Left Bank (Linkeroever)

LUCIFER & HORRORTEAM BG предстваят

"Левият Бряг"

"КЛЕТКА 51"

Чао,мамо.

До скоро. Сложи си шапка,навън е студено.

Последна обиколка. Контролирай дишането си.

- Успокой се, Мари. - Аз съм спокойна.

61.05. Фантастично. Направи го в събота и ще вземеш 4.08 по-лесно.

Тогава пътуваш за Португалия!

Европейският шампионат в първата ти година като старша не е никак зле!

- Докато не се обърка нещо в събота. - Престани да се притесняваш за нещата.

Продължавай, побягай за да се успокоиш. Хайде. Португалия!

Извини ме. Франките са ми скрили дрехите. Чудя се дали не са тук.

Не.

Може ли... Да взема на заем хавлията ти? Така ще мога да се огледам за дрехите си.

Задължен съм ти.

Ще я изпера и ще ти я върна... В събота, става ли?

- Имам състезание в събота. - А след това?

- На възстановяване съм. - Не си много общителна, нали?

Имам предвид, винаги те виждам тук сама.

Да...

Правилно. Окей. Е, благодаря ти все пак. Чао.

Не трябва да ходиш при баща си тази седмица.

Той е твърде зает със записите.

- На коя група? - Не знам.

Шейсет и три,шейсет и четири, шейсет и пет. Продължавай, Мари. Хайде.

Ти го направи, Мари. 4.08. Класирахме се за Португалия, по дяволите!

- Има ли значение? - Трябваше да победя.

Не това е важното днес.

Както и да е, Аня е на 29. И три пъти шампион на Белгия. Какво очакваш?

- След две или три години... - Трябваше да победя днес. Стартирах лошо.

И какво? Ти си на 22, Мари.

Не можеш винаги и във всичко да побеждаваш.

С времето ще задобрееш, ти си едва на 24.

Не мога да разбера какво ти става, Мари.

Сякаш винаги искаш да бъдеш нещастна за всичко.

Предполагам, че трябва да бъда типична фламандка която се радва на второто си място?

Майната ти, Мари!

- Здрасти! - Здрасти!

Изключително състезание. И ти също се класира.

- Да. - Поздравления. Това е добре, а?

- Как ще се прибереш вкъщи? - Щях да си хвана автобус.

Хайде ще те хвърля.

- Можеш да спреш тук. - Тук?

Изчакай минутка.

Ето. Винаги можеш да ми се обадиш ако ти трябва кола или каквото и да било.

- Благодаря ти. - Казвам се Боби.

Аз съм Мари.

- Благодаря,че дойде да гледаш. - Няма защо.

Чао.

Имаш хубави глезени.

Почти никакъв магнезий, твърде малко желязо. Кръвта ти се влошава.

- Какво го причинява? Вирус? - Вирус, хронична умора, ФАС.

По нататък трябва да направим кръвни изследвания. Но имунната ти система е слаба.

Трябва да си починеш.

Не може. Тя е на Европейски шампионат след 3 седмици.

Не ти се иска да чуеш това, Мари, но можеш да забравиш за него.

Не ти е позволено да правиш нищо в следващият един месец.

Мамка му!

- Ами ако се почувствам добре след 2 седмици? - Ти си тотално изтощена.

Ти имаше само три менструации тази година. Последната ти беше преди 10 седмици.

Много от големите атлети имат този проблем.

Може би. Но ако продължава така, може никога да няма деца.

Всичко е по твоя вина.

- Претоварваш я прекалено. - Тя получава професионално трениране.

- Вината си е само моя. - Не е така. Ти си още дете.

Нека аз да го направя!

- Все още ми е позволено да го правя! - Мога да се справя.

Не познавам никой, който живее на Левия Бряг.

Баба ми е иконом там. Така че,сделката за наема беше изгодна.

- Насам ли? - Не, от тук.

О, какъв голям хол!

Не съм обзавел още. Тук съм едва от месец.

Това са родителите ми.

Баща ми беше доайен в гилдията на стрелците,а ето сега и аз.

Баща ти трябва да е горд с теб.

Родителите ми починаха когато бях на 15. Катастрофа.

Съжалявам да го чуя.

Всичко е наред.

Ще донеса нещо да пийнем.

Просто ми кажи,ако искаш да те заведа до у вас.

Наистина се радвам, че си тук, Мари.

Аз също.

Винаги можеш да останеш тук за известно време,ако искаш. Докато се оправиш.

Не съм сигурна.

- Какво правиш? - Отивам да купя няколко ролки.

- Означава ли това, че оставаш? - Няма да мия!

- Разбира се, че няма.Ти си на почивка. - На Левия Бряг.

- Ще се върна след минутка. - Добре.

Биеке е.

Здрасти, мамо, аз съм. Знам, че трябваше да ти се обадя, но...

Прекарах нощта в един приятел. Мисля, че ще поостана за известно време.

Но ще дойда да се видим по-късно. Окей? Чао.

Получих писмо от Хела Говертс, кутия 16.

Но на кутията пише Робърт Д'Онт. Някаква идея?

