да отстъпим? - Не, Мич.

Казвам ти, че ако не спреш, ще валят трупове.

Джей Мо, има достатъчно пари и храна за всички ни.

Ако спрем това и обединим усилия, можем да сме като италианската мафия.

Не сме тук да преговаряме.

Ако видим детските ви мутри отново, ще има война.

Давай тогава, шибаняк. Не ме е страх от вас.

Даже повече никъде не мърдам. Е, какво сега?

Ти, я говори с по-големия си брат и му кажи да мирува,

да не се наложи да изпращате дъртата след смяната й при Уенди.

Майната ти, негро!

Споко, Ти, прибери това. Няма да ни е нужно.

Не си заслужават. - Тоя си има малко пищовче.

Знаеш ли какво да го правиш? Стрелял ли си по някой преди?

Знаете ли какво? В израз на добра воля

и понеже нетърпеливия ми брат извади патлака,

ще ви дам тая територия. - Мич, какви ги вършиш?

В израз на моята признателност ще забравя тая тъпа постъпка.

Но да не се повтаря, щото после не можеш да върнеш духа в бутилката.

12-та улица. - Фифти бойз, шибаняк.

Разкарайте детските си задници, преди да сме ви увесили

на шибаните ви плъши опашки. Изчезвайте.

Отивайте на пясъчника, хлапаци.

Ебавайте се с някое пиче.

Човече, не сме се разбирали да носиш желязо на срещата, Ти.

Що мислиш я уредих там, Мич? Понеже знам, че мога да го вкарам.

Не ти отива да вадиш оръжие. Аз правя така.

За малко да оплескаш всичко.

Мич, все си мислиш, че всичко става с приказки.

А аз се опитвам да спечеля.

Явно си забравил, че с моята уста стигнахме дотук.

А ти си забравил, че заради нея приличаме на курвета.

На кой му пука? Докато получаваме кинти

и сме далече от беди, другото няма значение.

Ти се отказа, точно когато постигнахме половината.

Бандата ни е малка за тази война.

Войната носи тела, те водят ченгета.

А ченгетата убиват бизнеса.

Това не са ти някакви гангстери, брато.

Не сме в някой шибан филм. - Знам.

Искам да проумееш,

че продуктът ни сам си създава търсене.

С моята визия и твоят мозък сме топ. Никой няма да се ебава с нас.

Нали ти казах - продуктът не е наш.

На консигнация от Пат е все едно да плащаме наем.

Печалбата ни няма да нарасне без собствена стока.

Първо разкарай тоя пистолет от тук, преди мама да разбере.

Ето, пак почваш да ми казваш... Братле, не сме деца.

Здрасти, мамо. - Вечерята е готова.

Веднага идваме. Не си ли личи?

Измийте си ръцете. - Да, госпожо.

Мале, че съм гладен.

Мамо, ухае прекрасно. - Какъв си гъзоблизец.

Да ти измия устата със сапун ли? - Не е честно.

Мич и Тери говорят по-гадни неща. - Порта!

Защо не доведе внучето ми? - Излязоха на вечеря.

Да го доведеш другия уикенд. - Сипи ми малко от това.

Ето, заповядай.

Дай и на мен. - Здравей, миличък.

Какво съм казал за облеклото на моята маса?

Хванете ръце и сведете глави.

Чий ред е за молитвата? - Май е на Мич.

Тери, кажи молитвата, синко.

Света храна, свето месо, свети Бог, да ядем.

Това не е никаква молитва. - Татко все нея казва.

Според мен е добра. Дай лазанята.

Мамо, не забравяй за парите за екскурзията до Бобло.

После ще го обсъдим. - Така каза и миналата седмица.

Ники, не се тревожи, аз ще ти помогна.

Не ти щем парите. - Тате, само за екскурзията.

Ясен ли бях? - Тери, как мина училище днес?

Добре. - Пак ли ще си на стълбицата?

Да, сър. - И миналият семестър не е късмет?

Не ми дреме дали ще си на стълбицата или не.

Искам само да завършиш, да имаш почтена работа

и да се грижиш за бебето, което е напът.

Нещо ме сви стомаха, ще глътна малко въздух.

Тази вечер ти миеш чиниите. - Добре.

Винаги мами.

Искам поръчков бургер с люто и допълнително сирене.

Съжалявам, променихме менюто и вече няма поръчкови бургери.

Къде е Дука? - Тоест Даниел?

Премести се на Линкълн парк.

Аз съм Джереми и с радост ще ви обслужа.

Превземките са за центъра.

Поръчковите бургери са за махалата.

Някои работи не трябва да се променят.

Отдръпнете се, докато решите какво ще поръчате.

Да се отдръпна? Така значи.

Що не отидете до Мики Ди за специално меню?

Хайде, Аманда.

Моля те, застъпих преди седмица.