- Вероятно е останало от предишният ползвател. - И е било пратено на този адрес!

Хей!

Чакай! Чакай!

По дяволите!

По дяволите!

- Какво правиш? Тук ли живееш? - Да.

С Боби. Боби Д'Онт.

Апартамент 12.

Това е добре. Добре. С Боби!

Очаквах Боби да се насочи към някой по-различен.

Хубаво е, че си единствена по рода си.

Има всякакви наоколо.

Хей! Ти!

- Оставила си тези на пощенската кутия. - Благодаря.

- Здрасти. - Някакви странни хора живеят тук!

Това е Левия Бряг, скъпа.

Обадих се да кажа, че съм болен. Ще излизаме ли?

Истина ли е, че си завършила пета на Световния младежки шампионат?

Надявах се на бронз.

- Ти си пета в света. - Да.

- Но никой не знае това. - Невероятно...

Разбира се, ти също...чувстваш, че ти липсва нещо.

Знаеш, че хората си прекарват чудесно някъде

но ти никога не си един от тях.

Мисля, че всеки от нашето поколение се чувства така.

Да...

Но от време на време си позволявам да правя неща, които никой не би направил.

- Истина е! - Горките те!

- По дяволите! - Седем. Това е, това е максимума!

Какво? Каква по-дяволите е тази глупава игра?

Здрасти, мамо.

- Почакай. - Просто дойдох за да взема някой неща.

- Мари. - Преобличам се, мамо.

- Отдавна ли се познавате? - От скоро.

- С какво се занимаваш, Боби? - Продавам коли.

- Коли? - Да.

Никога не бих предположил, че имате вегетариански магазин.

Защо не?

Тези хора изглеждат сиви и безлични обикновено.

- А вие изглеждате много добре. - Благодаря.

Опознавахме се.

- Окей, до скоро. - Трябва ли да те питам, дали ще размислиш?

Ако прекарам тук месец без да правя нищо, това ще ни подлуди и двете, мамо!

Хайде.

Беше ми приятно да се видим. Чао.

- Здрасти. - Здравей, Боби.

Здрасти, бабо.

- Дойдох да взема ключ за Мари. - Влезте.

- Седни. - Нямам време. Дойдох само за ключа.

- Бонбон? - Само ключа, бабо.

Ти си бегачка, нали? Той много ми е разказвал за теб.

О, да, трябва да се обадиш на Крабеке Слейк за празника на гилдията.

Окей, ще го направя.

Той каза, че всики други момичта са като дизелови локомотиви в сравнение с теб.

Пуфкат и изпускат пара!

Той каза "Мари е като онези влакове в Япония.

"Които се плъзгат през селищата.

С 800 км в час. Цепят въздуха."

- Пази се, пиленце. - Мари е контузена, бабо.

- Опитвам се да я разсейвам. - Съжалявам, Мари.

- Всичко е наред. - Трябваше да го кажа.

Но скоро ще се почувстваш по-добре тук.

Трябва да вървя на работа.

- Чао. - Чао.

Притесняваме те, нали? Моля те кажи ми, ако е така.

- Не, не. - Ние сме съседите ви.

Направих твърде много плодов сок, и ще е срамота да го изхвърлям.

Много мило от твоя страна.

- Ще влезете ли? - Само за момент.

Остави това , Катрин. Седни.

Имаш ли някакъв адрес на Хела която е живеела тук? Пристигна писмо за нея.

- Не знаеш ли? - Какво?

- Хела изчезна. - Какво имаш предвид с "изчезна"?

Един ден тя просто изчезна.

Идва полицията.Задаваха ни всякакви въпроси за нея, но...

Не я познавахме толкова добре.

Изглежда странно, когато има движение в апартамента на някой, който е изчезнал.

Никога не знаеш дали този човек няма да се върне.

- Нищо ли не се е чувало за нея след това? - Не.

Почакай минутка. Стой тук.

Това е за теб.

Това е телефона на приятелят й. Дърк.

Той каза да го уведомим, ако нещо пристигне за нея.

Честно казано... Не обичам да говоря по телефона, и този Дърк...

Има нещо странно в него.

Какво има в кутията?

Не знам.Дойдох да погледна, като чух че мястото отново се дава под наем,

и го намерих.

Беше под мивката.

Ами, ние трябва да вървим.

- Кажи довиждане на Мари. - Чао.

- Чао. - Окей. Чао, Катрин.

- Здрасти, скъпа! - Не прави това, Боби!

Купих мюсли за довечера.

Не изглеждаш много доволна да ме видиш.

Знаеше ли, че предният наемател е изчезнал?

- За какво е всичко това? - Знаеше ли?

- Да. За това мястото беше свободно. - И ти нищо не каза?

Каква щеше да е разликата,ако я беше блъснала кола или се беше удавила?

- Намерих хубаво място за малко пари. - Не мога да разбера защо се държиш така.

Защо е всичко това?

За пръв път купувам цветя на някого.

Готино, а?

Една яка банда свири довечера, ако искаш можем да отидем.

Баща ми е басист.